Решение № 420 от 26.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. София, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20211100506571 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 10.03.2021 г., постановено по гр. д. № 13211/2020 г. по описа на СРС, 74 състав, са уважени предявените от В. Т. В. срещу С.Д.НА В.Р. искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за сумата от 1498 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 04.03.2017 г. - 04.03.2020 г., заедно със законната лихва от 10.03.2020 г. до погасяване на задължението и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 169,80 лв., представляваща обезщетение за забава върху това възнаграждение за периода от 29.05.2017 г. до 28.02.2020 г., като искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата до предявения размер от 200 лв.

Ответникът е осъден да заплати ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лв. - разноски по делото, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 66,71 лв. - държавна такса и 200 лв. - възнаграждение за вещо лице.

Срещу решението в частта, с която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника СДВР. Излага съображения за неправилност на решението, като поддържа, че по отношение на заплащането на нощния труд на служителите в системата на МВР никога не е имало празнота. Съгласно т. 1 от Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра, обнародвана в ДВ, бр. 98 от 08.12.2017 г. за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се плаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Правилото е предвидено и в Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. С оглед характера на заеманата длъжност ищецът е полагал труд през нощта. Сочи, че през процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., както и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., в която е предвидено, че на държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. Размерът е определен в 1 заповедите на министъра на вътрешните работи. Твърди, че съгласно представената по делото справка за периода от 04.03.2017 г. до 04.03.2020 г. всички дължими допълнителни възнаграждения на ищеца за положените 1417 часа нощен труд са изплатени. Излага съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за приложение на чл.

9, ал. 2 от НСОРЗ, тъй като в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. не е предвидено преобразуване на нощните часове в дневни. Аргумент за неприложимост на НСОРЗ сочи и от чл. 187, ал. 9 ЗМВР, която предвижда делегация на министъра на вътрешните работи да определя условията и реда за организацията, разпределянето, отчитането на работното време на държавните служители към ЗМВР. Излага, че на държавните служители в МВР е разрешено полагането на 8 часа нощен труд за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагане на 7 часа нощен труд, и ако се извърши заместване, то приложимият коефициент е 1, което прави недопустимо преобразуването на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Поддържа, че липсват доказателства ищецът да е работил на смени, превишаващи 12 часа за смяна, които да не са му били заплатени от СДВР. Правното положение на служителите в МВР не е неравностойно спрямо тези по КТ и ЗДСл, тъй като като в закона е предвидено полицейските служители да получават допълнителни материални блага. Поддържа, че е недопустимо прилагането по аналогия на закона чрез норми, въведени с подзаконов нормативен акт, какъвто е НСОРЗ. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с който я оспорва. Излага съображения, че в процесния период са действали Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в които е регламентирано, че за държавните служители в МВР при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между 22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24-часов период. Поддържа, че в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е било предвидено общият брой часове, положен труд между 22,00 и 06,00 часа да се умножава с коефициент 0,143 и полученото число се сумира с общия брой часове за отчетния период. Липсата на изрична норма за преизчисляването на нощните часове в дневни в последващите наредби не води до забрана за преизчисляване на положения нощен труд в дневен и заплащането му като извънреден.

Излага доводи, че поради липса на специално правило следва да се приложи общото правило на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Оспорва като неоснователно твърдението във въззивната жалба, че нормалната продължителност на работното време през нощта на служителите в МВР е 8 часа, като поддържа, че чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР органичава тази възможност до 8 часа на 24-часов период. Излага, че полагащите нощен труд държавни служители се ползват със специалната закрила на КТ и приложение намира разпоредбата на чл. 140 КТ и НСОРЗ. Съгласно чл. 96 от Наредбата за работното време почивките и отпуските при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода, която норма се определя в часове, които броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор.

Сочи, че сборът от работните часове за периода, за който е установено сумирано изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 96 от Наредбата. Излага аргументи, че в процесния период липсва изрично законово правило, което урежда въпроса дали е налице извънреден труд при надвишаване на нормата на превръщане на нощните часове в дневни по чл. 9, ал. 2 от Наредбата. Поддържа, че разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. води до същия резултат като този при прилагането на коефициент 1,143, предвид в НСОРЗ.

Предвид изложеното намира обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски за адвокатски хонорар.

Решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 169,80 лв. до предявения размер от 200 лв. е влязло в сила, като необжалвано.

2

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С ъ гл а с н о чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В производството пред СРС са представени протокол от 14.12.2016 г. за В. Т. В. и формуляр с рег. *******13р-55006/24.11.2016 г. за изготвяне на длъжностни характеристики и протокол за запознаване на служителите с длъжностна характеристика, справка за заеманата длъжност от младши експерт В. Т. В. от 10.06.2020 г., справка за изплатеното допълнително възнаграждение за положен труд за времето от 22,00 и 06,00 часа от В. Т. В. за периода от 04.03.2017 г. до 04.03.2020 г., Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г.

Видно от представените писмени доказателства и между страните не е спорно, че в исковия период са били обвързани по валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „старши полицай“ в 01 група „Водачи на служебни кучета“ на сектор „С 5“ - „Водачи на служебни животни“ към отдел „Специализирани полицейски сили за опазване и възстановяване на обществения ред“ при С.Д.НА В.Р., в рамките на което е полагал труд на 12-часови смени, при сумирано изчисляване на работното време.

В първоинстанционното производство е допуснато заключение на съдебносчетоводната експертиза, изготвено от вещото лице В. Х., въз основа на представените по делото документи и представени от счетоводството на ответника документи, което съдът кредитира като обективно и обосновано. Съгласно експертизата в периода от 04.03.2017 г. до 04.03.2020 г. ищецът е отработил 177,1 броя нощни смени, като е положил 1417 часа нощен труд. Броят на часовете нощен труд, предизчислен в дневен с коефициент 1,143, е 1619,63 часа. Разликата между преизчислените от експертизата часове в размер на 1619,63 часа и часовете нощен труд от 1417 часа, които били заплатени от ответника, възлиза на 202,63 часа, които не са заплатени.

Съгласно заключението размерът на допълнителнителното възнаграждение е в размер на 1498,26 лв., а обезщетение за забава върху тази сума, дължимо от първото число на месеца, следващ отчетеното тримесечие до 04.03.2020 г., е 178,87 лв.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл.

187, ал. 1 ЗМВР (изм. и доп., бр. 81 от 14.10.2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3 работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, 3 като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съгласно чл. 187, ал. 5 работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като възнаграждението е в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Предвидено е плащане на възнаграждение за положен нощен труд в чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР, според който за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа се изплащат допълнителни възнаграждения при условия и по ред, които са различни от този за извънредния труд.

Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.