Решение № 142 от 09.07.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Добрич, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20253230200241 по описа за 2025 година При участието на секретаря Снежина Димитрова, разгледа докладваното от съдия Димитров а.н.д. № 241 по описа на Добричкия районен съд за 2025 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. В. М., ЕГН **********, с адрес:

**************, срещу наказателно постановление № 25-0851-000115 от 24.02.2025 г., издадено от Ивайло Василев Недялков – началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на М. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *****************, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 (три хиляди) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 12 (дванадесет) месеца.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наложените наказания.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

1

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало на 26.01.2025 г. с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия AД, бл. № 215837/26.01.2025 г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл.

42 от ЗАНН.

Както е известно, една от функциите на АУАН е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение на конкретно лице, за извършено от него административно нарушение. В настоящия случай, с АУАН на жалбоподателя е повдигнато обвинение за това, че на 26.01.2025 г., около 21:55 часа, в гр.

Добрич, по бул. „Добруджа“, в посока гр. Балчик, в близост до спирка „Първомайска“, управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***, като не контролира моторното превозно средство, след умишлени високи обороти на двигателя поднася задната част на автомобила в ляво и дясно. Така описаното нарушение е квалифицирано от актосъставителя по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). В него обаче нарушението е квалифицирано от наказващия орган не по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съгласно която норма, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Или, при така извършения анализ се установява, че в АУАН и в НП са посочени различни разпоредби от ЗДвП, за които се твърди, че са нарушени, т.е., налице е разминаване между словесното описание и правната квалификация на нарушението в АУАН, с това в НП.

Допуснатите процесуално нарушение при издаване на НП, описано погоре е съществено, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито пък може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството.

Същото е довело до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице.

И тъй като се касае за особено съществено нарушение, довело до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на това нарушение обуславя отмяната на атакуваното постановление.

Съдът намира за нужно са отбележи, че органите на държавната администрация именно защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на административнонаказателната отговорност.

При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при 2 постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка до ненаказване на виновния нарушител.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е съставен на М. В. М. за това, че на 26.01.2025 г., около 21:55 часа, в гр. Добрич, по бул. „Добруджа“, в посока гр. Балчик, в близост до спирка „Първомайска“, управлява лек автомобил „***“ с рег. № *** като не контролира моторното превозно средство, след умишлени високи обороти на двигателя поднася задната част на автомобила в ляво и дясно - нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е санкциониран за това, че на 26.01.2025 г., около 21:55 часа, в гр. Добрич, по бул. „Добруджа“, в посока гр. Балчик, в близост до спирка „Първомайска“, управлява лек автомобил „*** с рег. № ***, като не контролира моторното превозно средство, след умишлени високи обороти на двигателя поднася задната част на автомобила в ляво и дясно, и същевременно не използва пътя по предназначение за превоз на хора и товари - нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Наказващият орган (за разлика от актосъставителя) е приел, че виновно е нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

За това нарушение, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 (три хиляди) лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 (дванадесет) месеца.

Жалбоподателят оспорва така вмененото му нарушение. Както с жалбата, така и в съдебно заседание навежда доводи, че не е извършил вмененото му нарушение.

След преценка на събраните доказателства, съдът установи следното:

В хода на съдебното дирене са ангажирани две групи доказателства.

От една страна са констатациите в АУАН, подкрепени от показанията на свидетелите Д. С. И. и Д. Б. А..

От друга страна са ангажираните от страна на жалбоподателя гласни доказателства, обективирани посредством твърденията си, депозирани в жалбата.

Така формираните условно две групи доказателства са ангажирани с взаимно изключващи се цели: първата група да потвърдят, а втората – да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния начин:

3

Видно от показанията на свидетелите Д. С. И. и Д. Б. А., на 26.01.2025 г., около 21:55 часа, същите, в състав на автопатрул, са се движили по бул.

„Добруджа“, в посока гр. Балчик, в близост до спирка „Първомайска“, като са видели, че водачът на движещия се пред тях лек автомобил „***“ с рег. № ***, намалява скоростта на автомобила пред пешеходната пътека, след което ускорява автомобила, в резултат на което задната му част се поднася в ляво и в дясно.

Както вече бе посочено, с нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е установена забрана за водачите на моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Видно от описанието на нарушението в АУАН и в НП, наказващият орган е приел, че М. В. М. използва пътя за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. В случая от показанията на свидетелите И. и А., които съдът кредитира изцяло, е безспорно установено, че движейки се по бул. „Добруджа“ и при ускоряването си, автомобилът, управляван от жалбоподателя е поднесъл моментно, но само това не е достатъчно, за да се приеме, че е нарушена забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Именно и поради тази причина, актосъставителят Д. И., видно от показанията му, дадени в съдебно заседание, е квалифицирал нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а не по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Твърдението на наказващия орган, че става дума за умишлено форсиране на двигателя и поднасяне на автомобила, почива на предположения, а не на безспорно доказани факти. Констатираното поведение на водача следва да е съзнателно, целенасочено, а не да се дължи на други обстоятелства, включително неправилни маневри, несъобразени с конкретната пътна обстановка.

В настоящия случай, М. В. М. е бил санкциониран, без административнонаказващият орган да е установил по безспорен и категоричен начин наличието на виновно извършено от М. нарушение по чл.

104б, т. 2 от ЗДвП.

Нещо повече – в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение, което не е извършил, поради което неправилно е наказан на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП. Следователно, наказателното постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред, съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 4

09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лв.

Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗАНН, РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0851-000115 от 24.02.2025 г., издадено от Ивайло Василев Недялков – началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на М. В. М., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 (три хиляди) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 12 (дванадесет) месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Добрич да заплати на М. В. М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд Добрич в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5