Решение № 3153 от 18.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3153 гр. Пловдив, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20245330111818 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за установяване, че Г. Д. С. му дължи следните суми: 1067,05 лв. - главница по договор за потребителски кредит № ***г., включена във вноски с настъпил падеж за периода от 07.08.2023 г. до 07.01.2024 г., 944,57 лв.

– възнаградителна договорна лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 07.08.2023 г. до 07.01.2024 г., 45,34 лв. – мораторна лихва в размер на законната върху главницата по кредита за периода 07.08.2023 г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.01.2024 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2024 г., до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед № 870 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.01.2024 г., постановена по ч. гр. дело № ***г. по описа на ПдРС*** състав.

Ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД твърди, че между „УниКредит

Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството на кредитодател, и Г. Д. С., в качеството на кредитополучател, е сключен на 30.01.2023 г. договор за потребителски кредит № ***. По силата на договора кредитополучателят получил сумата от 28 871,84 лева, която следвало да върне на 123 равни месечни анюитетни вноски с краен срок на погасяване 07.04.2033 г. Уговорен бил ГПР по кредита в размер 6,50%. Кредитополучателят-ответник не изпълнявал задължението си да погасява кредита съгласно погасителния план.

1

На *** г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищеца, по силата на който последният придобил всички вземания на цедента по процесния договор за кредит. Длъжникът бил уведомен за цесията чрез изпратено на 11.12.2023 г. по пощата уведомление. Дори това да не се приемело, то той се считал за надлежно уведомен за цесията с връчване на препис от исковата молба, което обстоятелство съдът следвало да зачете на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. За да се защити от длъжниковото неизпълнение, ищецът образувал заповедно производство срещу него, но заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което в дадения от заповедния съд срок се предявява настоящата претенция. Иска се от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца посочените по-горе суми. Претендират се разноски.

В предвидения от закона едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Г. С. чрез назначения му особен представител.

Оспорва предявения иск по основание и размер. Намира, че с оглед на обстоятелството, че се представлява от особен представител, не може да му се връчва надлежно уведомление за цесията с исковата молба. Оспорва да е получил сумата по кредита. Сочи, че договорът за кредит не отговарял на изискването по чл. 29 от ГПК. Липсвала информацията по чл. 11, ал. 1, т. 15 от ЗПК. Размерът на шрифта на договора за кредит бил под законоустановения миниум от 12 p t . Иска се от съда да отхвърли на предявените искове.

Претендират се разноски.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото писмени доказателства – общи условия за предоставяне на потребителски кредити на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, договор за потребителски паричен кредит кредит № *** между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Г. С. и погасителен план към договора – се установява, че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (кредитор) и последния (кредитополучател) е възникнало облигационно правоотношение, по което е уговорено на ответника да се предостави сума в размер на 28871,84 лева, която той следва да върне на 123 равни анюитетни вноски при фиксиран ГЛП от 6,50 % в срок до 07.04.2033 г.

Спорен по делото е въпросът за действителността на договора за кредит.

Като взе предвид характеристиките на съглашението, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителят-ответник се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

Ответникът С. е навел възражение, че договорът за кредит не отговаря 2 на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК – да е съставен с четлив шрифт, не помалък от 12 пункта. За изясняване на този спорен въпрос по делото е прието заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице А. К. (л. 120-133), което съдът кредитира като обосновано и правилно. Съгласно заключението шрифтовете на текста в оригинала на процесния договор за потребителски кредит, погасителния план и общите условия към същия са с размер под 12 пункта.

Възражението на ответника С. е основателно – съгласно чл. 22 от ЗПК при нарушаване на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Изложеното води до приложение на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК – кредитът се счита за освободен от лихви, такси и други разходи и потребителят следва да върне единствено главницата (чистата стойност) по него. Само по тази причина предявените искове за присъждане на възнаградителни и мораторни лихви следва да се отхвърлят като неоснователни. Без значение е, че са събирани доказателства за техния размер.

Следва да се премине към разглеждане на въпроса за дължимостта на чистата стойност по кредита, който също е спорен.

На първо място, ще се отбележи принципното положение, че право да получи чистата стойност по смисъла на чл. 23 от ЗПК има не само кредиторътстрана по кредитния контракт, а и цесионерът, комуто той е прехвърлил вземанията си – в т. см. е практиката на ВКС, обективирана напр. в решение № 288/16.10.2025 г. по търг. дело № 121/2025 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о.

