Решение № 344 от 12.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Бургас, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20242100500424 по описа за 2024 година

Производството е по чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Санита ВК“ ООД с ЕИК: 115771654 със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, п.к. 4000, район Централен, ул. „Иван Вазов“ № 36 чрез адвокат Венелина Фотева от БАК със съдебен адрес за призоваване в гр. Бургас, ул.

„Македония“ № 61 – 63, офис 1 против разпореждане от 15.02.2024г., издадено от ЧСИ Илко Бакалов с рег. № 705 в КЧСИ по изпълнително дело № 20247050400005. С това разпореждане, ЧСИ: 1) намалява приетото адвокатско възнаграждение в размер на 464 лева;

2) отказва да намали приетите разноски по изпълнителното дело; 3) намалява размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ до размер от 288,63 лева с ДДС, определен върху дължимата сума по изпълнителния лист, таксата за издаване на изпълнителен лист и приетото адвокатско възнаграждение; 4) приема разноски по т.54 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева с ДДС.

Жалбоподателят оспорва отказа на ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лева с аргумента, че дружеството е от т. нар. „сигурни длъжници“ – застрахователни компании, общини, болници и др., по отношение на които трайната съдебна практика приема да се намалява възнаграждението.

Дружеството твърди, че макар и да е намалил пропорционалната такса, ЧСИ не я е определил правилно и оспорва размера на останалите разноски по делото. „Санита ВК“ ООД развива подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и цитира съдебна практика.

Взискателят Е. Ц. Д. представя писмен отговор, в който заявява, че адвокатският хонорар е определен по НМРАВ в минимален размер и се явява занижен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ответната страна оспорва и твърдението на длъжника, че е платил в срока за доброволно изпълнение. Взискателят иска от съда да 1 потвърди обжалваното разпореждане и да му присъди извършените разноски.

По делото е приложено становище по чл.436, ал.3 от ГПК от ЧСИ, който описва извършените изпълнителни действия по делото и изразява становище за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид твърденията на страните и представените по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

ФАКТИ:

На 15.01.2024г. Е. Ц. Д. подава молба до ЧСИ Илко Бакалов за образуване на изпълнително дело против „Санита ВК“ ООД за следните суми: 687,02 лева, 600 лева и 1000 лева – главници по изпълнителен лист; 5 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист и 600 лева – адвокатско възнаграждение. Молбата е подадена чрез адвокат Красен Кръстев, който представя пълномощно и договор за правна помощ, в който е уговорено възнаграждение в размер на 600 лева. В молбата е инкорпорирано искане за връчване на призовка за доброволно изпълнение, налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и извършване на действия по чл.18 от ЗЧСИ. Към молбата е приложен изпълнителен лист № 260203/04.01.2024г., с който РС – Бургас осъжда „Санита ВК“ ООД да заплати на Е. Ц. Д. сумата от 687,02 лева, представляваща съдебни разноски за производство пред първа инстанция, 600 лева – разноски за въззивно обжалване и 1 000 лева – разноски за касационно обжалване. Представен е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 174, том ІІ, рег.№ 4428, дело № 366/19.06.2019г. на нотариус с рег.№ 600 в регистъра на НК.

На 15.01.2024г. ЧСИ Илко Бакалов с рег.№ 705 в КЧСИ образува изпълнително дело № 20247050400005, изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника и запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД. На същата дата, ЧСИ издава разпореждане изх.№ 329/15.01.2024г., с което приема като разноски по делото адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, определено по чл.7, ал.1 от Наредба № 1/2004г. и разноски по изпълнителното дело в размер на 95 лева, от които 90 лева – авансови такси по ТТРЗЧСИ, вр. чл.79 и чл.80 от ЗЧСИ и 5 лева – пощенски разходи.

В резултат на наложения запор и в срока за доброволно изпълнение, по делото постъпва сумата от 3 303,87 лева. На 19.01.2024г. ЧСИ изпраща съобщение до „Първа инвестиционна банка“ за вдигане на наложения запор.

На 02.02.2024г. „Санита ВК“ ООД подава молба до ЧСИ за изменение на разпореждане изх.№ 329/15.01.2024г. в частта за разноските, както следва: намаляване на адвокатското възнаграждение в размер на 200 лева само за образуване на изпълнителното дело, а при условията на евентуалност – в размер на 464,35 лева, определени по реда на чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004г.; намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 243,55 лева с ДДС чрез изчисляване на същата върху размера на дълга без да се добавят разноските към него и намаляване на разноските в изпълнителното дело. Искането на дружеството-длъжник е мотивирано с цитирана в него съдебна практика.

