Решение № 3329 от 21.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3329 гр. Варна, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Боряна Д. Митова като разгледа докладваното от Бойко Ал. Мачорски Гражданско дело № 20263110105533 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по молба, подадена от Д. К. Н. срещу Д. Й. М. – неин съпруг. С молбата се иска защита по реда на ЗЗДН.

В нея молителката посочва, че с ответника са законни съпрузи и съжителствали в семейното им жилище, находящо се в гр. *** Тя ползва една стая, а ответникът – друга, като сервизните помещения на жилището се използват и от двамата. През последните години съвместният им живот е съпътстван от психически и физически тормоз от негова страна. Поради зачестилите скандали, предизвиквани от ответника, молителката започнала да си търси квартира, за да напусне семейното им жилище. Не успяла да си намери друго жилище, поради липса на финансови възможности за това.

Излага, че насилието, упражнявано от ответника, е системно, като той ежедневно я обижда, заплашва, замерва я с предмети и й нанася удари с юмруци в областта на главата и тялото. Твърди, че поведението му ескалирало, след като се влошило здравословното й състояние.

Твърди, че на 26.07.2026 г., около 08:30 часа, докато говорила със сина си по телефона, ответникът нахлул в стаята й в съвместно обитаваното жилище и започнал да й нанася удари по главата и тялото с юмруци. Започнал да я души и да й скубе косата, без да му е дала повод за това. Заявява, че синът й възприел всичко, което се случило в този момент. Посочва, че успяла да избяга от жилището и да се обади на спешния телефон 112. Впоследствие била посетена от дежурен полицейски екип, а малко по – късно пристигнали и 1 полицаи от III РУ на ОДМВР – Варна. След инцидента нощувала в апартамента на дъщеря си, а по – късно потърсила помощ от Фондация „SOS семейства в риск“ – Варна. Към момента сочи, че е настанена в кризисния център към фондацията. Твърди, че вследствие на ударите изпитала силна болка, поради което на 29.07.2026 г. потърсила медицинска помощ. При извършването на прегледа било констатирано, че са й причинени други повърхностни травми на задна стена на гръдния кош, като се позовава на амбулаторен лист, който представя към молбата.

Посочва, че изпитва силен страх от ответника и моли да бъдат наложени мерки за защита по ЗЗДН.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на молителката – адв. Н., моли да бъде уважена подадената молба за защита по реда на ЗЗДН. Моли да бъдат постановени мерки за защита така, както са поискани в молбата (по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ЗЗДН), като бъде определен максимален срок на действието им. Доразвива доводите си в представена писмена защита. Поддържа, че са налице и други случаи, предхождащи настоящия, в които ответникът е упражнил домашно насилие спрямо молителката. Моли да бъдат присъдени разноски, като бъде определено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на основание чл. 38 ЗАдв.

Ответникът посочва, че с молителката имат затруднена комуникация.

Споделя, че с нея живеят в отделни стаи. Излага, че в посочения ден се ядосал и я попитал къде е ходила цяла вечер и кое време е, след което молителката започнала да го блъска. Избутала го между гардероба и вратата. От натиска започнал да изпитва затруднение с дишането. Докато го бутала той захапал ръката й. След като го изблъскала двамата паднали един върху друг. В заключение посочва, че иска да има контакт с нея.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че са законни съпрузи и съжителстват в едно и също жилище.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В нея молителката е посочила, че ответникът – Д. М., е неин съпруг. Декларирала е, че на 26.07.2026 г., около 08:30 часа, докато говорила със сина си по телефона, ответникът нахлул в стаята й в съвместно обитаваното от тях жилище и започнал да й нанася удари по главата и тялото с юмруци, започнал да я души и да й скубе косата. Успяла да избяга навън и се обадила на спешния телефон 112.

От представения амбулаторен лист от 29.07.2026 г. се установява, че след преглед на Д. Н. е поставена основна диагноза „други повърхностни травми на задната стена на гръдния кош“.

От приложеното удостоверение от 10.08.2026 г., издадено от Фондация „SOS – семейства в риск“, се установява, че Д. Н. е настанена в Кризисен 2 център за пълнолетни и непълнолетни лица, пострадали от домашно насилие и трафик на хора. Изложено е, че тя е клиент на фондацията от м. февруари 2022 г., когато след претърпяно насилие от страна на съпруга й е била настанена в кризисния център. Посочено е, че на 27.07.2026 г. е посетила центъра и е съобщила, че насилието в дома й продължава. Като дата на последния такъв случай е посочила 26.07.2026 г. Предприети са мерки за настаняването й в кризисния център с оглед потърсената защита.

Във връзка с подадения сигнал за извършено насилие на 26.07.2026 г. е извършена проверка от органите на МВР. В снетото от Д. Н. сведение тя е посочила, че живее в едно и също жилище със съпруга си. Изложила е, че той има претърпени два инфаркта, поставени стендове и други болести, като вероятно от възрастта и здравословното му състояние станал много агресивен – сочи, че се ядосва лесно. Смята, че има някакви страхове и иска постоянно да има човек вкъщи при него. Споделя, че след работа помага на децата си с отглеждането на внуците й. Когато се прибира на следващия ден, започват скандали между тях, като поводът за тях е, че съпругът й е останал сам. За процесната дата посочва, че предната вечер отново отишла в дома на дъщеря й, за да помага с внучето. Останала да спи при нея, а съпругът й останал сам вкъщи. Когато се прибрала, той я посрещнал със скандал. Влязла в стаята си, за да си вземе лекарствата, в който момент той успял да влезе при нея и започнал да я удря.

