Решение № 128 от 22.03.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Перник, 22.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Административно наказателно дело № 20251720201698 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59д-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. К. Б. против наказателно постановление № 251158-002616/27.08.2025 година, издадено от А.К.Р. – Началник Група в ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция" Перник, с което на жалбоподателя, на основание чл.

175, ал. 1 т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 100.00 лв. /51.13 EUR/ и „лишаване от право да управлява МПС” за 1 месец, и на основание чл. 179, ал .1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150,00 лв. /76.69 EUR/.

От Б. К. Б. е депозирана жалба срещу посоченото наказателно постановление, в която са изложени доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно, както и че наложените наказания са явно несправедливи. Направено е съответно искане да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателя не се явява. Вместо него се явява адв. Ю., който доразвива доводите му, изложени в жалбата. Акцентира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени при неправилно установена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата, както и че събраните доказателства не доказват безспорно извършването от жалбоподателя на вменените нарушения. Съобразно изложеното прави искане обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло отменено и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена административно-наказателната преписка, е изразено становище, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено. При условията на евентуалност е направено възражение за 1 прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Районен съд - Перник, като съобрази доказателствата събрани по делото, както и предвид становищата на страните по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, т.е. същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

В акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 3845365/15.08.2025 г., съставен от А. Р. М., в качеството на „младши автоконтрольор" в сектор „Пътна полиция", ОДМВР Перник, в присъствието на свидетеля по акта А. В.

А. – служител на МВР, е описано текстово, че на 14.08.2025 г. в 22:50 часа, в Община Перник, на път Автомагистрала № А-3, като водач на товарен автомобил ДАФ ФТ ХФ, с рег. № ********, по АМ-СТРУМА, с посока на движение от град Дупница към град София, Б. К. Б. управлява влекача ДАФ ФТ, с регистрационен номер ********, собственост на „Моника транспорт 2024” ЕООД, с ЕИК *********, с прикачено полуремарке КЬОГЕЛ СН 24, с регистрационен номер ********, собственост на „ВИЯНА ЕМ ТРАНС” ООД, с ЕИК *********, като на километър 26+500 водача Б. пука задна дясна гума на втора ос на прикаченото полуремарке. Същата се разпилява на пътното платно, водача не взима мерки за отстраняването на парчетата гума и не предупреждава за предмети или вещества на пътя, застрашаващи другите участници в движението, вследствие на което лек автомобил Опел, с регистрацонен номер ******** преминава през парчета от гумата и реализира ПТП с материални щети.

Посочено е още, че водача не спира и не установява последиците от ПТП, като продължава движението си към град София. В АУАН е посочено и, че водача Б. е установен в движение на километър 10+500, като при извършената проба за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен номер номер ARNJ 0006 същия е отчел положителен резултат в 23:40 на 14.08.2025 г. за употреба на амфетамин /номер на проба 128/), както и че на водача е издаден талон за медицинско изследване номер номер 0194807 придружен с 8 броя стикери с номер а065996. водача е сам в автомобила. Цифрово е посочено, че с описаното поведение – не спира и не установява последиците от ПТП, водачажалбоподател виновно е нарушил чл.123, ал. 1, т. 1 от ЗДВП, а с това че като участник в движението не е взел мерки за отстраняването или не предупреждава за предмети или вещества на пътя, застрашаващи другите участници – виновно е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Като нарушена е посочена и разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, п. 2 ЗДвП – управлява ППСслед употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Актът за установяване на административно нарушение е подписан от съставителя и от свидетеля по акта. Същият е предявен на Б. Б. на същата дата 15.08.2025 г., който го е подписал с възражения, че не е усетил спукване на гумата до тунел „Люлин”, както и че употребява наркотици и алкохол.

Въз основа на гореописания АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 25-1158-002616/27.08.2025 година, издадено от А.К.Р. – Началник Група в ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция" Перник, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1 т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 100.00 лв. /51.13 EUR/ и „лишаване от право да управлява МПС” за 1 месец, и на основание чл. 179, ал .1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150,00 лв. /76.69 EUR/. Описаната и приета от административно-наказващия орган фактическа обстановка е идентична с описана в 2

АУАН, като въз основа на нея жалбоподателят е санкциониран за виновно осъществени нарушения на на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗДВП.

В хода на съдебното следствие е проведен разпит на актосъставителя А. Р. М. и на свидетеля по АУАН А. В. А., показанията на които съдът кредитира като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, от които се установяват обстоятелствата по издаване на АУАН.

От показанията на свидетеля А. М. се установява, че когато е забелязал, че управлявания от жалбоподателя камион се движи със спукана гума, се е намирал на посочения километър в акта на автомагистрала „Струма“ - километър 10+500, както е записано в него. Сочи, че е имало големи отломки от гума и в часовия диапазон, в който е станало пътно-транспортно произшествие и едва ли има много тирове, които да се движели най-бавно в дясно, в посоката си на движение и да са спукали гума.

