Решение № 195 от 20.08.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. гр. Добрич, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Деница Кр. Петрова

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20253200500553 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Постъпила е жалба от Б. К. Г., с ЕГН ********** и адрес гр. Д., чрез пълномощника му адв. Г. Д. – АК Варна, длъжник по изпълнително дело № 20258100400309 по описа на ЧСИ № 810 Н.Н. срещу Постановление от 17.06.2025г., с което е оставил без уважение искане на длъжника за намаляване на адвокатския хонорар на взискателя.

В жалбата се поддържа, че материалния интерес по делото е главница в размер на 300 лева, която дори с присъдените и изтекли лихви пак била в понисък размер от адвокатското възнаграждение заплатено от взискателя в размер на 500 лева. Самият факт, че в деня на получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът платил сумата от 200 лева бил показателен за намеренията му. Длъжникът не бил юрист и не знаел за възможността по чл.454, ал.1 ГПК да заплати 20% от задължението и след това всеки месец да внася по 10%, като към момента на подаване на жалбата вече било направено искане по чл.454 ГПК. Размерът на вземането не бил висок и за съдебния изпълнител нямало да представлява трудност събирането му от притежаваното от длъжника имущество и без да се извършват действия от взискателя. Делото не било фактически и правно сложно, а освен, че по ч.гр.д. било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, то и в изпълнителното производство платеното от взискателя адвокатско възнаграждение било близо два пъти колкото главницата. В случая било налице злоупотреба с права – за задължения за главница в размер на 300 лева 1 били заплатени адвокатски възнаграждения сумарно по заповедното и изпълнителното дело в размер на 1300 лева или повече от 3 пъти в повече от главницата. Длъжникът се позовава на чл.6 ЕКЗПЧОС и практиката на ЕСПЧ при принудително изпълнение да съществува разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и преследваната цел, която задължително трябвало да е законосъобразна. Моли за отмяна на обжалваното постановление на съдебния изпълнител и присъждане на разноски.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило възражение (молба) от насрещната страна „КРЕДИТ ИНС“ АД, с която се поддържа неоснователност на жалбата. Доводите на съдебния изпълнител при постановяване на обжалваното постановление били пълни, ясни и правилни, като съответствали на действащата нормативна уредба. Освен депозирането на молба за образуване на изпълнително дело, от страна на процесуалния представител на взискателя били извършени справка за налични трудови договори и банкови сметки, направено било искане за налагане на запор на банкови сметки на длъжника и получаваното от него трудово възнаграждение. По делото била събрана сума единствено в размер на 200 лева, което предполагало, че изпълнителното дело ще продължи продължителен и неопределен период.

При определяне на адвокатското възнаграждение следвало да се съобрази и ангажирането на процесуалния представител на взискателя с изготвяне на възражение по чл.436, ал.3 ГПК. Противопоставя се на искането за присъждане на разноски в настоящето производство, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност.

Постъпили са писмени мотиви от съдебния изпълнител, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Материалния интерес по делото бил в размер на 1823.04 лева, като длъжникът не погасил целия дълг, а само 200 лева и не предложил доброволно погасяване на дълга. Въпреки наложените запори на банкови сметки на длъжника и на трудовото му възнаграждение не постъпили суми и това предполагало, че изпълнителното производство ще продължил продължителен и неопределен период от време, а делото няма да е лишено от правна и фактическа сложност. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение съответствало на минималния размер по чл.10 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и действителната фактическа и правна сложност на делото.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, обсъди представените по делото и в изпълнителното производство доказателства и писмените мотиви на съдебния изпълнител във връзка с обжалваното действие, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

Изпълнително дело № 309/2024г. по описа на ЧСИ № 810 Н.Н. е образувано на 24.03.2025г. по молба от „КРЕДИТ ИНС“ АД и въз основа на представен изпълнителен лист срещу длъжника Б. К. Г., издаден на 28.01.2025г. по ч.р.д. № 3430/2023г. по описа на Районен съд – Добрич.

2

Вземанията, за които е издаден изпълнителен лист включват 300 лева главница по Договор за потребителски кредит без поръчителство от 04.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на заявлението -22.12.2023г. до окончателно плащане, 36 лева договорна лихва за периода 04.03.2023г. – 04.05.2023г., 31.12 лева – законна лихва за забава за периода 05.03.2023г. – 20.12.2023г., 25 лева – платена държавна такса и 800 лева – адвокатско възнаграждение.