С разпореждане от 15.02.2024г., ЧСИ: 1) намалява приетото адвокатско възнаграждение в размер на 464 лева; 2) отказва да намали приетите разноски по изпълнителното дело; 3) намалява пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 288,63 лева с ДДС, определена върху дължимата сума по изпълнителния лист, таксата за издаване на изпълнителен лист и приетото адвокатско възнаграждение; 4) приема разноски по т.54 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева с ДДС. В мотивите на разпореждането, ЧСИ посочва, че правната и фактическа сложност на изпълнителното дело не може да се прецени при образуването му, а възнаграждение в размер на 200 лева се приема само, когато длъжникът попада в категорията на т.нар. „сигурни длъжници“ – застрахователни компании, общини и болници, към които „Санита ВК“ ООД не може да се отнесе. В допълнение, ЧСИ подчертава, че разноските по изпълнителното дело не могат да бъдат намалени, но таксата 2 по т.26 от ТТРЗЧСИ трябва да се редуцира на 288,63 лева, тъй като се определя върху размера на дълга и адвокатското възнаграждение в намален размер.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата на „Санита ВК“ ООД е подадена от надлежна страна по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК в законоустановения срок и отговаря на изискванията за форма и реквизити. Поради това, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата частично основателна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК „разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени“.

Според чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Цитираната правна норма намира приложение в изпълнителния процес, в който смисъл е определение № 403/01.12.2008г., постановено от ВКС по ч. гр. д. № 1762/2008г., V ГО.

В конкретния случай, от представените по делото доказателства се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя чрез неговия процесуален представител – адвокат Красен Кръстев. Към молбата е представен договор за правна помощ, сключен между взискателя и адвокат Кръстев, в който е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 600 лева. В молбата е посочен изпълнителен способ за събиране на вземането и възлагане на ЧСИ да извършва всички действия по чл.18 от ЗЧСИ. По делото е установено също, че ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника и е наложил запор върху банковите му сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД. Установено е също, че погасяването на дълга е осъществено в резултат на наложения запор. При това положение, първият спорен въпрос по делото е какъв е обемът на предоставената правна помощ по изпълнителното дело и дали трябва се присъди възнаграждение само за образуването му или възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай адвокатското възнаграждение е определено правилно за извършените от пълномощника действия с цел удовлетворяване на вземането. Аргумент в подкрепа на този извод представлява фактът, че задължението на длъжника е погасено в резултат на изпълнително действие, извършено от ЧСИ по искане на процесуалния представител на взискателя. Обстоятелството, че задължението е погасено в срока за доброволно изпълнение не освобождава длъжника от отговорността за разноски. Така е, защото според чл.79 от ГПК и т.11 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС длъжникът отговоря за разноските в изпълнителното производство във всички случаи, освен когато изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 от ГПК (с изключение на хипотезата при плащане, направено след започване на изпълнителното производство) или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. В този смисъл е и решение № 601/07.07.2009г. по гр. д. № 348/2009г. на ВКС, ІV ГО. По изложените съображения, разпореждането на ЧСИ в тази част е правилно и не са налице основанията за отмяна, въведени в жалбата.

Вторият спорен въпрос е за дължимостта на извършените по изпълнителното дело разноски в размер на 102 лева с ДДС. Според чл.79, ал.1 от ГПК извършените по делото 3 разноски са за сметка на длъжника. В конкретния случай действително процесните разноски са приети общо без да е посочено основанието и размера на отделните разходи и без да са приложени доказателства за извършването им. От представените по делото доказателства обаче се установява, че ЧСИ е извършил редица действия, за които се дължи обикновена такса - за образуване на изпълнителното дело (20 лева), за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение (20 лева), за налагане на запор (15 лева), за вдигане на запора (10 лева) и за връчване на други уведомления до длъжника и до ТД на НАП – Пловдив. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че оспорените разноски се дължат и не са налице основания за отмяна на обжалваното разпореждане в тази част.

Основателно е възражението на жалбоподателя за неправилно изчислена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 288,63 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия и за извършването на други действия.

Според чл.83 ЗЧСИ, пропорционалните такси се събират в процент от материалния интерес.

Съгласно т.26, б.“в“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: ……. от 1 000 до 10 000 лева – 100 лева + 8 на сто за горницата над 1000 лева. Под „парично вземане“ се разбира само вземането, за което е издаден изпълнителния лист без таксите и разноските по изпълнителното дело, към които се отнася и адвокатското възнаграждение. При това положение, пропорционалната такса по т.26, б.“в“ от ТТРЗЧСИ трябва да се начисли само върху размера на дълга, обективиран в изпълнителния лист – 2 287,02 лева, а не върху размера на дълга, увеличен с таксите и разноските по делото. Изчислена по този начин, таксата по т.26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ възлиза на 202,96 лева без ДДС или 243,55 лева с ДДС и трябва да се редуцира до тази сума.

По изложените съображения, жалбата на „Санита ВК“ ООД в тази част се явява основателна и трябва да се уважи със следващата от това отмяна на разпореждането от 15.02.2024г., издадено от ЧСИ Илко Бакалов с рег. № 705 в КЧСИ по изпълнително дело № 20247050400005 в частта, в която е приета пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за събиране на вземането на взискателя в размер над 243,55 лева с ДДС.