Решение № 2138 от 31.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2138 гр. С., 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. В. като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20251100110486 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. В. Д., ЕГН **********, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ ЕАД, с която се иска ответникът да се осъди да заплати на ищеца обезщетение за причинените му в резултат на ексцес от ПТП, претърпяно на 12.03.2019 г., неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва от датата на установяване на ексцеса – 03.01.2024 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 12.03.2019 г. около 17:30 часа пострадала в резултат на ПТП в гр. С., при пресичане на бул. „Княгиня Мария Луиза“ в района на кръстовището с ул. „Поп Богомил“, където била блъсната от трамвайна мотриса с инв. № 676. Виновен за настъпване на ПТП бил ватманът К.П.Б.. В резултат на ПТП получила тежки травматични увреждания, изразяващи се в счупване на лявото рамо. Поставена й била превръзка тип шийна ортеза. На 22.03.2019 г. била извършена операция и й била поставена остеосинтеза. Все още не била излекувана напълно, лечението продължавало. Имала оток и болки в лявата раменна става, необходимо било да носи имобилизация с превръзка. Поради болки, оток и ограничени движения в областта на лявата раменна кост, се наложило да се извади остеосинтезният материал. На 17.01.2023 г. постъпила отново в болница, където на клиничен съвет се взело решение за оперативно лечение. Премахването на остеосинтезния материал й създало значителни и продължителни неудобства. Собственикът „Столичен електротранспорт“ ЕАД на трамвайната мотриса бил сключил своята задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, която била валидна от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. За първоначално претърпените вреди й било присъдено обезщетение въз основа на влязло в сила решение по гр. д. № 10214/2019 г. на СГС в размер на 18 000 лв. Сочи, че последващото настъпване на допълнителните неимуществени вреди не е могло да бъде предвидено към момента на определяне на обезщетението по гр. д. № 10214/2019 г. по описа на СГС, I-26. Оперативната интервенция била за лечение на последващите усложнения и за подобряване на състоянието на ищцата. Настъпилите допълнителни неимуществени вреди били за лечение на последващите усложнения и за подобряване на състоянието на ищцата.

1

Налице били вреди, в резултат на които се търпели болки и страдания от изваждането на остеосинтезния материал. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва от 03.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. Сочи банкова сметка:

IBAN:****.

В законоустановения срок е постъпил отговор на ответника, който оспорва исковете, като неоснователни и недоказани. Оспорва наличието на ексцес, както и причинноследствената връзка между ПТП и твърденията за ексцес. Оспорва вида и характера на уврежданията. По гр. д. № 10214/2019 г. на СГС било налице произнасяне по твърденията на ищцата. Уврежданията на ищцата не били настъпили по сочения в исковата молба начин.

Оспорва се влошаване на здравословното състояние. Ищцата имала предхождащи заболявания, които са се появили при лечение и възстановяване от ПТП. Налице била сила на пресъдено нещо по гр. д. № 10214/2019 г. на СГС. Оспорва размера на обезщетението и го намира за прекомерно. Прави възражение за съпричиняване от ищцата в размер на 1/3, като сочи, че този размер на съпричиняване е определен по гр. д. № 10214.2019 г. на СГС и моли да бъде съобразен по реда на чл. 298 ГПК. Моли за отхвърляне на претенцията.

Претендира разноски.

С протоколно определение от 05.03.2026 г. е допуснато изменение на предявения иск като е увеличен размерът на същия от 13293.59 евро / превалутирани 26 000 лева/ на сумата в размер на 51 129.19 евро /превалутирани 100 000 лева/.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил като безспорно и признато между страните, че с влязло в сила решение по гр. д. № 10214/2019 г. на СГС на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 18 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претърпяно на 12.03.2019 г. около 17:30 часа в гр. С., при пресичане на бул. „Княгиня Мария Луиза“ в района на кръстовището с ул. „Поп Богомил“, където ищцата била блъсната от трамвайна мотриса с инв. № 676, че е налице съпричиняване в размер на 1/3 от вредоносния резултат, както и, че между ответника и „Столичен електротранспорт“ ЕАД е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към 12.03.2019 г.

По делото е изискано и приложено за послужване производството по гр. д. № 10214/2019 г. по описа на СГС.

С решение от 25.08.2020 г. по гр. д. № 10214/2019 г. на СГС е прието, че поведението на водача на трамвайната мотриса при инцидента на 12.03.2019 г. е нарушило чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП, като презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не била оборена. Намерено е за установено наличието на застрахователно правоотношение с ответника към датата на ПТП за трамвайната мотриса. СГС е приел и, че ищцата е съпричинила вредоносния резултат поради нарушения на чл. 113, ал. 1 ЗДвП и чл. 165 ППЗДвП, като е определил процент на съприняване ½. За определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е взел предвид: възрастта на ищцата, закритото счупване на горния край /шийката/ на лявата раменна кост, извършена й хирургическа интервенция, проведената физеотерапия и рехабилитация, липсата на пълно възстановяване на функциите на лявата раменна става, които били възстановили само 35% от нормалния си обем, като ищцата продължавала да изпитва болки при движение и работа с лявата си ръка и при промяна на времето, оказаната й помощ от близки при обличане и събличане, затрудняването при обслужване, необходимостта от чужда помощ за около 3 месеца след ПТП, преживените негативните емоционални преживявания. Определено е обезщетение в размер на 38 000 лв., като след намаляването му с ½ са присъдени 19 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди.

