Определение № 7767 от 03.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7767 гр. София, 03.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20261100501169 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. Г. Г. чрез адв. Н.Н., срещу Разпореждане № 181397 от 27.11.2025г., постановено по гр. дело № 46019/2025г. по описа на СРС, 144-ти състав, с което е върната на основание чл. 130 от ГПК исковата молба на И. Г.

Г., спрямо Общинско Предприятие „Столично Предприятие за третиране на отпадъци“, за отмяна на „Заповед за командироване“ с № ПТО25-РД56-143/01.09.2025г., издадена на основание чл.120, ал. 1 и ал. 3 от КТ съгласно която „считано от 01.09.2025г. до 15.10.2025г.

/вкл./ за срок от 45 календарни дни при стандартно работно време от 8 часа или 40 часа седмично, ищецът се командирова да поеме задълженията на „Чистач производствени помещения“ на пряко подчинение на Мениджър производствени процеси.

В частната жалба са изложени съображения, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че са налице твърдения за незаконосъобразност на издадената заповед, с която едностранно се изменя трудовото правоотношение между страните. Доводи за горното били изложени, както в исковата молба, така и в уточняващата такава. Поддържа, че наличие на правен интерес от търсената съдебна защита произтичал и от факта, че същата е послужила за основание да му бъде търсена дисциплинарна отговорност, съответно за налагане на дисциплинарни наказания в това число „забележка“, „предупреждение за уволнение“ и „уволнение“. Твърди, че всяко едно от наложените му наказания било оспорено пред СРС. Искането към съда е да отмени обжалвания акт и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъците“, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че предявеният иск по чл. 120, ал. 1 КТ е за установяване на незаконност на акт на работодателя и доколкото в настоящия процес не се претендират настъпили в 1 правната сфера на ищеца последици от акта, следвало, че производството било недопустимо и подлежало на прекратяване. Поддържат, че иск за отмяна на заповед на работодател, постановена по реда на чл. 120, ал. 1 КТ, не бил предвиден изрично в законодателството, поради което бил процесуално недопустим. Считат, че предявеният иск бил недопустим и поради липса на правен интерес, доколкото правоотношението на ищеца с ответника било прекратено със Заповед № ПТО25-РД56-182/31.10.2025г., считано от 31.10.2025г.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от И. Г. Г. срещу ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, с която е предявен иск за отмяна на Заповед № ПТП25/РД56-143/01.09.2025г., издадена от д-р инж. Н.С., директор на ОП СПТО.

В исковата молба са изложени съображения, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че с процесната заповед едностранно на ищеца било възложено да извършва друга работа без негово съгласие- „чистач производствени помещения“, без обаче да са налице предвидените в закона условия за едностранно изменение на мястото и характера на работатапроизводствена необходимост, без да е съобразена квалификацията и здравословното състояние на работника. Поддържа, че оспорената заповед е немотивирана, защото не било посочено какво наложило тази промяна. Оспорва наличието на производствена необходимост.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е оспорил допустимостта на предявения иск като е изложил съображения, че искът за отмяна на заповед на работодателя, постановена по реда на чл. 120, ал. 1 КТ, не е предвиден изрично в законодателството, поради което предявеният иск е недопустим. Посочено е, че ищецът няма и правен интерес от предявения иск, доколкото трудовото му правоотношение с ищеца било прекратено съгласно Заповед № ПТО25-РД56-182/31.10.2015г., считано от 31.10.2025г.

С разпореждане от 17.11.2025г. съдът е указал на ищеца да обоснове правен интерес от предявяване на иска като уточни какви правни вреди са настъпили в правната му сфера с оглед атакуваното командироване.

С молба от 24.11.2025г. И. Г. е посочил, че правният интерес от предявяване на иска, с който е оспорена Заповед № ПТО25/РД56-143/01.09.2025г., издадена от д-р инж. Н.С., директор на ОП СПТО, съгласно която ищецът е „командирован да поеме задълженията на „Чистач производствени помещения“, е следният: издадена Заповед № ПТО25/РД56143/01.09.2025г. за „командироване“ на ищеца е послужила за основание на същия да бъде търсена дисциплинарна отговорност и съответно налагане на дисциплинарни наказания в т.ч. „забележка“, „предупреждение за уволнение“ и „уволнение“, във връзка с което у ищеца е налице правен интерес от оспорване на Заповед № ПТО25/РД56- 143/01.09.2025г. Сочи, че всяко едно наложено наказание с изричен акт от страна на работодателя е оспорено пред Софийски районен съд.

С обжалваното разпореждане от 27.11.2025г. СРС е приел, че ищецът не излага твърдения, че командироването по същественото си е едностранно и без негово съгласие изменение на трудов договор, а атакува самото командироване по същество и защото 2 неизпълнението на заповедта за командироване е довела до образуване на дисциплинарно производство спрямо него. СРС е приел, че производството по иска за отмяна на атакуваната заповед попада извън обхвата на чл. 357 КТ и производството следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Съгласно чл. 357 КТ трудови са споровете относно възникването, съществуването и изпълнението на трудовите правоотношения и колективните трудови договори, както и искът за установяване на трудов стаж. Допуснати от работодателя нарушения на трудовото законодателство при издаване на вътрешни актове /какъвто именно е атакуваната заповед от 01.09.2025г. за възлагане временно на друга работа по чл. 120, ал. 1 КТ/ могат да бъдат предмет на установяване само когато се претендират последиците им при изпълнение на трудовия договор с работника. В същия смисъл са Решение № 230 от 28.06.2012г. по гр. д. № 583/2011г. на ВКС, ІV гр. отд. и Определение № 205 от 16.01.2024г. на ВКС по ч. гр. д. № 5100/2023г., III г. о., ГК.

