Решение № 3496 от 06.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3496 гр. Пловдив, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330117520 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Юробанк България” АД срещу К. Г. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 980,44 лева – главница по Договор за издаване на кредитна карта ********, ведно със законна лихва върху главницата; 284,73 лева – възнаградителна лихва за периода 30.08.2021 г. – 03.08.2023 г.; 161,18 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 30.08.2021 г. – 24.09.2023 г.; 182,08 лева – такси по договора за издаване на кредитна карта от ******** г., дължими за периода 22.07.2021 г. – 08.12.2022 г.; 66 лева – обезщетение за уведомяване за предсрочна изискуемост на вземанията по договора за издаване на кредитна карта от ******** г., дължимо за периода 29.08.2023 г. – 24.09.2023 г.

В исковата молба се твърди, че на ******** г. между „Юробанк България” АД и К. Г. М. е сключен Договор за издаване на кредитна карта „********, по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1000 лева, достъпът до който се осигурявал чрез кредитна карта. Посочва се, че предвид специфичния характер на кредитния продукт, кредитополучателят може да използва предоставения му кредит под формата на кредитен лимит по различни начини с оглед собствената си преценка и необходимост, като в случая същият дължи това, което е изтеглил като стойност от картата.

Поддържа се, че за предоставянето на кредита и другите услуги, свързани с ползване на процесната кредитна карта се дължи възнаграждение, в това число и такси, посочени в Приложение № 1 към Общите условия на ищцовото дружество, като конкретно дължимите суми се посочвали в месечните извлечения съгласно чл. 10.1. от Общите условия. Сочи се, че претендираната 1 главница в размер на 980,44 лева е формирана като сума от всички усвоявания, като от тях са приспаднати направените от длъжника погашения, при спазване на реда за погасяване съгласно чл. 9.3 от Общите условия.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си относно погасяване на дължимите суми по процесния договор. На основание чл. 20.2, вр. с чл.

17.1 от Общите условия, банката обявила вземането за предсрочно изискуемо поради непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения с краен срок за плащане съответно до 30.08.2021 г. и 28.09.2021 г. Твърди се, че ответникът е уведомен за това, че вземането е изцяло предсрочно изискуемо и дължимо, чрез изпратена на установения от НБД постоянен и настоящ адрес покана-уведомление, връчена чрез *** при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Предвид изложеното се претендира главница в размер от 980,44 лева, както и дължимата възнаградителна лихва до датата на обявяване на предсрочната изискуемост – *** г. Доколкото паричното задължение не е изпълнено своевременно от длъжника, то за периода 30.08.2021 г. – 24.09.2023 г. се претендира и мораторна лихва в горепосочения размер. Претендира се и сума в размер от 182,08 лева, която включва такси за обслужване на платежен инструмент, за надвишаване на кредитен лимит, за блокиране на карта/кредитен лимит, за изпращане на хартиено месечно извлечение, за изпращане на кратко съобщение, такса при получаване на суми от залагания и хазарт, дължима такса по Тарифа за таксите и комисионите, които банката прилага по извършване на услуги на клиенти – физически лица. Претендира се и сумата от 66 лева, представляваща разноски, които са сторени от кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на процесните задължения.

Посочва се, че кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд – П., *** гр. с., но подаденото от „Юробанк България“ АД заявление било отхвърлено, поради което в настоящото производство се предявяват осъдителни искове срещу ответника К. Г. М. за горепосочените суми. Претендира се и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – ***** г., до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника К. Г.

М., който е получил лично на *** г. съобщение, ведно с препис от исковата молба и приложенията към нея.

Преди първото по делото съдебно заседание е постъпила молба от ищеца, в която излага становище за наличие на предпоставките на чл. 238 от ГПК, като прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът К. Г. М., редовно призован, не се явява и не изпраща представител в първото съдебно заседание, както и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид становището и доводите на ищеца и след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК са уредени три кумулативни предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, а именно: непредставянето в срок на отговор на исковата молба, неявяване в първото по делото съдебно заседание, липса на искане от страна на ответника делото да се разглежда в негово отсъствие. При наличието и на трите предпоставки ищецът може да избира или да поиска постановяване на 2 неприсъствено решение срещу ответника, или да оттегли иска си без съгласие на ответника. В случая са налице посочените условия за постановяване на неприсъствено решение, като ищецът е направил изрично искане в този смисъл.

Съобразно чл. 239, ал. 1 ГПК постановяването на неприсъствено решение е обусловено и от наличието на две допълнителни изисквания.

На първо място е необходимо на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. С разпореждане № *** г., връчено лично на ответника К. Г. М., съдът изрично му е указал последиците от процесуално бездействие и предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 ГПК.

На второ място се изисква искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Вероятно основателен е искът, когато наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността на исковата претенция, които факти се подкрепят и от представените с исковата молба писмени доказателства. В настоящия случай исковата молба съдържа фактически твърдения за възникналото между страните облигационно правоотношение, изправността на ищеца и неизпълнението на поетото от страна на ответника задължение. При това положение следва, че представените с исковата молба писмени доказателства подкрепят наведените твърдения, поради което може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.

238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, с оглед на което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника за уважаване на предявения осъдителен иск.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, право на разноски има ищеца на основание чл.

78, ал. 1 ГПК. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира разноски в общ размер на 777,14 лева, от които 216,51 лева за държавна такса и 560,63 лева за адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства за направата на така посочените разноски, поради което същите следва да се възложат в тежест на ответника. Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, като на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Ищецът е представил доказателства за заплатени разноски в общ размер на 513,49 лева, от които 33,49 лева – държавна такса и 480 лева – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. Г. М., ЕГН: **********, да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 980,44 лева – главница по Договор за издаване на кредитна карта ********; 284,73 лева – възнаградителна лихва за периода 30.08.2021 г. – 03.08.2023 г.; 161,18 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 30.08.2021 г. – 24.09.2023 г.;

182,08 лева – такси по договора за издаване на кредитна карта от ******** г., дължими за периода 22.07.2021 г. – 08.12.2022 г.; 66 лева – обезщетение за 3 уведомяване за предсрочна изискуемост на вземанията по договора за издаване на кредитна карта от ******** г., дължимо за периода 29.08.2023 г. – 24.09.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 11.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 К. Г. М., ЕГН: **********, да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749, сумата в размер на 777,14 лева /седемстотин седемдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство, и сумата в размер на 513,49 лева /петстотин и тринадесет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд П., *** гр. с-в.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд - Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4