Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17140 от 03.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 48638/2025
Вид
Решение № 17140
Подписан
03.09.2026
Състав
МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1 , т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 373 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 17140 гр. София, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110148638 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, е предявил срещу ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 , т. 1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1976,70 лева (1010,67 евро), представляваща изплатено от него в качеството му на застраховател по застраховка „Товари по време на превоз“ по полица 510324156000295, в полза на собственика на увредения товар застрахователно обезщетение за увреден товар (стъклопакети) по CMR товарителница от 26.08.2024 г. с изпращач „Тракия Маркет“ ООД превозвач „Мартин Ауто Моторс“ ООД за превоз от гр. София, Република България до гр. Барселона, Кралство Испания, осъществен с композиция влекач и ремарке с рег. № СВ 20180 РА/СВ 3701 ЕА, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 10.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Товари по време на превоз“, е настъпило събитие – увреждане на товар – стъклопакети при превоз по CMR товарителница от 26.08.2024 г. с изпращач застрахования при ищеца товародател „Тракия Маркет“ ООД и превозвач „Мартин Ауто Моторс“ ООД за превоз от гр.

София, Република България до гр. Барселона, Кралство Испания, осъществен с композиция влекач и ремарке с рег. № СВ 20180 РА/СВ 3701 ЕА. Сочи, че превозът е осъществен от „Мартин Ауто Моторс“ ООД, чиято отговорност на превозвач за вреди е застрахована при ответника, поради което и с плащане на сумата от 1976,70 лева в полза на 1 товародателя, встъпил в неговите права срещу превозвача, респективно срещу неговия застраховател. Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати сумите ведно с лихва от исковата молба. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника, който не оспорва фактите, но твърди, че са налице основания за освобождаване от отговорност на превозвача по чл. 17, т. 4, б. „б“ от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), тъй като увреждането се дължи на естеството на товара, евентуално по чл. 17, т. 2 – вредата е поради обстоятелства, които не е могъл да избегне и последици, които не е могъл да преодолее, тъй като увреждането се дължи на рязко спиране с цел избягване на ПТП. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на насрещната страна.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Ищецът обосновава материалноправната си легитимация по делото със суброгация в правата на застрахованото лице след изплатено застрахователно обезщетение поради настъпил застрахователен риск. Съгласно чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, включително и на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

По иска по чл. 373 ТЗ вр. чл.17 от Конвенция за Договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже наличие на сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който да е настъпило събитие, за което застрахования при ответника отговаря, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди; наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахованото при ответника лице превозвач, настъпване на вредите по време на превоза, извършван от застрахования при ответника превозвач в резултат неизпълнение на договорните му задължения, произтичащи от договора за превоз, предявена рекламация пред превозвача от правоимащото лице и валидно възникнало задължение на ответника по застраховка, обезпечаваща отговорността на превозвача.

В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението и възраженията си за наличие на изключенията по чл.17, §.2 СМR, в т.ч да обори презумпцията по чл.18, §.1 СМR 2

Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от събраните по делото доказателства.

Между страните не е спорно, поради което по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е застраховател по застраховка „Товари по време на превоз“, по която е платил в полза на увреденото лице, което му е прехвърлило права; ответникът е застраховател на отговорността на превозвача „Мартин Ауто Моторс“ ООД; че в срока на действие на застраховката е настъпило увреждане на товар – стъклопакети при превоз по CMR товарителница от 26.08.2024 г. с изпращач застрахования при ищеца товародател „Тракия Маркет“ ООД и превозвач „Мартин Ауто Моторс“ ООД за превоз от гр. София, Република България до гр.

Барселона, Кралство Испания, осъществен с композиция влекач и ремарке с рег. № СВ 20180 РА/СВ 3701 ЕА, както и че рекламацията е предявена.

Спорно по делото е обстоятелството налице ли е изключението по чл. 17, §.2 СМR.