В конкретния случай ищецът, както в исковата молба, така и в молбата- уточнение от 24.11.2025г., обосновава правния си интерес от атакуване на процесната заповед с твърдения, че същата е послужила за образуване на дисциплинарни производства срещу него, респ. за налагане на дисциплинарни наказания. Действително с исковата молба е оспорено наличието на производствена необходимост, обусловила издаването на заповедта, както и са изложени твърдения за немотивираност на заповедта, но не се претендират вреди от същата извън изложените твърдения за наложените дисциплинарни наказания. Т.е. извън наложените дисциплинарни наказания не се сочат настъпили в правната сфера на ищеца последици от акта.

По отношение на обстоятелствата, че поведението на ответника има белези на тормоз на работно място, упражнен от страна на д-р инж. Н.С., директор на ОП СПТО спрямо ищеца, изрично е посочено, че тези обстоятелства ще се установяват в отделно производство.

По отношение на изложените в молбата от 24.11.2025г. обстоятелства, касаещи правния интерес на ищеца да оспорва заповедта, въззивният съд намира, че ищецът извежда правния си интерес от оспорване на заповедта поради последвалите действия на работодателя, свързани с ангажиране на дисциплинарната му отговорност. В конкретния случай по делото са представени доказателства, че спрямо ищеца са наложени следните дисциплинарни наказания: „забележка“, наложена със Заповед № ПТО25-РД56145/01.09.2025г.- л. 53 от първоинстанционното дело, „предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед № ПТО25-РД56-164/09.10.2025г.- л. 57 от първоинстанционното дело, и „уволнение“, наложено със Заповед № ПТО25-ВК66-494/01.09.2025г.- л. 42 от първоинстанционното дело. Т.е. в хода на процеса трудовото правоотношение между 3 страните е било прекратено.

Изложени са твърдения и са ангажирани доказателства, че гореописаните заповеди са предмет на обжалване пред СРС. При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав е установил, че в СРС е образувано гр. дело № 50072/2025г. по описа на СРС, 177-ми състав с предмет оспорване на наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, гр. дело № 46018/2025г. по описа на СРС, 77-ми състав с предмет оспорване на наложеното дисциплинарно наказание „забележка“, както и гр. дело № 52432/2025г. по описа на СРС, 65-ти състав с предмет оспорване на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“, както и обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 225, ал. 1 КТ.

С Решение № 5681 от 25.03.2026г., постановено по гр. дело № 52432/2025г. по описа на СРС, 65-ти състав са отхвърлени предявените от И. Г. Г., ЕГН ********** срещу „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, БУЛСТАТ 0006963272342, обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1, ал. 2 КТ за признаване уволнението, извършено със Заповед № ПТО25-РД56182/31.10.2025г. на д-р инж. Н.С. директор на „ОП СПТО“, за незаконно и отмяната му, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност, а именно:

„Оператор, електрическа подстанция“, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 547,97 евро, представляваща обезщетение, за което ищецът е останал без работа поради уволнението му за период от 01.11.2025г. до 06.11.2025г., за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5155,53 евро, представляваща обезщетение за разликата в заплатите за времето, през което ищецът е работил на по-ниско платена работа или за периода от 07.11.2025г. до 02.02.2025г. (след направено уточнение в хода на проведеното на 19.02.2026г. открито съдебно заседание), ведно със законната лихва върху главниците, начиная подаването на исковата молба в съда (19.11.2025г.) до окончателното плащане.

Видно от мотивите на така постановеното решение СРС е осъществил контрол над Заповед № ПТО25-РД56-143/01.09.2025г., като е приел, че по делото е установено наличието на производствена необходимост и е отхвърлил предявените от ищеца искове.

Предвид което настоящият съдебен състав намира, че за ищеца не е налице правен интерес от оспорване на заповедта по чл. 120, ал. 1 КТ в отделно производство, доколкото същата е била своевременно оспорена преюдициално при атакуване на последващата заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, основана именно на неизпълнение на трудови задължения, възложени със заповедта по чл. 120 КТ. Наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ касае именно нарушения на трудовата дисциплина, свързани с възложената работа на ищеца с процесната заповед от 01.09.2025г. и предмет на изследване по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ е именно правомерността или не на отказа на работника или служителя да я изпълни. В този смисъл упражнената от ищеца защита по гр. дело № 52432/2025г. по описа на СРС, 65-ти състав обхваща и предмета на настоящото дело.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че атакуването на заповедта по чл.

120 КТ в отделно производство с цел единствено установяване на нарушение на трудовото законодателство при издаването й, е безпредметно, доколкото всички последици, които 4 процесната заповед е породила, в това число последващите три дисциплинарни наказания, както и претенцията за разлика във възнагражденията, вече са предмет на съдебно оспорване в други производства. С оглед на което правилно СРС е приел, че за ищеца не е налице правен интерес от оспорване на процесната заповед в самостоятелно производство предвид изложените от ищеца твърдения и при съобразяване на обстоятелството, че последиците от неизпълнението на същата са предмет на други производства.