Определение № 189 от 10.03.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 189 гр. София, 10.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20221000600203 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.

С определение № 30 от 26.01.2022 г. на Окръжен съд – Враца, постановено по ЧНД № 17/2022 г. по описа на същия съд, е отменено постановление от 17.12.2021 г. на прокурор при ОП-Враца за прекратяване на наказателното производство по ДП № 6/2018 г. по описа на ОСлО при ОП-Враца, пр.пр. № 240/2018 г. по описа на ОП-Враца. Със същото определение делото е върнато на ОП-Враца с указания съгласно обстоятелствената част на определението.

Срещу така постановеното определение е постъпил въззивен протест от прокурор при ОПВраца с оплаквания, че е изцяло незаконосъобразно, неправилно и необосновано. На първо място се твърди, че указанията, дадени от Окръжен съд-Враца с отменителното определение № 269/17.11.2021 г. по ЧНД № 544/2021 г. по описа на същия съд, са изпълнени. На следващо място се заявява становище, че от събраните по досъдебното производство многобройни доказателства, подробно описани в прекратителното постановление на ОП Враца от 17.12.2021 г., е доказано по безспорен начин, че няма физическо или физически лица, чиито виновни действия да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия неблагоприятния резултат - смъртта на П. И. П.. По така изложените съображения подалият протеста прокурор моли апелативният съд да постанови определение, с което да отмени като необосновано и незаконосъобразно атакуваното определение № 30 от 26.01.2022 г., постановено по ЧНД №17/2022 г. по описа на Окръжен съд – Враца, и да потвърди като обосновано и законосъобразно постановлението на Окръжна прокуратура - Враца от 17.12.2021 г., с което е прекратено наказателното производство.

Апелативен съд - София, след като се запозна с изложените в протеста доводи и с материалите по делото и след като сам извърши служебна проверка на атакувания съдебен 1 акт и на прекратителното постановление, приема за установено следното:

Досъдебното /наказателното/ производство е било образувано на 08.02.2018 г. по реда на чл.

212 ал.2 от НПК - със съставянето на протокол за оглед на местопроизшествие - срещу неизвестен извършител затова, че същият ден /08.02.2018 г./ около 10.00 часа в гр. Враца в МБАЛ „Христо Ботев“ АД - гр. Враца поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е причинил смъртта на П. И. П. от гр. Враца - престъпление по чл. 123, ал. 1 НК /като тази фактическа и правна рамка на разследването е очертана в постановлението на следовател в ОСлО-ОП гр. Враца от 08.02.2018 г./.

В хода на проведеното до момента разследване по отношение на така описаните /зададените/ фактически положения никое Л. не е било привлечено в качеството на обвиняем за горното или за друго престъпление.

С постановление на прокурор при ОП-Враца от 02.04.2020 г. наказателното производство по ДП № 6/2018 г. по описа на ОСлО - Враца е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК.

С определение на Окръжен съд-Враца № 198/20.05.2020 г., постановено по ЧНД № 149/2020 г. по описа на същия съд, горното прекратително постановление е било отменено и делото върнато на ОП-Враца с указания. Този съдебен акт на ОС-Враца е бил потвърден с определение на САС № 10283/30.07.2020 г., постановено по ВНЧД № 706/2020 г. по описа на същия съд.

С последващо постановление на прокурор при ОП-Враца от 05.10.2021 г. наказателното производство по ДП № 6/2018 год. по описа на ОСлО при ОП-Враца, съотв. пр.вх.№ 240/2018 г. по описа на ОП-Враца отново е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК.

При осъществения съдебен контрол на това прекратително постановление с определение на ОС-Враца № 269/17.11.2021 г., постановено по ЧНД 544/2021 г. по описа съда, същото е отменено и делото отново е върнато на ОП-Враца с указания.

С актуалното постановление на прокурор при ОП-Враца от 17.12.2021 г., предмет на настоящата съдебна процедура по чл. 243 ал.5-8 от НПК, на основание чл. 243 ал.1 т.1 във вр. чл. 24 ал. 1 т.1 пр.2 от НПК и поради липса на извършено престъпление от общ характер за пореден път е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 6/2018 г. по описа на ОСлО при ОП-Враца, пр.пр. вх. № 240/2018 г. по описа на ОПВраца.

Това прекратително постановление е било обжалвано пред ОС-Враца от адв. Д. М. от САК, повереник на Р.П. С. и И. И. П., наследници на починалата П. И. П., като със своя съдебен акт, предмет на настоящата въззивна проверка - определение № 30 от 26.01.2022 г. на ОСВраца, постановено по НЧД № 17 по описа на съда за 2022 г., първостепенният съд го е отменил и отново е върнал делото на ОП-Враца с указания.

Макар и да не изразява изцяло съгласие с изложените в атакуваното определение доводи и 2 аргументи, въззивният съд намира за правилен крайният решаващ извод на първостепенния съд за отмяна поради /процесуална/ незаконосъобразност на обжалваното пред него прекратително постановление на прокурора при ОП-Враца.

