Присъда № 21 от 17.10.2024, Районен съд - Кубрат
- Съд
- Районен съд - Кубрат
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 229/2024
- Вид
- Присъда № 21
- Подписан
- 17.10.2024
- В сила
- 04.11.2024
- Състав
- Петко Петров Монев
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 183, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 183, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 183, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 28, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл. 57, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 143 ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 3 · Семеен кодекс
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 21/17.10.2024 ГОД. ПО НОХД № 229/2024
ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Наказателното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура Разград, Териториално отделение – Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимия З. Н. С. от гр. Кубрат, обл. Разград, за това, че през периода месец август 2023 г. до месец юни 2024 г. включително, в гр. Кубрат, обл.
Разград, след като е бил осъден с Решение № 205/22.12.2014 г. по гр. дело № 390/2014 г. по описа на Районен съд – Кубрат, влязло в сила на 13.01.2015 г. в размер на 90,00 лв., изменен размера на присъдената издръжка с Решение № 16/31.01.2023 г. по гр. дело № 721/2022 г. по описа на Районен съд – Кубрат, влязло в сила на 21.02.2023 г., в размер на 300,00 лв. да издържа свой низходящ – сина си А. З.в С., роден на *** г., чрез неговия законен представител И. М. Д., майка, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в продължение на повече от две месечни вноски, като не е платил 11 пълни месечни вноски за сина си А. З.в С. от присъдената издръжка, всичко в общ размер на 3300,00 лева, като деянието е извършено повторно, след като е осъждан за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК с Присъда № 23/01.12.2020 г. по НОХД № 173/2020 г. по описа на Районен съд – Кубрат, влязла в сила на 17.12.2020 г. – престъпление по чл. 183, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е било повдигнато с обвинителния акт. Заявява становище, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства доказват по несъмнен начин авторството на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние, за което е обвинен. Счита, че подходящо наказание ще бъде в размер на 3 месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието се отложи с три годишен изпитателен срок.
Подсъдимият З. Н. С. на досъдебното производство дава обяснения, като причина за неплащане на издръжките посочва, че изпаднал във финансови затруднения и нямал възможност да плаща редовно. За насроченото разпоредително заседание не се явява, а се представлява от упълномощен защитник, който заявява становище, че са налице множество смекчаващи вината обстоятелства, като пледира с присъдата да бъде наложено наказание пробация, което да бъде заменено с наказание глоба при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в“ от НК.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. З. Н. С. е 38-годишен, с българско гражданство, неженен, осъждан, с основно образование, безработен.
От фактическа страна: През 2010 г. св. И. Д. и подсъдимият С. заживели заедно без да сключват граждански брак. От съвместното им съжителство на *** г. се родил синът им А. З.в С., с ЕГН **********, видно от приложеното към доказателствата по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0207/ 02.05.2012 г. съставен от длъжностно лице при Община Разград. След раждането на детето отношенията между 1 съжителстващите на семейни начала се влошили и през месец Ноември 2013 г., св. Д. напуснала съвместното им жилище и заедно с детето се установила в дома на родителите си. Подсъдимият от този момент не се интересувал за възпитанието и здравословното състояние на сина им, а изцяло грижите за детето били поети от св. Д., подпомагана от родители .
С Решение № 205/22.12.2014 г. по гр. д. № 390/2014 г. по описа на Районен съд – Кубрат, подсъдимият е осъден да плаща месечна издържа на детето А. С. в размер на 90.00 лв., считано от 29.09.2014 г. След влизане на решението в сила, подсъдимият превел еднократно по банковата сметка на свидетелката сумата от 90 лв., равняваща се на едномесечна издръжка, след което е бездействал и не е изплащал присъдените от съда дължими месечни суми. По молба на св. Д., държавен съдебен изпълнител при Pайонен съд Кубрат, образувал изпълнително дело № 10/2015 г. по описа на съдебно изпълнителна служба спрямо подсъдимия С.. С Решение № 260020/30.09.2020 г. по гражданско дело № 269/2020 г. по описа на Районен съд – Кубрат е изменен размера на присъдената издръжка, като З. Н. С. е осъден да заплаща на детето А. З.в С., месечна издръжка в размер на 160.00 лева, считано от 26.06.2020 г. до изменение на обстоятелствата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила. Решението е влязло в законна сила на 16.10.2020 г.
Поради това, че подсъдимият не плащал сумите за издръжка на детето си редовно и в пълен размер, по жалба на св. Д. било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК срещу подс. З. С., което е приключило с Присъда № 23/01.12.2020 г. по НОХД 173/2020г. на Районен съд – Кубрат, в сила от 17.12.2020 г., с която същият е осъден за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, извършено в периода от 13.01.2015 г. до 29.02.2020 г. като му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лева.
Тъй като подсъдимият С. продължил да не изпълнява задълженията си по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Разград, ТО-Кубрат било образувано НОХД № 5/2022 г. по описа на Районен съд – Кубрат, което приключило с Присъда № 29/2022г., влязла в сила на 28.04.2022г., с която подс.С. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. С оглед на обстоятелствата, че подс.С. преди постановяване на присъдата е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни обстоятелства за пострадалия, на основание чл. 183, ал.3 от НК на подс.С. не е наложено наказание.