В снети обяснения от Д. М. е посочено, че със съпругата му обитават едно и също жилище. Предходната вечер излязла и не се върнала. На другия ден, когато се прибрала, се скарали. Споделя, че в яда си я напсувал. Тя се нахвърлила върху него, както и той върху нея. След спречкването тя напуснала жилището, като впоследствие пристигнали полицаи. Посочва, че се страхува да остава сам, защото е болен.

В изготвената докладна записка по случай на проверката е посочено, че на 26.07.2026 г., около 09:00 часа, служителите на МВР посетили адрес във връзка с подаден сигнал. На място разговаряли с Д. Н., която заявила, че съпругът й отправил обиди и закани, избутал я и се опитал да я скубе. На място не установили видими физически наранявания.

От извършения по реда на чл. 204 ГПК оглед на компактдиск и изслушания запис в открито съдебно заседание от 14.08.2026 г. се установява, че на процесната дата на спешния телефон 112 е постъпило обаждане от молителката, в която е съобщила за нападение, осъществено срещу нея от нейния съпруг.

От показанията на свидетеля ***М. – син на страните, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява, че на 26.07.2026 г. сутринта получил обаждане от майка му. Говорили по телефона и му споделила, че се прибира. Предходната вечер спала при сестра му, тъй като се грижила за племенника му (неин внук). Прибирайки се вкъщи, го помолила да включи камерата. Пояснява, че в нейната стая е монтирал камера с оглед обезпечаване на нейната сигурност. Това се наложило, защото всеки път, когато майка му се прибира вкъщи, след като е пренощувала при неговата 3 сестра, между родителите му възникват скандали. Влезнал в приложението на камерата, за да проследи какво ще се случи. Посочва, че майка му влязла в стаята. Баща му я последвал, нещо си казали, като не успял да чуе какво. В този момент баща му тръгнал да й посяга и тя, в защитата си, го бутнала.

Видял как баща му вдига ръката си нагоре срещу нея със свит юмрук и замахнал. В този момент започнали да се дърпат. Баща му грабнал стол и започнал да й посяга с него. Тя също хванала стола и започнали да се бутат. В този момент видял как баща му се опитал да я захапе. Боричкайки се, двамата паднали на леглото. Тя викала през цялото време за помощ. Свидетелят посочва, че през цялото време викал и ги молил да спрат. Опитал се неуспешно да се свърже със сестра си, която не му отговорила на обаждането от служебния му телефон. След сблъсъка родителите му отишли в коридора.

Посочва, че техен съсед пристигнал на място. Впоследствие му се обадили и му казали, че са извикали полиция. По – късно пристигнал при тях и на място установил, че полицаи са се отзовали на подадения сигнал. Отказали да му снемат сведения, тъй като вече били получили необходимата информация от неговите родители. Споделя, че и в миналото се е случвало да има актове на насилие от страна на баща му към майка му.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като ги намира за пълни, логични, последователни и кореспондиращи на събрания по делото доказателствен материал.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашното насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Молбата за защита е подадена от активно легитимирано лице. По делото се установи, че страните са съпрузи и че имат общи деца. В чл. 3, т. 1 ЗЗДН е регламентирано, че защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или бивш съпруг, а в т.

3 – извършено от лице, от което има дете.

В молбата, подадена на 03.08.2026 г., е поискана защита за домашно насилие, извършено на 26.07.2026 г. Следователно същата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и е допустима.

Както беше изложено по – горе, молбата за защита е придружена от декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В чл. 13, ал. 3 ЗЗДН е придадена 4 презумптивна доказателствена стойност на същата, като в разпоредбата е регламентирано, че когато няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

В чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗЗДН е предвидено изрично, че допустимо доказателствено средство за целите на производството са и документите, издадени от МВР, каквато е горепосочената преписка, приобщена по делото.

По делото категорично беше установено това, че на 26.07.2026 г. между страните е възникнал конфликт. Това се потвърждава от изявленията страните, както и от събраните доказателства по делото, анализирани по – горе. От показанията на разпитания свидетел беше установено това, че ответникът е влязъл в конфликт с молителката и се опитал да я удари. В хода по същество ответникът призна, че в момент на афект е напсувал съпругата си и след това се спречкали. След като й посегнал, двамата взаимно започнали да се бутат и се строполили на земята. От изявленията на ответника, както и от показанията на свидетеля, също бе установено, че докато страните се бутали една друга, ответникът е захапал ръката на молителката. От описаната по – горе фактическа обстановка може да бъде обусловен извод за извършен акт на физическо насилие от страна на ответника, който се субсумира под нормата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Замахването със свита в юмрук ръка (което по естеството си представлява опит за извършване на физическо насилие), нанасянето на удари, както и ухапването на ръката на молителката от страна на ответника представляват актове на физическо насилие. Те нарушават физическата неприкосновеност на личността и обуславят предоставянето на защита по реда на ЗЗДН.