Определение № 624 от 05.05.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 1684/2026
- Вид
- Определение № 624
- Подписан
- 05.05.2026
- Състав
- Михаела Иванова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 108, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 2, ал. 2 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 624 гр. Кюстендил, 05.05.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Михаела Ив. Атанасова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело № 20261520101684 по описа за 2026 година
Съдът е сезиран с искова молба, изпратена по подсъдност от Районен съд – Карлово и депозирана от ЗК „***“ АД против Д. И., с която са предявени искове по реда на чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК за установяване вземания по издадена заповед за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.д. № 123/2026г. от описа на РС Карлово, произтичащи от сключен между страните договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
От данните, съдържащи се в служебно извършената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. от НБДН следва, че регистрираният постоянен адрес на ответника е в гр. ***
Съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК /изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г. / искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Предявеният иск притежава белезите на иск срещу потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II т. о., според която понятието "потребител" следва да се разглежда в широк смисъл и местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към исковете на и срещу физически лица потребители на застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по Закона за платежните услуги и системи и др.
/така и определение № 179/14.03.2013 г. по ч. т. д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т. о., определение № 95 от 05.02.2010 г. по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, II т. о., определение № 3768/30.11.2018 г. на САС, ТО, 15-ти състав по в. ч. гр. дело № 5533/2018 г., определение № 3868/11.24.2017 г. на САС, ГО, 10 състав по ч. гр. д. № 5884/2017 г., определение № 3530/10.30.2017 г. на САС, ТО, 9 състав по ч. гр. д. № 2927/2017г., определение № 3769/30.11.2018 г. на САС, ТО, 15-ти състав по в. ч. гр. дело № 5682/2018 г., определение № 12601 от 13.08.2024 г. на СГС по гр. д. № 8734/2024 г. и др. /.
В мотивите на Тълкувателно решение № 1/2015 г. на ОСТК на ВКС, т. 6, (макар касаеща прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.); ), е изяснено, че придаване на застрахованото лице качеството на потребител на определен вид услуга означава, че за 1 него съществува възможност да упражни правото на избор на местна подсъдност.
Върховната съдебна инстанция е приела, че съдържателната разлика между понятията "потребител на застрахователна услуга" в § 1, т. 1 от ДР на КЗ (отм.) и понятието "потребител" според § 13, т. 1 от ЗЗП, не представлява обстоятелство, заради което да се отрече приложимостта на специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, доколкото двете дефиниции не са предмет на регламентация в ГПК.
Легалното определение на понятието "потребител" се съдържа в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП – такова е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по закона действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. От друга страна, в чл. 2, ал. 2 от Кодекса за застраховането /в ред. ДВ, бр. 205/2015г. / е дефинирано понятието "ползвател на застрахователни услуги", както следва – застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.
Нещо повече, доколкото се касае в случая за потребителски спор, и доколкото ответникът е "ползвател на застрахователни услуги" по смисъла чл. 2, ал. 2 КЗ, аналогично на понятието "потребител на застрахователни услуги" по отменения КЗ, следва да се спазят указанията на т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК, мотивите на което изцяло синхронизират със съображение № 2 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка / в този смисъл - определение № 12601 от 13.08.2024 г. на СГС по гр. д. № 8734/2024 г. /.
По отношение на подсъдността на спора за защита на права на потребители съдът следи служебно съгласно императивната разпоредба на чл. 113 ГПК. Съгласно чл. 118, ал. 1 всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. А според чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл.
113 и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК не поставя упражняването правомощието на съда да реши дали да гледа делото с оглед месната подсъдност в зависимост от наличието или липсата на възражение от страна на ответника – разпоредбата определя само крайния момент, до който съдът трябва да обяви на страните отвода за неподсъдност на спора.
Ето защо, производството пред Районен съд - Кюстендил следва да бъде прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд – в случая по единствено известния постоянен адрес на ответника в гр. Дупница.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1648/2026 г. по описа на КРС и го изпраща по подсъдност на Районен съд – гр. Дупница.
Определението може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН съд - Кюстендил с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3