По-нататък, с исковата молба е представен договор за цесия от *** г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (цедент) и „ЕОС Матрикс“ ЕООД (цесионер), ведно с Приложение № 1 към същия, от който се установява, че вземането на цедента от Г. С. по процесния договор за кредит включено в предмета на цесията. Цедентът е делегирал на цесионера правото да уведоми длъжника за така осъщественото прехвърляне на вземането (пълномощно – л. 38-40 от делото). Видно от представената обратна разписка (л. 36 от делото) към пощенската пратка, съдържаща уведомлението за цесията, тази пратка не е достигнала до адресата. Изложеното обаче не може да опорочи фактическия състав на уведомяването на длъжника за извършената цесия, тъй като то е възможно и законосъобразно да се извърши на назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на ответника – в този смисъл е трайната практика на ВКС, отразена напр. в решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на ВКС, ТК, I т. о.

Възраженията на ответника в тази насока се намират за неоснователни.

От приетото по делото заключение по ССчЕ, изготвено от вещото лице Т. Р., което се кредитира от съда като пълно и компетентно завършено, се установява, че ответникът С. е усвоил в пълнота финансовия ресурс по процесния договор за потребителски кредит. Възражението на ответника, че кредитът не е реално получен от потребителя, следователно, се явява недоказано. Експертът счетоводител посочва също така, че за периода от 07.08.2023 г. до 07.01.2024 г. включително размерът на включената в 3 падежиралите вноски главница е 1067,05 лева, като не са постъпвали погашения.

При съобразяване на казаното по-горе относно приложението на чл. 23 от ЗПК в конкретния случай, съдът намира, че искът за установяване на съществуване на вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от ответника С. за главницата (чистата стойност) по сключения между последния и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на 30.01.2023 г. договор за кредит, вземанията по-който са цедирани на ищеца по делото, до претендирания размер от 1067,05 лв. /т. е. 545,57 евро/, включен в падежиралите в периода от 07.08.2023 г. до 07.01.2024 г. вноски, е основателен и следва да се уважи.

Не следва да се присъжда законната лихва от депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане, тъй като в случая законната лихва по чл. 86 от ЗЗД е по-висока от договорената възнаградителна и уважаването на това искане би поставило кредитора-цесионер в поблагоприятно положение спрямо това, в което би се намирал, ако бяха спазени изискванията на ЗПК. Така изрично се приема в актуалната практика на ВКС по приложението на ЗПК и Директива 2008/48/ЕО – решение № 129 от 30.07.2024 година по т. д. № 630/2023 г. по описа на ВКС: „При приложение на разпоредбата на чл.23 ЗПК, имаща за цел транспониране на чл.23 от Директива 2008/48/ЕО, след признаване на договор за потребителски кредит за недействителен, на основание чл.22 ЗПК, съдът следва да извърши сравнение при обстоятелствата по делото между сумите, които кредиторът би получил като възнаграждение по договора за потребителски кредит, при условие, че беше спазил изискванията, посочени в чл.22 ЗПК, със сумите, които би получил, като се приложи чл.23 ЗПК. Ако при сравнението се окаже, че сумата, която кредиторът би получил в резултат от приложение на чл.23 ЗПК, е от полза за кредитора, компенсира го или санкцията за кредитора е отслабена, разпоредбата на чл.86 ЗЗД не се прилага.“

По разноските:

С оглед изхода от делото по съразмерност на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на: 74,74 евро за заповедното производство, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение; 342,94 евро за първоинстанционното производство, включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за особен представител на ответника и възнаграждения за вещи лица.

В диспозитива на решението, доколкото след 01.02.2026 г. разплащания в български лева е невъзможно да се извършват, всички парични суми ще бъдат посочени с евровите им равностойности съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в РБ.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК в отношенията между страните, че Г. Д. С., ЕГН **********, дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, парична сума в размер на 1067,05 лева /т. е.

545,57 евро /петстотин четиридесет и пет евро и петдесет и седем евроцента/ – претендирана в настоящото производство чиста стойност (главница) по недействителен договор за потребителски кредит № *** г., сключен между Г.

Д. С. и трето неучастващо по делото лице „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, включена във вноски с настъпил падеж за периода от 07.08.2023 г. до 07.01.2024 г., вземанията по който са цедирани на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по силата на договор за цесия от*** г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за следните суми: 944,57 лв. /т. е. 482,95 евро/ – възнаградителна договорна лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 07.08.2023 г. до 07.01.2024 г., 45,34 лв. /т. е. 23,18 евро/ – мораторна лихва в размер на законната върху главницата по кредита за периода 07.08.2023 г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.01.2024 г., както и за законна лихва върху чистата стойност (главницата) по кредита от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2024 г., до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед № 870 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.01.2024 г., постановена по ч. гр. дело № *** г. по описа на ПдРС, ** състав.

ОСЪЖДА Г. Д. С., ЕГН **********, да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, сума в размер на 74,74 евро /седемдесет и четири евро и седемдесет и четири евроцента/, представляваща разноски за заповедното производство, както и сума в размер на 342,94 евро /триста четиридесет и две евро и деветдесет и четири евроцента/, представляваща разноски за производството пред тази съдебна инстанция.