Решение № 1582 от 10.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1582 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Кирил Ст. Петров

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело № 20261100501276 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от К. Г. П. – длъжник по изп.д. № 20228510403775, срещу постановление на съдебния изпълнител за определяне на разноските, в частта му относно разноските на взискателя за юрисконсултско възнаграждение и таксите по т.3, т.9, т.26 и т.31 от Тарифата към ЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че постановлението за разноските е незаконосъобразно. Твърди, че юрисконсултското възнаграждение на взискателя е прекомерно и следва да се намали до минималният размер съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ – в размер на 50 лв.

Възразява срещу начисляване на следните такси: По т.3 от Тарифата към ЗЧСИ за извършване на справки, с твърдение, че последните не са извършени, доколкото касаят имущественото състояние на първоначалния длъжник – наследодателя на жалбоподатеката, а всички справки са извършени след смъртта на наследодателя. По т.9 от Тарифата – за налагане на запори, с твърдение, че следва да се начисли такса само за един наложен запор, по силата на който са постъпили суми по изпълнителното дело. По чл.26 от Тарифата – с твърдение, че е платила доброволно част от дължимите суми, за 1 което е представила доказателства, а съдебният изпълнител е отказал да редуцира начислената такса по т.26. Оспорва и начислените такси за други разноски по т.31 – по съображения, че не са представени доказателства за направени разноски, независимо от техния характер. Останалите такси, макар да са описани в жалбата, изрично се сочи, че не се оспорват.

Взискателят оспорва жалбата в отговор, постъпил извън преклузивния срок.

В мотивите си съдебният изпълнител сочи, че постановлението за разноските е правилно. Поддържа, че справките, за които са начислени такси по т.3, се извършват чрез осъществяване на електронен достъп до съответния регистър – чрез извличане и преглед на информацията в реално време, но не се генерират автоматично като документи за принтиране. Разпечатките, приложени по делото, са извършени след молба на представителя на длъжника за запознаване с делото, с цел – осигуряване на пълна и ясна представа за извършените действия. Поради това в тях фигурира обстоятелството, че първоначалният длъжник, за когото са справките, е починал. Относно начислените такси по т.9 сочи, че същите са за наложени запори върху банкови сметки и върху вземане за пенсия на първоначалния длъжник, поради което са дължими. За таксата по т.26 поддържа, че същата е начислена върху вземането по изпълнителния лист и размера на разноските на взискателя, които на основание чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. По отношение на таксата по т. 31 в размер на 24 лв. сочи, че същата съответства на задължението на съдебния изпълнител да води служебен архив, съгласно Наредба № 4 от 6 февруари 2006 г. - за използваните канцеларски материали и канцеларски и копирни услуги.

Въззивният съд намира следното:

1.

Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на взискателя е неоснователни. По делото, извън образуването му, са извършвани процесуални действия, в това число – искания за извършване на справки и прилагане на изпълнителни способи и във връзка с конституиране на наследника по закон на починалия първоначален длъжник. Към настоящия момент изпълнителното производство не е приключило, тъй като задълженията не са погасени в цялост. Ето защо 2 определеното от съдебния изпълнител юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. отговаря на фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените процесуални действия от страната, в това число предстоящи такива. Поради това жалбата срещу постановление за разноските, в частта относно юрисконсултското възнаграждение, е неоснователна.

2. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на начислените такси по т.3 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, са неоснователни. Видно от приложените извлечения от извършените справки – л.4-15, л.22, л.24-32 от делото, в същите е удостоверена дата на извършване на всяка справка – 22.12.2022 г., 11.05.2023 г., 30.08.2023 г, и съответния час.

Първоначалният длъжник Л.Г.Б. е починала на 28.05.2024 г. и с разпореждане от 26.08.2024 г. в правата й е конституиран наследникът й по закон – жалбоподателя К. Г. П.. В приложените по делото извлечения е отразено, че лицето, за което се отнасят справките, е починало, което се обяснява с обстоятелството, че разпечатването на извършените справки е настъпило след смъртта на първоначалния длъжник. Това обаче не опровергава момента на извършване на съответната справка. Ето защо неоснователни са възраженията на жалбоподателя и таксите по т.3 от Тарифата са правилно начислени.

Жалбата в тази й част е неоснователна.

3. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя срещу начислените такси по т.9 от Тарифата. От приложените доказателства е видно, че съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на първоначалния длъжник Л.Г.Б. в Първа инвестиционна банка АД (запорно съобщение от 11.05.2023 г.) и върху вземанията й за пенсия (запорно съобщение от 30.08.2023 г.), както и върху банковите сметки на жалбоподателя К. Г. П. в Банка ДСК АД (запорно съобщение от 03.09.2025 г.).

Обстоятелството, че само от последния запор са постъпили суми по изпълнителното дело, не означава, че другите два наложени запора не представляват предприети изпълнителни действия, т.е. те също представляват приложен способ. Ето защо и за тях следва да се начислят съответните такси, съответно – да се възложат в тежест на длъжника.

4. Основателни за възраженията на жалбоподателя срещу начислената такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Съгласно посочената разпоредба, за изпълнение на парично вземане се събира такса 3 върху събраната сума, която е пропорционална и се определя съобразно размера на сумата. Под „събрана сума“ в случая следва да се разбира сумата, получена при осъществяването на изпълнението върху определена вещ или парично вземане чрез прилагане на изпълнителен способ – т.е. сумата, получена от съдебния изпълнител при осребряване на имущество (вещ, вземане или друго имуществено благо) на длъжника. Видно от приложените по делото доказателства, в резултат на наложения запор върху банковите сметки на жалбоподателя на 15.09.2025 г. съдебният изпълнител е събрал сумата от 198 лв., а сумата от 470 лв. е заплатена доброволно от длъжника на взискателя. Остатъкът от задължението по делото няма данни да е събран. Ето защо и съгласно изложеното по-горе, дължимата към момента такса по т.26, изчислена върху събраната сума в размер на 198 лв., се равнява на 23,76 лв. с включен ДДС, представляваща 12,15 евро. Начислената такса по т.26 над тази сума е незаконосъобразна и следва да се отмени.

5. Възраженията на жалбоподателя относно начислената такса по т.31 от Тарифата към ЗЧСИ са основателни. По силата на посочената разпоредба допълнителни разноски са разходите за: получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и комисиони; осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници; премахване, унищожаване и запечатване на вещи; придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора - по 0,50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения; заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. Съгласно Забележката към същия текст, допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. В настоящия случай - от мотивите на ЧСИ става ясно, че таксата е начислена за извършени копирни услуги и използвани канцеларски материали по архивиране на делото. Посочените разходи не са сред предвидените в т.31 от Тарифата. По изпълнителното дело не са приложени и документи по ЗСч - фактури или фискални бонове, удостоверяващи плащане на копирни услуги или закупуване на канцеларски материали. Ето защо, не може да се обоснове възлагането на тези разноски на длъжника и начислената такса следва да бъде отменена.

4

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я постановлението на съдебния изпълнител по изп.д.

20228510403775 от 16.10.2025 г., инкорпорирано в съобщение до длъжника от същата дата, в частта с която е отказано изменение на определените такси по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 131,82 лв. и по т.31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв., като вместо това постановява:

ОТМЕНЯ таксата по т.31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ - за разликата над 12,15 евро до първоначално определения размер от 131,82 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в частта й относно разноските на взискателя за юрисконсултско възнаграждение и таксите по т.3 и т.9 от ТТРЗЧСИ.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5