2

С решение от 30.03.2021 г. по гр. д. № 3767/2020 г. на САС е прието, че съотношението между поведението на двамата участници не може да бъде равно, като е определен размер принос на ищцата за вредоносния резултат в размер на 1/3. Относно размера на обезщетението САС е съобразил, че фрактурата е с разместване, проведена е операция, че е ограничен повече от половината обем на движение на лявата ръка, трудностите в обслужването и битовите дейности, стресът, дискомфортът, практиката на съдилищата, икономическите условия и приел, че необходимата стойността за репариране на вредите е приблизително 20 средни работни заплати за страната или 27 000 лв. Намалени с 1/3 определили краен размер на обезщетението 18 000 лв., поради което решението на СГС било отменено за разликата до 19 000 лв., искът за разликата над 18000 лв. до 19000 лв. отхвърлен, а в останалата обжалвана част решението била потвърдено. Видно от извършеното отбелязване, решението е влязло в сила на 13.05.2021 г.

По силата на чл. 297 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за страните, за съда, който го е постановил, и за всички други съдилища и учреждения в Република България. Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на влязлото в сила съдебно решение, настоящият състав трябва да зачете силата на пресъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установява противоправното деяние на застрахования при ответника водач, получените от ищеца увреждания, включително и наличието на съпричиняване и неговия размер /1/3/. В случаите, когато отношенията между страните по повод на първоначалните вреди са разрешени с влязло в сила решение, въпросът за наличието на основанието за реализиране на отговорността на делинквента и обема, в който той е задължен да обезщети вредите е разрешен със сила на присъдено нещо. При ексцес установеното с влязлото в сила решение съпричиняване на вредите от пострадалия и за неговото дялово участие в уврежданията, се ползва със сила на пресъдено нещо и не е предмет на установяване по новото дело – виж решение № 307 от 01.08.2014 г. по гр. д. № 773/2012 г., ІV г. о. на ВКС.

Спорно е между страните обстоятелството дали е налице ексцес при ищеца, дали ответникът е репарирал в пълен обем вредите, с оглед постановеното решение, дали е налице влошаване на здравословното му състояние, намиращо се в причинно-следствена връзка с ПТП, и ако е налице – кога е настъпило това влошаване.

Ексцес при непозволено увреждане е налице когато впоследствие, след увреждането, настъпят нови вреди или съществено влошаване на състоянието на пострадалия, които обстоятелства не са били налице към момента на увреждането, поради което не са могли да бъдат взети предвид при определяне на обезщетението. Съгласно т. 10 от ППВС № 4/30.10.1975 г. при това положение за увреденото лице възниква ново право на обезщетение за новите вреди, но само ако те се намират в причинна връзка с увреждането и ако при присъждането на първоначалното обезщетение тези вреди не са били взети предвид или съобразени.

За да се установи налице ли е ексцес е необходимо изготвянето на експертиза, която да извърши съпоставка между здравословното състояние на ищеца по време на постановяване на решението и към настоящия момент и ако е налице влошаване, доколко то се намира в причинна връзка с увреждането, което се твърди в исковата молба.

По настоящото производство е приета съдебно-медицинска експертиза, извършена от вещото лице д-р Д. К., която се кредитира от съда, като неоспорена от страните, изготвена след запознаване с доказателствата по предходното производство гр. д. № 10214/2019 г. на СГС и извършен личен преглед на ищцата. От СМЕ се установява, че ищцата е получила травматично увреждане в областта на лявото рамо, довело до полифрагментна фрактура на раменната кост в нейния горен край, засягайки главата и шийката на същата, както и големия туберкул на костта. В епикризата на ВМA не било отразено, че ищцата трябвало да се яви за планово отстраняване на поставения имплант. При възрастни пациенти над 70 3 години и особено при жени, практиката била да се оставят поставените импланти до живот и да се премахват само при настъпили усложнения. При ищцата след около 4 години от поставянето на импланта /плака с 8 винта/ се установили усложнения, изразяващи се в „болка, оток и ограничени движения областта на лявото рамо“, които усложнения били медицинско основание да се отстрани поставения имплант на 19.01.2023 г. При ищцата имало остатъчни явления след отстраняването на импланта, които не били отразени в епикризата на ВMA - С., но се виждали ясно на актуалната рентгенова снимка от 08.01.2026 г. Налице било пълно заличаване на главата и шийката на лявата раменна кост вследствие на настъпила асептична некроза, при което всъщност липсвала раменна става в анатомичния си смисъл, а движенията били от възможността големите двигателни мускули около рамото да придвижват в известен обем останалия чукан на раменната кост около центъра на раменната става. Същото се характеризирало с лошото недостатъчно кръвоснабдяване на главата на раменната кост от притискане и/или прекъсване на хранещите съдове, минаващи от двете страни на шийката, непосредствено под главата на раменната кост, и довело след известен период до асептична некроза на главата. Описаното усложнение водело до болки и ограничения в активните движения на лявата раменна става и левия горен крайник като цяло доста преди отстраняването на импланта, като не се е повлияло от прилаганите физио и рехабилитационни процедури. Полученият анатомичен дефект на лявата раменна става от асептичната некроза на главата й, имал траен характер до живот, освен ако не се предприемело ендопротезиране на цялата става, операция възприемана по медицински критерии за високорискова при пациенти над 70 години, поради което не се препоръчвала.