Решение № 92 от 28.02.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Търговище, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра М. Панайотова при участието на секретаря Красимира Ал. К.а като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело № 20223530100250 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 7096,23 лв. и с правно осн. чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 20.01.2022 год.

Постъпила е искова молба от Г. К. Г., ЕГН ********** от ***** против „ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 гр.София, с която са предявени субективно съединени искове за обезщетение за имуществени вреди. В молбата се твърди, че на 24.11.2021 год., в гр.Търговище, на ул.“Васил Левски“ до кръстовището с ул.“Гладстон“ е настъпило ПТП, между водача на МПС , с ДК № ***** и ищеца, като водача на МПС, нарушавайки правилата за движение удря ищеца на пешеходна пътека, в следствие на което на последния са причинени множество телесни увреждания, подробно посочени в молбата. Твърди се, че за инцидента е образувано ДП № 867/2021 год. на РУ – Търговище. В молбата се твърди, че телесните увреждания са били такива, че са наложили болнично лечение и извършване на хирургически интервенции, като ищеца е престоял в МБАЛ Търговище от 24.11.2021 год. до 25.12.2021 год., а към датата на депозиране на исковата молба – 04.02.2022 год. лечението му не е приключило. Ищецът твърди, че в следствие на описания по-горе деликт, настъпил в следствие виновното и противоправно поведение на водача на МПС е претърпял имуществени вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка, с ПТП, в размер на 7096,23 лв., изразяващи се в разходи, направени за лечението му, подробно описани в молбата, поради което е депозирал писмена претенция за изплащане на обезщетение при ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „ гражданска отговорност“ на 1

МПС , с ДК № *****, но е получил писмен отказ. Поради това ищецът молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 7096,23 лв., обезщетение за имуществени вреди, законната лихва върху главницата, считано от подаване на извънсъдебната претенция – 20.01.2022 лв. до окончателното плащане и законната лихва, счита от 11.02.2022 год. , съгласно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ до окончателното плащане.

След предявяване на иска, на 04.02.2022 год. ищецът е починал, като с Определение № 376/06.04.2022 год., постановено по делото и на осн. чл.227 от ГПК съдът е конституирал правоприемниците му и негови наследници по закон, които са конкретизирали петитума на исковата молба, като молят съда да постанови решение с което да осъди ответника да им заплати сумата от по 3548,11 лв., съответстваща на наследствената им част, ведно законната лихва върху главницата, считано от подаване на извънсъдебната претенция – 20.01.2022 лв. до окончателното плащане и законната лихва, счита от 11.02.2022 год. , съгласно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ до окончателното плащане. Претендират се разноски в производството. В съдебно заседание подържат исковете си, чрез писмено становище от процесуалния си представител.

В дадения месечен срок, на осн. чл.131 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор. В отговора предявените от наследниците на ищеца искове са оспорени изцяло и по основание, и по размер. Ответникът твърди, че не са на лице основания за ангажиране отговорността на застрахователя. Наведени са доводи за липса на кумулативните предпоставки по чл.45 от ЗЗД, като се оспорва наличието на противоправно поведение на застрахования водач, оспорва се механизма на настъпване на ПТП, оспорва се причинноследствената връзка между поведението на водача и вредите, претърпени от праводателя на ищците. В отговора ответникът е оспорил и размера на исковите претенции, считайки че не всички претендирани от ищците разходи са свързани с лечение на получените от Г. Г. травми при ПТП, като част от тях са за били за лечение на съпътстващи здравословни проблеми на лицето. Оспорва и предявените искове за лихва, излагайки доводи за недължимост на същата. Поради това ответника моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете, ведно със законите последици. В съдебно заседание ответникът, чрез писмено становище от процесуален представител поддържа доводите, изложени в отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: Видно от приложените по делото препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници Г. К. Г. е починал на 04.02.2022 год., в хода на образуваното съдебно производство и ищците са негови наследници по закон, съответно син и дъщеря на праводателя. Видно от приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 227/26.11.2021 год. и план-схема на местопроизшествие от 24.11.2021 год., съставен от органите на КАТ, на 24.11.2021 год., в гр.Търговище, на ул.“Васил Левски“ до кръстовището с ул.“Гладстон“ е настъпило ПТП, като водача на лек автомобил „Тойота“, с ДК № ***** не пропуска праводателя на ищците, който е преминавал на пешеходна пътека, нарушавайки правилата за движение и го удря с предна броня, като в резултат на удара на Г.