Покана за доброволно изпълнение е изпратена до длъжника на 21.05.2025г. и получена от него на 02.06.2025г., като срокът за доброволно изпълнение е бил до 16.06.2025г. включително. Общия сбор на дължимите към взискателя „КРЕДИТ ИНС“ АД суми в поканата за доброволно изпълнение е в размер на 1251.64 лева без разноските в изпълнителното производство.

На 05.06.2025г. длъжникът е внесъл сума в размер на 200 лева, като с молба от 16.06.2025г. е поискал от съдебния изпълнител да измени постановлението си за приемане на разноски в изпълнителното производство сторени от взискателя в размер на 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

С постановление от 17.06.2025г. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането за намаляване на разноските за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение.

Постановлението е връчено на длъжника по електронна поща, като на 01.07.2025г. е потвърдено получаването му.

Жалба срещу постановлението е подадена на 11.07.2025г. при спазване на законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК.

Съгласно т. 2 от ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските, който по съдържание съставлява „постановление“ на изпълнителя по разноските.

Жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество - подадена е от надлежна страна по делото – длъжник по изп. дело № 309/2025г. по описа на ЧСИ Н.Н., рег. № 810, срещу подлежащо на обжалване действие от страна на длъжника, съобразно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК и при спазване на срока по чл.436, ал.1 ГПК.

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК.

С разпоредбата на чл.79 ГПК е въведено общо правило, че разноските в изпълнителното производство са за сметка на длъжника, като са въведени и три изключения – делото се прекрати на основание чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Приложение при присъждането на разноските в изпълнителното производство намира също разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, 3 като длъжникът разполага с правото да възрази против платеното от взискателя адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност и да поиска да бъде присъдено в редуциран размер, което е сторено от длъжника пред съдебния изпълнител.

В Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа са предвидени адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лева (чл.10, т.1) и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в определяем размер според материалния интерес по делото (чл.10, т.2), в случая 212.58 лева. От съдържанието на двете разпоредби следва, че възнаграждението по чл.10, т.2 се дължи при извършване на допълнителни спрямо образуването и същински действия по принудително събиране на парични вземания.

В случая до изтичане на срока за доброволно изпълнение длъжникът е внесъл по сметка на ЧСИ сума в размер на 200 лева представляваща по-малко от 10 на сто от размера на цялото задължение, а до приключване администрирането на жалбата е внесена още една сума в размер на 178 лева. В изпълнителното производство са извършени действия по принудително изпълнение, но същите не са довели до събиране на суми, а погасявания са извършени доброволно от длъжника. Погасената част от задълженията на длъжника е около 15 % от общия им размер и изпълнителното производство може да продължи продължителен и неопределен период от време, както е посочил и съдебния изпълнител в обжалваното постановление, поради което и не може да се приеме, че производството е изцяло лишено от фактическа и правна сложност, а за взискателя няма да възникне необходимост от извършване на действия за удовлетворяване на вземането му.

В този смисъл, процесуалния представител на взискателя е извършил и дължи не само действия по образуване на изпълнително дело, но и за извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, респ. разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство не следва да бъдат редуцирани под размерите по чл.10, т.1 и чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Предвид пониските от обичайните фактическа и правна сложност на делото, както и добросъвестното поведение на длъжника в изпълнителното производство, разноски за взискателя под формата на адвокатско възнаграждение следва да бъдат приети в размер близък до сбора от възнагражденията по чл.10, т.1 и чл.10, т.2 от цитираната по-горе наредба или 415 лева и заплатеното възнаграждение бъде редуцирано на основание чл.78, ал.5 ГПК до този размер.

По изложените съображения, обжалваното постановление на съдебния изпълнител от 17.06.2025г. се явява частично неправилно и следва да бъде отменено частично, като адвокатското възнаграждение бъде прието като 4 разноски в намален размер от 500 до 415 лева, а в останалата част постановлението се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На страните не следва да се присъждат разноски за настоящето производство предвид характера на същото.

Водим от горното, Добричкият окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Б. К. Г. постановление от 17.06.2025г. на ЧСИ № 810 Н.Н., постановено по изпълнително дело № 20258100400309, в частта с която ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение заплатено от взискателя от 500 лева до размер от 415 лева и вместо него постановява:

НАМАЛЯВА приетите разноски по изпълнението в частта за определеното адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнително дело № 20258100400309 до размер от 415 /четиристотин и петнадесет/ лева.

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното постановление в частта, с която е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя за размер по-нисък от 415 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5