Решение № 5698 от 08.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5698 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100502347 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №4468 от 07.12.2021г., постановено по гр.дело №33441/2021г. по описа на СРС, Г.О., 177-ми състав, е осъден ЗАД"Д.Б.Ж.И З." АД, с ЕИК *******, да заплати на ЗАД"А. Б." АД, с ЕИК *******, на основание чл.411, ал.1 от КЗ сумата от 9206.14 лв. – изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди и обичайни разноски за неговото определяне, в резултат на ПТП, осъществено на 20.12.2019г. около 11:45 часа, на път IIІ-204, между лек автомобил марка "Рено", модел "Туинго", с рег.№**********, и товарен автомобил марка "Фолксваген", модел "Амарок", с рег.№ ********* , ведно със законната лихва от 11.06.2021г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 9206.1 4 лв. до пълния претендиран размер от 10277.1 2 лв., като неоснователен. С решението е осъден ЗАД"Д.Б.Ж.И З." АД, с ЕИК *******, да заплати на ЗАД"А. Б." АД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1430.6 3 лв., разноски в производството, изчислени съобразно уважената част от иска. С решението е осъден ЗАД"А. Б." АД, с ЕИК *******, да заплати на ЗАД"Д.Б.Ж.И З." АД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 42.7 3 лв., разноски в производството, изчислени съобразно отхвърлената част от иска.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - ЗАД"Д.Б.Ж.И З." АД, с ЕИК *******, чрез юрисконсулт О.М., с която се обжалва решение №4468 от 07.12.2021г., постановено по гр.дело №33441/2021г. по описа на СРС, Г.О., 177-ми състав, в частта, 1 в която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 от КЗ за сумата от 9206.14 лв. – изплатено застрахователно обезщетение, както и в частта, в която са присъдени в тежест разноски за сумата от 1430.6 3 лв.. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт в обжалваната част. Излага се, че в хода на производството пред първата инстанция не е доказано от ищеца при условията на пълно и главно доказване механизма на настъпилото ПТП, респективно не се установява виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Рено", модел "Туинго", с рег.№**********, който е имал валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в ЗАД"Д.Б.Ж.И З." АД, към датата на настъпване на застрахователното събитие. Твърди се, че по делото не е доказано по категоричен начин факта, че водачът на лек автомобил марка "Рено", модел "Туинго", с рег.№**********, е нарушил императивните разпоредби на правилата за движение по пътищата и с поведението си е станал причина за настъпване на процесното ПТП. Поддържа се още, че в хода на първоинстанционното производство ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че уврежданията по товарен автомобил марка "Фолксваген", модел "Амарок", с рег.№ ********* , описани в исковата молба, са в причинна връзка с настъпилото ПТП. В тази връзка се твърди, че не са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.411, ал.1 от КЗ. При условията на евентуалност сочи, че присъденият размер на застрахователно обезщетение е прекомерен, не е съобразен с действителния размер на увредените в резултат на ПТП детайли по процесното МПС. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, алтернативно да намали размера на присъденото застрахователно обезщетение. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК за направени разноски пред въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на претендираните от въззиваемата страна разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна – ищец в първоинстанционното производство - ЗАД"А. Б." АД, с ЕИК *******, чрез адв.С.М., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.411, ал.1 от КЗ и са налице основания в закона за ангажиране на отговорността на ответника, а именно: наличие на валиден застрахователен договор по застраховка "Каско" към датата на настъпване на процесното ПТП между ЗАД"А. Б." АД и собственика на увредения товарен автомобил марка "Фолксваген", модел "Амарок", с рег.№ ********* ; настъпило застрахователно събитие в срока на сключения застрахователен договор; вреди, причинно-следствена връзка между вреди и застрахователно събитие, изплащане на обезщетение по имуществена застраховка "Каско" от застрахователя. Излага се още, че правилно съдът е преценил с оглед събраните по делото доказателства, че от установения механизъм на ПТП е видно, че същото е причинено в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Рено", модел "Туинго", с рег.

№**********, който е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" при 2 ответното дружество, поради което е присъдено застрахователно обезщетение, равняващо се на стойността на причинените имуществени вреди по застрахованото МПС, изчислени по средно-пазарни цени от авто-експерта в приетото по делото като неоспорено заключение на съдебно-авто-техническа експертиза. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от ЗАД"А. Б." АД, с ЕИК *******, срещу ЗАД"Д.Б.Ж.И З." АД, с ЕИК *******, осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 от КЗ.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 от КЗ. В отхвърлителната част постановеното решение е влязло в сила като необжалвано.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението в обжалваната част е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за частична основателност на предявения от ищеца ЗАД"А. Б." АД срещу ответника - ЗАД"Д.Б.Ж.И З." АД осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 от КЗ. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че 3 ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи отговорността на ответното дружество. Крайният извод на СРС в частта, в която е приел за частично основателен предявения осъдителен иск с правно основание чл.411 от КЗ, е обоснован при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение СРС не е допуснато нарушение на процесуални и материалноправни норми, същото е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон - КЗ и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Въззивният съд счита, че от приетите по делото като неоспорени от страните доказателства се установяват предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество - застраховател на основание чл.411, ал.1 КЗ. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на сочения като делинквент застрахован и следователно възниква само при наличието на всички предвидени в чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставки.

В случая от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Рено", модел "Туинго", с рег.№**********, в резултат на което е настъпило процесното ПТП, от което са причинени имуществени вреди по М П С - товарен автомобил марка "Фолксваген", модел "Амарок", с рег.№ ********* , изразяващи се в получени увреждания по корпусни детайли в предна лява част на автомобила – преден ляв калник, предна лява врата, ляв праг, лява колона и др., които са подробно описани по вид в опис на щетите в приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, неоспорена от страните в хода на производството. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недоказаност на механизма на настъпилото процесното ПТП. Това обстоятелство се доказва от представен протокол за ПТП №1629171 от 20.12.2019г., съставен от полицай при РУ-гр.Попово, съгласно който процесното ПТП е настъпило на 20.12.2019г. около 11:45ч. на път IIІ-204 и в района на км.24+417, община Попово, между лек автомобил марка "Рено", модел "Туинго", с рег.№**********, и товарен автомобил марка "Фолксваген", модел "Амарок", с рег.№ ********* , като водачът на МПС марка "Рено", модел "Туинго", с рег.№**********, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, като е предприел маневра за изпреварване, като не пропуска и реализира пътнотранспортно произшествие с попътно движещия се и извършващ маневра ляв завой с подаден светлинен сигнал товарен автомобил марка "Фолксваген", модел "Амарок", с рег.№ ********* . Приетият като доказателство по делото протокол за ПТП №1629171 от 20.12.2019г. представлява официален документ, съставен след оглед на място от длъжностно лице- служител на МВР, в кръга на службата му и по установените в закона ред и форма /съобразно Наредба №І- 167/24.10.2002г./ Действително, съобразно чл.179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента, т. е. служителят 4 лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, а не се е доверил само на разказа на водача. Отразените в протокола обстоятелства са потвърдени от констатациите на вещото лице в приетата по делото съдебно-авто-техническа експертиза /САТЕ/, в която изрично е посочено, че причинените щети по товарен автомобил марка "Фолксваген", модел "Амарок", с рег.