Решение № 38 от 27.05.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Перник, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

Членове:

БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221700600127 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 260000/ 24.01.2022 г., постановена по НЧХД № 23/2020 год. по описа на Районен съд Перник е постановено относно:

З. З. И. – роден на *** в ***, българин, български гражданин, живущ в ***, *** образование, безработен, с ЕГН **********, разведен, осъждан, е признат за виновен в това, че на *** в ***, ресторант „***“, в съучастие с В. С. Т. ,Л. С. Т. и В. Б. Р. е причинил на Д.

Л. Д. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота– мозъчно сътресение, кръвонасядане с лек оток в лява теменна област на главата, три охлузвания по горния клепач на лявото око, лек оток и кръвонасядане по лява ябълчна област, кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна на устата, охлузване по левия и десния лакът и кръвонасядане по гърба в ляво и в лява поясна област престъпление по чл.130, ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК. Съдът му е наложил наказание „Пробация“, с пробационни мерки, както следва: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него дължностно лице с периодичност два пъти седмично и продължителност на пробационната мярка 12 /дванадесет/ месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност на пробационната мярка 12/дванадесет/ месеца.

1

Л. С. Т. - роден на *** в *** ,българин,с българско гражданство, с постоянен и настоящ адрес: *** ,*** образование, ***, ЕГН:**********, неженен, осъждан, е признат за виновен в това, че на *** в ***, ресторант „***“, в съучастие с В. С. Т., З. З. И. и В. Б. Р., причинил на Д. Л. Д. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота – мозъчно сътресение, кръвонасядане с лек оток в лява теменна област на главата, три охлузвания по горния клепач на лявото око, лек оток и кръвонасядане по лява ябълчна област, кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна на устата, охлузване по левия и десния лакът и кръвонасядане по гърба в ляво и в лява поясна област - престъпление по чл.130, ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК. Съдът му е наложил наказание „Пробация“, с пробационни мерки, както следва:“Задължителна регистрация по настоящ адрес“, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и продължителност на пробациотнната мярка 12 /дванадесет/ месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, с продължителност на пробационната мярка 12/дванадесет/ месеца.

В. Б. Р. – роден на *** в ***, българин,с българско гражданство, живущ в ***, *** образование, безработен, ЕГН :**********, неженен, неосъждан, е признат за виновен в това, че на *** в ***, ресторант „***“, в съучастие с В. С. Т., З. З. И. и Л. С. Т. причинил на Д. Л. Д. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота – мозъчно сътресение, кръвонасядане с лек оток в лява теменна област на главата, три охлузвания по горния клепач на лявото око, лек оток и кръвонасядане по лява ябълчна област, кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна на устата, охлузване по левия и десния лакът и кръвонасядане по гърба в ляво и в лява поясна област - престъпление по чл.130, ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК. Съдът му е наложил наказание „Пробация“, с пробационни мерки, както следва: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично, с продължителност на пробационната мярка 12 /дванадесет/ месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, с продължителност на пробационната мярка 12/дванадесет/ месеца.

В. С. Т. – роден на *** в ***, българин, с българско гражданство, живущ в ***, ***, *** образование, ***, с ЕГН:********** е признат за виновен в това, че на *** в ***, ресторант „***“, в съучастие с Л. С. Т., З. З. И. и В. Б. Р., причинил на Д. Л. Д. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота – мозъчно сътресение, кръвонасядане с лек оток в лява теменна област на главата, три охлузвания по горния клепач на лявото око, лек оток и кръвонасядане по лява ябълчна област, кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна на устата, охлузване по левия и десния лакът и кръвонасядане по гърба в ляво и в лява поясна област престъпление по чл.130, ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК. Съдът му е наложил наказание „Пробация“, с пробационни мерки, както следва:“Задължителна регистрация по настоящ 2 адрес“, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и продължителност на пробационната мярка 12 /дванадесет/ месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност на пробационната мярка 12/дванадесет/ месеца.

В производството пред Районен съд – Перник е бил приет за съвместно разглеждане и граждански иск срещу подсъдимите за заплащане на обезщетение за претърпени от частния тъжител неимуществени вреди в резултат от противоправното им поведение. С процесната присъда, съдът е осъдил подсъдимите З. З. И., Л. С. Т., В. Б. Р. и В.

С. Т., да заплатят солидарно на частния тъжител - Д. Л. Д. сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на деянието по чл.130, ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК, извършено на *** в ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието до окончателното изплащане.

На основание чл.189, ал.3 от НПК първия съд се е произнесъл и по направените разноски.

Против така постановената присъда в срок са постъпили въззивни жалби от подсъдимите.

