Решение № 5972 от 22.12.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5972 гр. София, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20231110205908 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

С Наказателно постановление /НП/ № 001476 от 31.01.2023г., издадено от и.д.

Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН и чл.233, ал.2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на „****“ ООД са наложени на основание чл.197, вр. чл.8, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗП - „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.8, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗП; на основание чл.222, вр. чл.127, ал.2 от ЗЗП - „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.127, ал.2 от ЗЗП; на основание чл.199, вр. чл.14, ал.1 от ЗЗП - „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.14, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.197, вр. чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗП - „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.4, ал.2, т.1 от ЗЗП.

Недоволно от така издаденото НП е останало Дружеството „****“ ООД, от името на което е подадена жалба. В нея се посочва, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени и неотстраними нарушения на административно-процесуалните правила.

Жалбоподателят твърди, че не е запознат в пълен обем с констатациите и заключението на проверяващия орган. Претендира се изначална липса на обективни и субективни признаци на твърдяните нарушения. Оспорват се констатациите от АУАН като се посочва, че в 1 търговския обект е имало /и към датата на проверката, и след това/ пълна информация за търговеца, който представлява при условията на франчайзингов договор определени марки и предоставя рент-а-кар услуги. Публичното излагане на данни за търговеца било свързано и със сключването на договор за наем на търговски площи на Летище София, било задължително условие за явяване на тръжни процедури и участие в тях за сключване на договори за тези площи и офиси/гишета. Твърди се, че са съществували информационни табели, етикети и табла в рамките на изнесения офис – гише на търговеца. Относно второто нарушение в жалбата се заявява, че проверяващите не били дали възможност на ръководителя на звеното рент-а-кар или на намерените на място в обекта упълномощени или дежурни служители да представят регистър на рекламациите. Освен това се твърди, че това нарушение било кратно описано и в НП не било посочено изпълнителното деяние, липсвало и позоваване на доказателства. Изводите били незаконосъобразни и необосновани, поради което било нарушено и правото на защита на проверяваното лице. Относно т.3 от НП жалбоподателят посочва, че в чл.14 от ЗЗП няма ал.1. Освен това се обръща внимание, че не се касае до продажба на индивидуална вещ или родово-определени вещи на дребно или на едро в обикновен търговски обект, а за предоставяне на услуги с краткосрочен наем на автомобили, като цените на видовете услуги с оглед техния срок, вида на автомобила и неговото ползване, се съдържали в сайт на търговеца и били непрекъснато общодостъпни.

На място се твърди да е имало „текущ каталог на услугите и класовете на автомобилите“, като цените били определяеми на пазарен принцип. На място на гишето имало и брошури.

Изтъква се, че в преобладаващата си част потребителите били чужденци. Посочва се, че предварително, а и на място в търговския обект, заедно с операторите на услугата потребителите имали възможност да проверят наемната цена, като това можело да стане въз основа на подадената информация на сайта и в платформата в интернет на търговеца, както и пряко на място – от служител на Дружеството. Критикува се проверяващият орган, че не е съобразил приложението на законовата норма с особения характер на търговската дейност и на вида на предлаганата услуга. Относно четвъртото нарушение жалбоподателят твърди словесното му описание да е неясно и вътрешно протИ.речИ.. За едно и също твърдяно нарушение се прилагали две различни правни норми. В жалбата се посочва също така, че в нарушение на процесуалните правила проверяващият орган бил излязъл извън предмета на проверката, очертан с жалбата на потребител, с която е сезирана КЗП. Нарушено било и правото на проверяваното лице да участва в хода на производството от момента на извършване на проверката, както и да представя доказателства в своя защита. Критикува се и начина на определяне на санкциите. Иска се съдът да отмени обжалваното Наказателно постановление и да присъди направените от жалбоподателя разноски.

В писмо с вх. № 120266/02.05.2023г. административно-наказващият орган изразява становище, че жалбата е неоснователна, а НП е издадено при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен от длъжностно лице със съответна компетентност, съдържал необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН и бил надлежно предявен по реда на чл.43 от ЗАНН.

Нарушителят бил уведомен, че в 14-дневен срок от връчване на АУАН може да отправи 2 предложение до наказващия орган за сключване на споразумение. Наказателното постановление също се твърди да е издадено от компетентен орган и да отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. С него нарушителят бил уведомен за правата по чл.79б от ЗАНН. В НП били обсъдени отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и били взети предвид и други обстоятелства при определяне на вида и размера на наказанието. В цитираното писмо се посочва, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като няма такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, а от друга страна „****“ ООД е субект, който по занятие извършва сделки и като професионалист Дружеството следва да бъде запознато с нормативната уредба, касаеща неговата дейност и стриктно да я спазва. Нарушенията са формални, поради което доказването на претърпени вреди не е необходимо. Иска се съдът да потвърди обжалваното Наказателно постановление, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът уважи жалбата и се предявят разноски за адвокатски хонорар над минимално предвидените размери по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се прави възражение за прекомерност срещу предявения размер на адвокатското възнаграждение.

