Решение № 2900 от 19.04.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 19.04.2019 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение

, II “Б” състав , в публично заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР

ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №6285 по описа на 2018 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК

/въззивно обжалване/.

В. гр.д. №6285/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В.Н.Н. ЕГН ********** *** и В.Н.Н. ЕГН ********** *** срещу решение №167333 от 10.07.2017 г постановено по гр.д.№60997/2016 г на СРС , 50 състав ; поправено с решение от 12.03.2018 г по същото дело; с което е прието за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу Ненови , че същите дължат солидарно сумата от 3539,42 лева – незаплатена топлинна енергия за ателие №6 в гр.София бул.******* за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 30.06.2016 г до окончателното изплащане на сумата ; и сумата от 507,36 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 30.06.2013 г – 21.06.2016 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.07.2016 г по ч.гр.д.№36015/16 г на СРС , 50 състав .

Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските пред СРС .

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не са потребители на топлинна енергия. Липсва писмен договор за доставка на топлинна енергия по чл.16 ЗЗД и по делото не е доказана реално доставената топлинна енергия .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

Третото лице “Б.Б.”ООД не взема становише по въззивната жалба.

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 28.07.2017 г, поради което жалбата от 09.08.2017 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е правилно .

Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153