Решение № 1928 от 25.09.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1928 гр. Бургас, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20232120107612 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К.

Д. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б****** действащ чрез пълномощника си адв. П. С.-М. от АК - Бургас, срещу „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС" ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:гр.

С*****, представлявано от управителите Д.П.М.в и З.А.С., за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист от 29.04.2011г., издаден по ч.гр.д. № *****/2011г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 29.04.2011г., издадена по същото дело, както следва: сумата от 3338,14 лева - предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № ****/****г., сключен между ищеца и „****" АД; сумата от 445,69 лева - просрочена главница; сумата от 331,55 лева - договорна лихва за периода 10.09.2010г. - 28.04.2011г. и сумата от 49,03 лева - наказателна лихва за периода от 23.08.2010 до 28.04.2011г., ведно със законната лихва върху главниците от 3338,14 лева и 445,69 лева, начиная от 28.04.2011г. до окончателното изплащате на двете вземания, както и съдебноделоводни разноски в размер на 83,29 лева, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.д. № ******/2021г. по описа на ЧСИ Т.М. с рег. № *** на КЧСИ и район на действие – Бургаски окръжен съд, поради погасяването по давност на вземанията.

Ищецът твърди, че на 29.04.2011г., въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от същата дата по ч.гр.д. № ***** по описа за 2011г. на Районен съд – Бургас, в полза на „*****" АД, ЕИК ****, е издаден изпълнителен лист срещу настоящия ищец К. Д. С. и още две лица, тримата 1 солидарни длъжници, за следните суми: сумата от 3338,14 лева - предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № ****/****г., сключен между ищеца и „****" АД; сумата от 445,69 лева - просрочена главница; сумата от 331,55 лева - договорна лихва за периода 10.09.2010г. 28.04.2011г. и сумата от 49,03 лева - наказателна лихва за периода от 23.08.2010 до 28.04.2011г., ведно със законната лихва върху главниците от 3338,14 лева и 445,69 лева, начиная от 28.04.2011г. до окончателното изплащате на двете вземания, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 83,29 лева. Въз основа на така издадения изпълнителен лист, по молба на „*****" АД през 2011 година било образувано изпълнително дело № *****/2011г. по описа на ЧСИ Т.М. с рег. № *** на КЧСИ и район на действие – Бургаски окръжен съд. Сочи се, че последното валидно изпълнително действие по цитираното изпълнително дело по отношение на ищеца е било на 06.03.2012г., а по отношение на останалите длъжници, съответно на 06.01.2012г. и на 06.04.2012г., поради което се застъпва, че през 2013г. е настъпила т.нар. перемпция, т.е. изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за което на 16.03.2020г. е издадено нарочно постановление на ЧСИ, влязло в законна сила на 18.06.2020г. На 29.12.2020г. с Договор за цесия кредиторът „****" АД прехвърлил вземанията си по процесния изпълнителен лист в полза на настоящия ответник „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС" ЕООД, по молба на който от 26.07.2021г. до ЧСИ Т.М. е образувано ново изпълнително дело, а именно – изп.д. № ****** по описа за 2021г. на ЧСИ Т.М.. С молбата било поискано извършването на изпълнителни действия. До ищеца било изпратено съобщение за образувано дело с изх. № ******/29.07.2021г. по описа на ЧСИ М.. С молба изх. № 35562/19.10.2021г. по описа на ЧСИ до Служба по вписванията – гр. Бургас било изпратено искане за вписване на възбрана, наложена върху собствен на ищеца недвижим имот, а с молба изх. № 4695/22.02.2022г. също по описа на ЧСИ до длъжника – настоящ ищец било изпратено съобщение за насрочен опис на имота. На 25.07.2023г. взискателят депозирал молба пред ЧСИ за продължаване на изпълнителните действия. Поддържа се, че давността за вземанията по процесния изпълнителен лист е изтекла на 06.03.2017г., с изтичането на петгодишен срок от датата на последното валидно изпълнително действие срещу ищеца. По изложените съображения, по същество се моли да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите, обективирани в процесния изпълнителен лист. Претендират се разноски.

В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който застъпва становище за неоснователност на иска, доколкото се сочи, че по изпълнителното дело са извършвани множество действия, прекъсващи давността. По същество моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител поддържа предявените искове.

Ответникът чрез своя процесуален представител в оспорва иска и прави 2 възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение. Заявява, че не претендира разноски.

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.

124, ал. 1 вр. с чл. 439 ГПК, който е допустим.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемо право, като при уважаването му по правило изпълнителният процес следва да бъде прекратен.

В случая първоначално образуваното изпълнително дело е прекратено към настоящия момент, но към датата на предявяване на иска е висящо ново изпълнително дело с нов взискател – цесионерът. Поради това няма спор, че предявеният иск е допустим и ищецът има правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът, предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника вземане. Целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск и правото на принудително изпълнение на кредитора, поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността, което в конкретиката на случая е сторено.

Следва да се посочи, че давността е изтичане на определен период от време, като според приетото ТР № 2/26.06.2015 г. давността се прекъсва само с извършване на такива действия, от категорията да прекъснат давността, като в решението, тези действия са подробно конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Няма спор че приложима в случая за всички вземания е общата - петгодишна погасителна давност на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като вземанията са установени с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение.

По отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради 3 съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа именно то. Тази колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се приеме, че на последваща промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с действие ex tunc. Доколкото изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 ЗЗД, дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение 26.06.2015 г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира. Следователно по изп. д. № *****/2011г. по описа на ЧСИ Т.М. давността е спряла да тече до 26.06.2015 г.

Фактът, че впоследствие по това дело е настъпила перемпция и същото е прекратено, няма отношение спрямо въпроса за давността, тъй като последната касае материалното субективно право, докато перемпцията има единствено процесуалноправни последици. Поради това за вземанията предмет на делото петгодишната давност изтича на 26.06.2020 г., тъй като не са налице доказателства след 26.06.2015 г. да са извършвани действия които прекъсват давността.

Изп. д. № ****** по описа за 2021г. на ЧСИ Т.М. е образувано с молба на взискателя на 26.07.2021 г. и първите действия по него, които могат да прекъснат давността са извършени на 09.08.2021 г. – изпращането на запорни съобщения. Всички тези действия по изп. д. № ****** по описа за 2021г. на ЧСИ Т.М. са извършени след като давността вече е изтекла и е възникнало правото на длъжника да се позове на нея.

Горните изводи налагат извод за основателност на така предявения иск, поради и което същият следва да бъде уважен.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е основателно, тъй като сумата надхвърля почти двойно предвидения минимален размер, а делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Поради това съдът намира, че следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

4

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.

Д. С. с ЕГН ********** не дължи на „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС" ЕООД с ЕИК ****** сумите по изпълнителен лист от 29.04.2011г., издаден по ч.гр.д.

№ *****/2011г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 29.04.2011г., издадена по същото дело, както следва: сумата от 3338,14 лева - предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № ****/****г., сключен между ищеца и „****" АД; сумата от 445,69 лева - просрочена главница; сумата от 331,55 лева - договорна лихва за периода 10.09.2010г. - 28.04.2011г. и сумата от 49,03 лева - наказателна лихва за периода от 23.08.2010 до 28.04.2011г., ведно със законната лихва върху главниците от 3338,14 лева и 445,69 лева, начиная от 28.04.2011г. до окончателното изплащате на двете вземания, както и съдебноделоводни разноски в размер на 83,29 лева, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.д. № ******/2021г. по описа на ЧСИ Т.М. с рег. № *** на КЧСИ и район на действие – Бургаски окръжен съд, поради погасяването по давност на вземанията.