Подсъдимият З.З., чрез защитникът си адв.Х., е обжалвал постановената присъда относно размера на наложеното наказание. В жалбата се сочи, че присъдата е неправилна в тази и част, тъй като се касае за нанесена лека телесна повреда от подсъдимия, като неговото участие не е безспорно установено и доказано. Възразява се, че при определяне размера на наказанието съдът не е отчел степента на обществена опасност на деянието, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Моли се присъдата да бъде изменена в санкционната й част, като така определеното наказание бъде намалено до предвидения в закона минимум от 6 месеца.

Подсъдимият В.Т., чрез защитникът си адв. А., е обжалвал постановената присъда в осъдителната й част, както и в частта, с която е частично уважен предявеният граждански иск. В допълнението към депозираната въззивна жалба се излагат подробни възражения като се сочи, че при постановяване на присъдата, Районен съд – Перник е допуснал съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че подсъдимият Т. не е извършил вмененото му престъпление, поради което неправилно е признат за виновен. В условията на евентуалност се възразява, че съдът е следвало служебно да приложи института на чл.78а от НК, доколкото са налице предпоставките за това. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимият Т. да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

Алтернативно се иска съдът да приложи чл.78а от НК спрямо Т. като го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба“; или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Перник с оглед твърдените съдопроизводствени нарушения. Относно присъдата в гражданскоправната й част, подсъдимият иска да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.

Подсъдимият В.Р., чрез адв. С., е обжалвал постановената присъда както в 3 наказателната, така и в гражданскоправната й част, като се иска да бъде изменено наложеното наказание или да бъде редуциран срока на вече определеното такова. Относно частично уважения граждански иск, подсъдимият възразява, като иска намаляване на размера му. По същество в жалбата се възразява, че участието на подсъдимия Р. не е установено по безспорен начин, а наложеното наказание е в значително завишен размер и не съответства на обществената опасност на подсъдимия и на деянието, като също така е в противоречие с чл.36 от НК. Иска се присъдата да бъде изменена като съдът наложи по-леко наказание „глоба“ на подсъдимия Р. или намали размера на вече определеното наказание до предвидения в закона минимум.

Подсъдимият Л.Т. не е обжалвал постановената присъда в законоустановения срок.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване, като Районен съд Перник е направил съвкупен и обстоен анализ на същите.

Въззивната инстанция възприема изцяло фактическата обстановка така, както е изложена от районния съд, поради което не се налага нейното преповтаряне.

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване.

В тази насока следва да се подчертае, че първостепенният съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи, а направените правни изводи са правилни.

Преди да бъдат разгледани възраженията, релевирани от всеки един от жалбоподателите, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд правилно е извел от анализа на събраните в хода на производството доказателства, че с поведението си подсъдимите в съучастие помежду си, са осъществили състава на вмененото престъпление.

Поради което правилно съдът е разглеждал и обсъдил действията на подсъдимите в съвкупност, без да изследва индивидуалният принос на всеки един от тях поотделно.

Устойчива е съдебната практика, че при общ умисъл за убийство, респ. телесна повреда, когато няколко лица нанасят удари на жертвата, е налице съизвършителство. При последното не е важен конкретният каузален принос на всеки един от съизвършителите в предизвиканите с общата престъпна дейност общественоопасни последици, защото престъпният резултат е постигнат не от изолирано въздействие, а като последица от съвместно осъществяване на изпълнителното деяние. Така, независимо от индивидуалния принос на всеки един от авторите на престъплението, те носят съвместно отговорност за 4 настъпилия краен резултат. Разграничението на приноса на всеки един от тях следва да се търси единствено на базата на степента на участието му в самото изпълнение на деянието и има отношение за индивидуализацията на отговорността на всеки от съучастниците, но не и за нейното възникване. (Решение № 89 от 08.03.2013 г. по нак. д. № 48/2013 г. на Върховен касационен съд; Решение № 96 от 04.05.2017 г. по н. д. № 278 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение).

Правната квалификация на извършеното от подсъдимите деяние е правилно посочена от първоинстанционният съд като такова по чл.130, ал.1 от НК. В тъжбата си, пострадалото лице Д.Д. е описал както фактическата обстановка, при която са му нанесени телесните повреди, така и характера на същите. Приложил е и медицинско удостоверение, от което се установява, че в резултат на нанесените му удари от подсъдимите, Д. е получил „мозъчно сътресение, кръвонасядане с лек оток в лява теменна област на главата, три охлузвания по горния клепач на лявото око, лек оток и кръвонасядане по лява ябълчна област, кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна на устата, охлузване по левия и десния лакът и кръвонасядане по гърба в ляво и в лява поясна област“. Свидетелските показания на очевидците И.С., И. Х., Г. Д. и В.Н. са безпротиворечиви и потвърждават именно нанесени травматични увреждания от такъв характер. Първоинстанционният съд е съобразил събраната доказателствена съвкупност по делото относно характера на получените травматични увреждания и задължителното тълкувание, дадено с Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, докладчик член-съдията В.О., и правилно е приел, че така установеното разстройство на здравето на Д. попада именно в хипотезата на чл.130, ал.1 от НК.