С Решение № 16/31.01.2023 г. по гр.дело № 721/2022 г. по описа на Районен съд - Кубрат, влязло в сила на 21.02.2023 г., размерът на дължимата месечна издръжка на детето била увеличена на 300лв. На 23.02.2023 г. е издаден Изпълнителен лист по изпълнително дело № 10/2015 г. по описа на СИС при PC Кубрат.
Въпреки наличието на влязло в сила съдебно решение за плащане на издръжка и макар че вече на два пъти е бил осъден с влязла в сила присъда за неплащане на дължимата издръжка, подс.З. С. продължил и през 2023 г. да не плаща дължимата такава на детето си, поради което св.Д. отново подала жалба до РП-Разград, ТО-Кубрат.
2
От изготвената и приложена по делото съдебно-икономическа експертиза общата сума, която подс. С. не е платил в периода месец август на 2023 г. до месец юни 2024 г. включително общо 11 пълни месечни вноски в общ размер на 3300.00 лева.
По доказателствата:
Възприетата от съда фактическа обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните по делото и преценени по реда на чл.14 от НПК, писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Д. досежно обстоятелството, че подсъдимият не е заплащал редовно дължимите за детето им суми за издръжка, същите платими чрез нея като законен представител и родител. Тези нейни твърдения се потвърждават и от изготвената по делото съдебноикономическа експертиза. Разпитана в съдебно заседание на 17.10.2024 г. свидетелката Д. признава, че подсъдимият С. е закупил мобилен телефон на детето, както и че се е случвало да му дава на ръка минимални суми от по 5-10 лева. Свидетелката П. С. – майка на подсъдимия, потвърждава, че подс.С. не е заплащал от месец юли 2023 г. дължимата издръжка на детето си. Потвърждава също, че подсъдимият е закупил мобилен телефон на детето. По данни от свидетелите към настоящия момент детето е на гости при своите баба и дядо по бащина линия.
Съдът цени изцяло събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Същите кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият З. Н. С. с действията си е осъществил състава на престъпление по чл. 183, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като в през периода месец август 2023 г. до месец юни 2024 г. включително, в гр. Кубрат, обл. Разград, след като е бил осъден с Решение № 205/22.12.2014 г. по гр. дело № 390/2014 г. по описа на Районен съд – Кубрат, влязло в сила на 13.01.2015 г. да заплаща месечна издръжка в размер на 90,00 лв., размерът на присъдената издръжка изменен с Решение № 16/31.01.2023 г. по гр. дело № 721/2022 г. по описа на Районен съд – Кубрат, влязло в сила на 21.02.2023 г., в размер на 300,00 лв., да издържа свой низходящ – сина си А. З.в С., роден на *** г., чрез неговия законен представител И. М. Д., майка, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в продължение на повече от две месечни вноски, като не е платил 11 пълни месечни вноски за сина си А. З.в С. от присъдената издръжка, всичко в общ размер на 3300,00 лева, като деянието е извършено повторно, след като е осъждан за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК с Присъда № 23/01.12.2020 г. по НОХД № 173/2020 г. по описа на Районен съд – Кубрат, влязла в сила на 17.12.2020 г.
Съгласно чл. 143 ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент за 3 противното от чл. 143, ал. 3 от СК).
Това означава, че за времето от месец август 2023 г. до месец юни 2024 г. вкл., подсъдимият З. Н. С. не е изпълнявал своите задължения на родител, от които не може да бъде освободен, дори да няма доходи. За горепосочения период подсъдимият не е заплащал изцяло дължимата ежемесечна издръжка за непълнолетното си дете, въпреки влязлото в законна сила решение на съда, а през това време за здравето, лечението, образованието, отоплението и всичките други потребности на детето му се е грижела майката – свидетелката Д..
Пребиваването на детето А. С. при неговите баба и дядо по бащина линия към датата на постановяване на присъдата не следва да се взема предвид, тъй като попада извън периода, за който е повдигнато обвинението.
С бездействието си по отношение на вмененото му с влязлото в сила съдебно решение задължение, съзнателно неплащайки издръжка на своя низходящ – А., дължима за горепосочения период от съответно 11 месеца (т.е. в размер на повече от две месечни вноски), след като е бил осъден да го издържа.
Подсъдимият е извършил деянието, предмет на настоящото производство, след като е бил осъден с Присъда № 23/01.12.2020 г. по НОХД 173/2020г. на Районен съд – Кубрат, в сила от 17.12.2020 г., за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК – неплащане на издръжка, извършено в периода от 13.01.2015 г. до 29.02.2020 г. Изложеното сочи, че в настоящия случай деянието е извършено в условията на повторност, съгласно чл. 183, ал.
4 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването именно на тези последици. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че е осъден да заплаща издръжка на детето си с влязло в сила съдебно решение, предвиждане, че в следствие на бездействието синът му няма да получи дължимата издръжка за повече от два месеца, както и че по този начин същият ще бъдат лишен от полагаемите му се финансови ресурси, но въпреки това от волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, изразяващо се в неполучаване на паричните суми от страна на сина му.
По наказанието:
Не се установи да са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Предвид изложеното съдът призна подс. З. Н. С. за виновен в извършване на престъплението по чл. 183, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, за което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК съдът прецени, че за постигане целите на наказанието следва да бъде определено предвидено по вид в НК, наказание за извършването на това престъпление, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изтърпяването на което отлага, на основание 4 чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като подс. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му не е наложително да изтърпи наказанието, като определи изпитателен срок от три години.