Решение № 3236 от 10.09.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3236 гр. Варна, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20233110113822 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл. 250 ГПК.

Образувано е по молба на Н. Б. А. за допълване на постановеното по делото Решение № 2778/19.07.2024 г., с което съдът да се произнесе по релевираното от нея искане, вписано в Протокол № 3513/11.06.2024г. от провелото се съдебно заседание на 11.06.2024г. за присъждане на законната лихва за забава, считано от деня на причиняване на непозволеното увреждане, на осн. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.

В срока за отговор не е постъпил такъв от насрещната страна.

След като се запозна с молбата, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

С постановеното по делото Решение № 2778/19.07.2024 г. съдът е осъдил Х. Л. Б., с ЕГН ********** от ****** да заплати на Н. Б. А., с ЕГН ********** от ******** сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие деяние, осъществено от Х. Л. Б. на 02.09.2021 г. в гр. В. и е отхвърлил предявената искова молба от Н. Б. А., с ЕГН ********** от **** против Х. Л. Б., с ЕГН ********** от ***, с правно основание по чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД в останалата част до пълния размер на претенцията за неимуществени вреди от 4 680 лв., а именно за сумата от 1 680 лв., като неоснователна и недоказана.

Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Видно от изготвения по делото Протокол № 3513/11.06.2024г. от провелото се съдебно заседание на 11.06.2024г., ищцата е отправила до съда искане за присъждане и на законната лихва за забава върху претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди, считано от деня на причиняване на непозволеното увреждане, на осн. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Доколкото съдът действието е пропуснал да се произнесе по така отправеното искане, то е налице основание за допълване на постановеното решение, поради което молбата, отправена по реда на чл. 250 ГПК се явява основателна и следва да се уважи.

Воден от горното, на основание чл. 250, ал. 1 ГПК, съдът

1

РЕШИ:

ДОПЪЛВА Решение № 2778/19.07.2024 г., постановено по гр.д. № 13822/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 26 състав, като първият от диспозитивите на решението се чете по следния начин:

„ОСЪЖДА Х. Л. Б., с ЕГН ********** от **** да заплати на Н. Б. А., с ЕГН ********** от ********сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие деяние, осъществено от Х. Л. Б. на 02.09.2021 г. в гр. В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 02.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата.“ РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението, на осн. чл. 250, ал. 3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2