Пред СРС „****“ ООД се представлява от адв. Ж., който в съдебно заседание на 21.06.2023г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 19.09.2023г. адв. Ж. моли съда да уважи жалбата като основателна и да отмени Наказателното постановление като незаконосъобразно, издадено при неправилно съобразяване и прилагане на материалния закон, както и при съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до накърняване правото на санкционираното лице да разбере какви нарушения му се вменяват, какви са техните обективни и субективни признаци. Според адвоката такива липсват. Преповтарят се доводите от жалбата, че в пункт три е посочена несъществуваща правна норма – чл.14, ал.1 от ЗЗП и в тази връзка се твърди, че Наказателното постановление е частично невалидно. Според адвоката е недопустимо в практиката на държавен органи да съществуват подобни неточности. Според защитата по делото е установено, че на обекта съществува винилов етикет с работно време, на което е написано името на „****“ ООД. Това било задължителна практика от гледна точка изискванията на световния оператор и на Летище – София. Това било и задължително условие по сключваните договори за наем на площ на Летище – София като във веки момент може да бъде видяно от всяко лице. Укоряват се проверяващите лица, че не са направили снимки и не са посетили служебните помещения на рент-а-кар, където се приемат и предават автомобилите. Според адв. Ж. в показанията на свидетелите се твърдяли неверни факти, които нямали опора в каквито и да е доказателства. Отбелязва се, че проверяващите не са посетили паркинга, не са проверили броя на работещите лица, вкл. отговорник автопарк, шофьори и други, които работели в подземното нИ. на паркинга.

Адвокатът казва, че е невъзможно за МПС-то да бъде сключен договор, да се приемат плащания и да се предаде колата на гишето. Посочва се, че проверката е по повод сигнал, 3 който е с коренно различен предмет. Не било ясно по какъв начин и по какъв критерий били избрани обстоятелствата, които в хода на проверката да бъдат проверени. Относно оплакванията на подаващата сигнала адв. Ж. твърди, че той е разгледан, дадена е възможност за предоставяне на други документи, бележки, възражения. С АУАН административно-наказващият орган се бил произнесъл по въпроси, различни от възведените в сигнала. Критикуват се проверяващите лица, че не били извършили всички дължими по закон действия по отношение поведението на санкционираното лице и бланкетно били посочени четири текста от ЗЗП, които нямали нищо общо със сигнала. Иска се отмяна на НП и присъждане на разноските, направени по делото от Дружествотожалбоподател.

Въззиваемата страна (Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП) се представлява от юрк. Д., който в съдебно заседание на 21.06.2023г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав в съдебно заседание на 19.09.2023г. той моли съда да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Относно т.3 от НП юрк. Д. казва, че дори и да е техническа грешка, доколкото нарушението е изписано и словесно, обвинението е ясно. Процесуалният представител на въззиваемата страна обяснява, че правомощията на контролните органи не се ограничават до изложеното в жалбата, а проверката е всеобхватна по ЗЗП и другите нормативни актове за контрол на КЗП. Посочва се, че проверяващите нямат задължение да изготвят снимки. Твърди се, че всичко е описано в Констативния протокол. По отношение на възражението че не бил посетен паркинга, юрк. Д. посочва, че това е неотносимо към нарушенията. Ако съдът прецени, че НП следва да се отмени, процесуалният представител на въззиваемата страна прави възражение за прекомерност на разноските и заявява, че такса за производството пред СРС не се дължи. В случай, че Наказателното постановление бъде потвърдено, юрк. Д. моли съда да присъди и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното от фактическа страна :

В Комисията за защита на потребителите е постъпил сигнал от потребител, във връзка с който свидетелите А. К. и Ж. С. (инспектори в КЗП) отишли на проверка на гише, находящо се на Терминал 2 на Летище – София, стопанисвано от „****“ ООД.

Установено било, че Дружеството упражнява дейност като сключва договори с потребители за отдаване на автомобили под наем. В хода на проверката свидетелките установили, че на гишето се подписват договори, предоставят се ключове и документи на автомобилите.

Проверяващите лица установили, че търговецът не е поставил на видно място информация за работното време на обекта, име и седалище на търговеца и на управителя на обекта, както и телефон за контакт. Служителят на „****“ ООД, който по това време бил на работа на проверяваното гише (св. Ш.) казал на свидетелите К. и С., че такава информация не е оповестена в обекта, тъй като има визитки. В хода на проверката било установено, че в 4 обекта няма и не се поддържа регистър на предявените от потребителите рекламации, нито имало предварително обявен ценоразпис, брошура или друг документ с посочени цени на предлаганите основни и допълнителни услуги и на евентуални щети, за да може потребителят да вземе информирано решение дали да сключи договор с конкретния търговец. Тъй като не били посочени на видно място цената на наем на автомобил на ден, допълнителните разходи, които се поемат от потребителя и евентуално удържане на суми при нанасяне на щета, проверяващите попитали служителя на гишето и от него разбрали, че няма ценоразпис в обекта и че системата на търговеца изчислява цената и същата се нанася в договора. Проверяващите лица прегледали на място бланки на договори, сключвани от „****“ ООД и установили, че в тях няма информация за юридическото лице, с което се сключва писменото съглашение. В левия ъгъл на договорите имало емблема на международен оператор и платформа, която предлага услугите рент-а-кар на територията на цял свят. Тъй като с тази платформа работят много юридически лица в различни държави, проверяващите приели, че потребителят не е наясно с кого сключва договора, респ. с кого следва да урежда евентуално възникнали спорове.