В процедурата по чл. 243 ал.5 от НПК, в която се осъществява съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, каквато се явява и настоящата, първоинстанционният съд, както и въззивният, са длъжни да проверят и да се произнесат по въпросите дали прекратителното постановление е обосновано и дали при прекратяването на наказателното производство са допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон. Затова в текущото производство както първата, така и въззивната инстанция са длъжни да анализират цялата налична доказателствена съвкупност, въз основа на която е установена относимата към предмета на делото фактическа обстановка, и с оглед на това да преценят дали установените от прокурора в прекратителното постановление фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал /в този смисъл е решение № 510 от 23.12.2009 г. по н.д. № 466/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/. Т.е., да преценят дали постановлението е обосновано. Освен това задължително следва да бъде преценена и процесуалната законосъобразност на самото разследване /дали същото е извършено обективно, всестранно и пълно/; на извършените действия по разследването – способи на доказване /дали събирането и проверката на доказателствения материал е протекло съобразно императивните процесуални норми/; на дейността по оценката на доказателствения материал /дали същият е обсъден в своята цялост, дали неоснователно е игнорирана част от него, дали са обсъдени противоречивите доказателствени материали, дали има позоваване на процесуално негодни доказателства и т.н./; както и на самото изготвяне на постановлението за прекратяване на наказателното производство /дали прокурорът е допуснал нарушения при изготвянето му – като не е изложил мотиви или същите са противоречи, нелогични или неразбираеми; не е изложил фактически констатации, които счита за установени; не е посочил фактическите и/или правните основания за прекратяването и др./. На задължителна оценка подлежи и материалната законосъобразност на постановлението за прекратяване – дали е допусната грешка при прилагането на материалното наказателно право при обосноваване наличието на основанието за прекратяване /в случая произнасянето по материалната законосъобразност на постановлението за прекратяване несъмнено е обусловено от отговора на въпроса дали е извършено престъпление, което предполага извършването на преценка за правилното прилагане на материалния закон/.

Предвид гореизложеното относно принципните положения за пределите и обхвата на съдебния контрол в това производство въззивната инстанция намира за единствено правилен изводът на първостепенния съд за незаконосъбразност на прекратителното постановление. В случая, изпълнявайки задълженията си да извърши преценка по въпросите, запълващи съдържанието на критериите за законосъобразност на постановлението за прекратяване, окръжният съд не е посочил изрично, че констатираната от него незаконосъобразност на контролирания прокурорски акт е процесуална и че тя се дължи на допуснати съществени 3 процесуални нарушения при изготвянето му. Но доколкото констатираните от първия съд пороци на прекратителното постановление касаят съществени пропуски и непълноти в съдържанието му относно описанието на релевантната фактическа обстановка, анализа на доказателствата и правната аргументация /правния анализ на установените факти/, то очевидно са наЛ. именно допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на постановлението. Иначе, разгледани по същество, напълно основателни се явяват отправените от първия съд упреци към процесуалната дейност на прокурора по изготвянето на прекратителното постановление - че в описаната в постановлението фактическа обстановка липсват фактите и обстоятелствата, установени с част от събрания доказателствен материал; че в атакуваното постановление фактическата обстановка е непълна и повърхностно изложена; че прокурорът не е извършил съответния доказателствен анализ, не е обсъдил изброените доказателства, посочвайки кои от тях се приемат и защо и кои се изключват от доказателствения материал и защо; че липсва изложение от кои събрани доказателства какво се приема за установено, за да се стигне до крайния извод; че прокурорът не е изпълнил императивните си задължения съгласно чл. 107, ал. 5 НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото въз основа на внимателна преценка на събраната доказателствена съвкупност. В тази връзка дори беглото съпоставяне на съдържанието на прокурорския акт със събраните доказателствени материали е достатъчно да бъде направен извод, че в постановлението не са намерили своето адекватно отражение всички установими /респ. установени/ от доказателствата по делото факти, които имат значение за проследяване на здравословното състояние на П. П.а в периода от 01.01.2018 г. до 08.02.2018 г. и от какви заболявания е страдала през този период; за оказаната й медицинска помощ в този период - действията по диагностиката и лечението й, назначените и извършени изследвания, назначените и провеждани терапии; за поставените й диагнози и правилността на същите – съответствавали са на състоянието на детето и на проявяваната симптоматика, отразявали ли са динамичните промени в състоянието на детето; за оценката на оказваната й медицинска помощ – дали е била адекватна, своевременна, съобразена с клиничните прояви и еволюцията на заболяванията; за описанието и оценката на медицинските процедури и лечебните действия, извършени при хоспитализацията на П. П.а в МБАЛ „Хр.Ботев“ гр. Враца – дали са извършени своевременно, адекватно и в необходимия обем спрямо моментното състояние на П. П.а, отговаряли ли са на нивото на компетентност на болничното заведение, съобразени ли са били с действащите медицински стандарти, утвърдените алгоритми за лечение и добрата медицинска практика; за развитието и характеристиките на причинно-следствения процес, довел до настъпването на смъртта на П. П.а /какви са причините за смъртта й/, при конкретните обстоятелства възможно ли е било посредством медицинско /респ. медикаментозно/ въздействие да бъде избегната и дали в случая е било сторено всичко необходимо и достъпно /като знание и медицинска практика/ във връзка с диагностиката и лечението, за да бъде предотвратен леталния изход; допуснати ли са били нарушения в медицинските действия по отношение диагностиката и лечението на П. П.а, които да са в пряко причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта й.

4

Непопълването на прокурорския акт с необходимите факти относно така изброените значими за предмета на разследването обстоятелства обосновава извод за допуснато съществено процесуално нарушение при изготвянето на прекратителното постановление.