Уточнява, че не може да каже с точност на кой километър са били отломките от гумата. Уточнява, че са получили сигнал за пътно-транспортно произшествие на „еди си кой“ километър, където е имало спукана гума, след което са изпратени, тъй като е забелязан влекач с полуремарке, който се движи по автомагистрала „Струма“, в посока град София, с бавна скорост, най-дясно в посоката на движение. Сочи и че при тръгването натам са установили същия влекач със спукана гума и доколкото в часовия диапазон, в който е станало пътно-транспортното произшествие, едва ли е имало много други влекачи да са спукали гума и да са се движели в тази посока.

От показанията на свидетеля А. В. А. се установява, че е бил подаден сигнал за няколко катастрофирали автомобила в голямо парче гума. Когато са минали от там през автомагистралата, бензиностанция „Шел“, имало няколко автомобила на аварийни светлини и единият от водачите на автомобил казал, че от товарен автомобил задната гума се била спукала, откъснала и автомобила продължил посока София. Дошъл друг екип на място и с колегата му продължили да търсят въпросния камион. Заявява, че са го спрели на 10-ти километър. Било се наклонило ремаркето и едната гума била почти изядена, само на джанта и теловете стояла. Спомня си, че ставало въпрос за товарен автомобил – ТИР. Сочи, че впоследствие установили, че това не е цялата гума, а само протектора, защото джантата била на място, там на влекача. Заявява, че трябва да има снимков материал.

При постановяване на решението съдът съобрази показанията на посочените свидетели, които кредитира по изложените съображения, и приетите и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК и чл. 84 от ЗАНН като доказателства писмени документи, приложени по административно-наказателната преписка, както следва: акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 3845365/15.08.2025 г., обжалваното наказателно постановление № 25-1158002616/27.08.2025 година и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намери за установено следното:

Административно-наказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК, съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от 3 жалбоподателя аргументи, респективно фактическите констатации, заложени в наказателното постановление. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Тежестта на доказване е на административо-наказващият орган, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респeктивно, че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда, ако не е доказал възраженията си. В доказателствена тежест на административнонаказващият орган е и да попълни административно-наказателната преписка с всички относими към повдигнатото административно наказателно обвинение доказателства.

Регламентираната в чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила и доказателствената тежест остава за административно наказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, приложима и в административно наказателното производство с оглед чл. 84 от ЗАНН.

В процесния случай, след анализ и преценка на събрания доказателствен материал, съдът намира обвинението за недоказано. По делото не е спорно, че на посочената в обсъжданите АУАН и наказателно постановление дата – 14.08.2025 г. Б.

К. Б. е имал качеството на водач на описания в него товарен автомобил ДАФ ФТ ХФ, с регистрационен номер ********, който е установен със спукана задна дясна гума от разпитаните по делото свидетели на километър 10+500.

Спорно, обаче, е обстоятелството дали именно това е ППС-то, спукало гума на посочения в наказателното постановление километър 26+500, във връзка с което е настъпило описаното в него пътно-транспортно произшествие /ПТП/, вследствие на което лек автомобил Опел, с регистрационен номер ******** преминава през парчета разпиляна гума и реализира ПТП с материални щети.

На първо място, следва да се посочи, че по делото от административнонаказващия орган не са ангажирани доказателства за настъпване на описаното в обжалваното Наказателно постановление ПТП на 14.08.2025 г. с участието на посочения в него лек автомобил марка Опел. На следващо място, с оглед липсата на свидетел-очевидец, който да е възприел, че именно части от спукана гума на управлявания от наказаното лице Б. К. Б. товарен автомобил се е разпиляла на посочения в НП километър от път Атомагистрала № А-3 – 26+500 километър, и с оглед изказаните предположения от разпитания свидетел-актосъставител А. Р. М., че именно това е ППС-то, от което се е разпиляла гума във връзка с инцидент на предходен километър на автомагистралата, тъй като едва ли има много тирове, които да се движели най-бавно в дясно, в посоката си на движение и са спукали гума, съдът намира, че извършването на вменените на жалбоподателя нарушения на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДВП и на чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗДВП не е безспорно доказано по делото. Извода за извършването на същите именно от него е разколебан не само от липсата на свидетелочевидец, но най-вече във връзка с предположенията, въз основа на които са издадени АУАН и обжалваното наказателно постановление, липсата на представени доказателства за описаното в тях ПТП с участието на лекия автомобил Опел, с рег. № ********, включително и предвид противоречивите данни относно факта, че свидетелят А. А. сочи, че му е съобщено от участник в ПТП-то, причинено от разпилени парчета гума на км 26+500, че от товарния автомобил, станал причина за инцидента, се е спукала и откъснала гума, а впоследствие свидетелят е възприел, че 4 спуканата гума на процесното ППС, управлявано от жалбоподателя, не се е откъснала изцяло – джантата е била на място, т.е. възможно е да се касае за различни ППС.