Съгласно чл. 17, §.1 превозвачът е отговорен за цялостната или частичната липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Според чл. 17. §.2 превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. Според чл. 17. §. 4 СМR превозвачът се освобождава от отговорност, когато липсата или повредата произтичат от особените рискове, дължащи се на един или няколко от следните факти: а) ползване на отворени, непокрити с брезент превозни средства, когато това е било изрично уговорено и вписано в товарителницата; б) липса или дефект на опаковката при стоки, които поради самото си естество са изложени на разваляне или повреда, когато не са опаковани или са лошо опаковани; в) пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или получателя или от лица, действащи за сметка на изпращача или получателя; г) естеството на някои стоки, застрашени било от цялостна или частична загуба, било от повреда, като счупване, ръжда, вътрешно увреждане, изсушаване, изтичане, нормално разпадане или от действията на червеи или гризачи; д) недостатъчност или неточност на маркировката или на номерата на колетите; е) превоз на живи животни. Доказването, че липсата, повредата или забавата са причинени от един от фактите, предвидени в чл. 17, параграф 2, е в тежест на превозвача - чл.18, §.1 СМR.

В конкретния случай ответникът се е позовал на предвидено в чл. 17, §. 4, буква б изключение като твърди, че превозваните стъкла естествено „изначално са застрашени от увреждане – счупване при естествени вибрации по време на превоз“, евентуално, че увреждането на товара се дължи на рязко спиране.

По делото не са ангажирани доказателства за наличие на изключенията по чл.17, §.2 СМR, като не е оборена презумпцията по чл.18, §.1 СМR. Според чл. 9, §.2 СМR при невписване в товарителницата на мотивирани възражения от превозвача се приема, че 3 стоката и опаковката й са били в добро състояние по време на приемането й за превоз от превозвача и че броят на колетите, маркировката и номерата им отговорят на данните в товарителницата. В товарителницата не са вписани възражения по чл.9 §.2 СМR, следователно доводите, че товародателя, а не превозвачът следвало да отговаря за повредите, произтичащи от начина на укрепване (в пирамиди или не) на стоката и нейната опаковка, са неоснователни. Същевременно по делото не се установява без съмнение, че увреждането на товар – счупване на два броя стъклопакети се дължи на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне - рязко спиране, чиито евентуални последици не би могъл да преодолее при полагане на дължимата грижа.

От изслушаната и приета по делото САТЕ, изготвена от инж. В. Д., приетите по делото като писмени доказателства - международна товарителница, уведомлението за щета, както и показанията на разпитания свидетел С. А. Я., преценени с оглед разпоредбата на чл.

172 от ГПК, на които съдът дава вяра, се установява, че при предаване на стоката не са констатирани увреждания на опаковката, която е била стандартна за подобен товар - метална пирамида с гумирани предпазители с поставени малки подложки между стъклата за обиране на вибрациите по време на движение на композицията. От заключението на вещото лице се установява, че е технически възможно стъклата да се увредят при движение ако са били разместени или подложките са изпаднали, но това обстоятелство не се установява по делото без съмнение. Според заключението на експерта стойността на увредената стока е 1976,70 лева, поради което и доколкото по делото не се установиха без съмнение обстоятелства изключващи отговорността на превозвача, предявеният иск е основателен и следва да се уважи в пълен размер ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищецът. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 79,07 лева (лист 26).

Същият е заявил и претенция за разход за адвокатско възнаграждение в размер на 574,65 лева с ДДС, заплатени по банкова сметка (лист 67) съгласно представена фактура № 1169 от 22.10.2025 г. и извлечение от електронно банкиране, доказателствената стойност на които не е оспорена от ответната страна. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заявено от ответника е неоснователно, тъй като възнаграждението на адвоката на ищеца съответства на правната сложност на делото и неговия материален интерес.

Ето защо, на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 11, ал. 2 във вр. с чл. 5 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, следва да се присъди общо сумата от 334,25 евро – разноски за тази инстанция.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК

121265113, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 410, ал. 1, т, 1 от КЗ, сумата от 1976,70 лева (1010,67 евро), представляваща изплатено в качеството му на застраховател по застраховка „Товари по време на превоз“ по полица 510324156000295, в полза на собственика на увредения товар застрахователно обезщетение за увреден товар (стъклопакети) по CMR товарителница от 26.08.2024 г. с изпращач „Тракия Маркет“ ООД превозвач „Мартин Ауто Моторс“ ООД за превоз от гр. София, Република България до гр.

Барселона, Кралство Испания, осъществен с композиция влекач и ремарке с рег. № СВ 20180 РА/СВ 3701 ЕА, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 10.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.