К. Г. са причинени множество травми закрито счупване на лявата ключица, 2 множество закрити счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза, изразяващи се във фрактура на пубисната кост в дясно, фрактура на os ischia и os pubis в дясно с дислоцирани фрагменти, линеарна фрактура на ацетабулум в ляво, без данни за сигнификантна дислокация, фактура на латералния кондил на тибията, и полипоза на левия етмоидален синус, което се установи от приложената епикриза, издадена от Ортопедичнотравматологично отделение на МБАЛ –Търговище. От приложената по делото медицинска документация е видно, че наследодателя на ищците е бил приет за лечение в МБАЛТърговище непосредствено след инцидента, като поради получените травми се е наложило провеждане на оперативно лечение, като на 08.12.2021 год. е извършена операция, изразяваща се в открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фабула, като под рентгенов контрол е извършена вътрешна фиксация с два винта, поставена е противоплъзгаща плака, която е фиксирана към костта с три кортикални винта и е оставена стерилна превръзка,назначено е и медикаментозно лечение и в периода 24.11.2021 год. – 25.12.2021 год. Г. Г. е бил лекуван в болнични условия, а след изписването от болницата тъй като състоянието му е било изключително тежко и не е било приключило следоперативното му възстановяване, което изисквало специфични грижи, които трудно могат да се осигурят в домашна среда той е бил настанен в „Алфамед Хоспис“ ЕООД гр.Търговище, където почива на 04.02.2022 год. От приложените многобройни писмени доказателства – фактури, рецепти, касови бонове и др. (виж л.15 – л.53 от дело на ОСТ) се установи, че за лечение на получените при ПТП травми, в това число оперативно и постоперативно лечение, закупени медицински изделия, лекарства и други медицински консумативи, назначени изследвания и извършени прегледи наследодателя на ищците е изразходвал сумата от 7096,23 лв. От заключението на СМЕ, приложена по делото и приета без възражения от съда и страните се установи, че при получените от наследодателя на ищците увреждания, в следствие на ПТП, времето за възстановяване и начина по който следва да се извършва всички закупени от пострадалия лекарства и медицински консумативи са били необходими и относими към проведеното лечение и последиците от травматичните увреждания, с изключение на закупените от аптека „Адонис“ на 20.12.2021 год. лекарствени средства на стойност 24,60 лв., които не са посочени конкретно и не може да се направи преценка за тяхната относимост.

За причинените, в следствие на ПТП средни телесни повреди на наследодателя на ищците е било образувано ДП № 867/2021 год. на РУ-Търговище ( приложено към настоящето дело), като видно от приложените преписи от определение от 03.05.2022 год. по НОХД № 289/2022 год. на РС-Търговище и решение от 23.12.2022 год. на АС –Варна между държавното обвинение и виновния водач Н.И.С. е било постигнато споразумение за това, че на 24.11.2021 год. в гр.Търговище, на ул.“Васил Левски“ на пешеходна пътека, при управление на МПС „Тойота“, с ДК № *****, нарушавайки правилата за движение ( чл.20, ал.2, чл.5, ал.2, т.1, чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДвП) и по непредпазливост е причинил на Г. Г. средни телесни повреди, заради което и на осн. чл.343, ал.3, б.“а“ във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“ от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, отложено с изпитателен срок от три години по реда на чл.66 от НК и наказание „лишаване от право да 3 управлява МПС“ за срок от една година, като споразумението е било одобрено от съда, като искането на виновния водач за възобновяване на наказателното производство след одобряване на споразумението е оставено без уважение и същото е влязло в сила и има характер на влязла в сила присъда.

Безспорно е по делото, че за МПС, чийто водач е причинил ПТП на 24.11.2021 год. е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти с ответното дружество, който е бил действащ към датата на настъпване на ПТП. Това обстоятелство не се оспорва от ответната страна. Безспорно е също така, а е видно и от приложените писмени доказателства, че наследодателя на ищците е предявил извънсъдебна претенция, получена от ответника на 30.12.2021 год. за заплащане обезщетение за всички вреди, явяващи се пряка последица от ПТП, в качеството му на застраховател на виновния за ПТП водач, била е образувана преписки по щета № 2210000106 год., но ответника не се е произнесъл, като е поискал представяне на допълнителни документи. На 26.01.222 год. при ответника е входирана извънсъдебна претенция от наследодателя на ищците, с която е поискал ответника да му заплати застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 7096,23 лв., но ответникът е отказал с мотива, че към него момент не е установено безспорно настъпването на застрахователното събитие, не е установена вината на застрахования при ответника водач, което да даде основание на застрахователя да заплати обезщетение.

При така установеното съдът прави следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл.

429, ал. 1, т.1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка „ ГО “ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените щети на трети лица в т.ч. пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на МПС по време на движение или престой.

В тези случаи застрахователят покрива неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, а разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахования е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал. 1 от КЗ, следва на първо място: да се установи наличието на валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на управлявания от деликвента автомобил и застрахователя, както и всички предпоставки на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения, а именно да е налице противоправно извършено действие, наличие на вредоносен резултат, наличие на вина у прекия извършител, както и на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното действие и причинения вредоносен резултат. Застрахователят дължи обезщетение за вредите дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т. е. отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител.

Съдът, след преценка на всички събрани по делото доказателства приема, че са на 4 лице предпоставките на чл.45 от ЗЗД – противоправно поведение на застрахования водач, вреди от това поведение за праводателя на ищците и причинно-следствена връзка между деянието и вредите, като тези обстоятелства са установени в хода на наказателното производство, видно от приложеното по делото споразумение, сключено между държавното обвинение и водача на МПС, а съгласно чл.300 от ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца, поради което и след като е безспорно, че ПТП се дължи на поведението на водача на лекия автомобил, който е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, което ангажира отговорността на последния.