Решение № 410 от 01.08.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Велико Търново, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Драгостинов

Членове:

Симона Миланези

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20254100500649 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Подадена е жалба от „О.Ч.“ ЕООД с ЕИК 205105466, представлявано от управителя Иван Евтимов Евтимов срещу Постановление от 28.04.2025 г. за отказ за конституиране на взискател по изп. дело № 881/2024 г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Сочи, че по изпълнителното дело са представени всички необходими документи, обуславящи легитимацията му да подаде молба за конституриане на „О.Ч.“ ЕООД като взискател. Твърди, че така мотивиран отказът на съдебния изпълнител с оглед липсата на представено платежно нареждане е неправилен, тъй като приема, че размерът на платената цена по сключения договор за цесия представлява конфиденциална информация, която е търговска тайна между страните по сключения договор. Моли да бъде отменено обжалваното постановление, като настоящият съдебен състав постанови връщане на делото на съдебния изпълнител за конституиране като 1 взискател на „О.Ч.“ ЕООД и продължаване на съдопроизводствените действия.

В законоустановения срок не са депозирани писмени възражения от взискателя ЕТ „Ангел Христов“, ЕИК 110021652 и длъжника Г. К. Т., ЕГН **********.

В срока по чл. 436, ал. 3, изр. второ от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ Ивелина Цанкова, с които приема жалбата за недопустима, тъй като обжалваният отказ за конституиране на взискател не е сред лимитативно посочените действия, които подлежат на обжалване от трето лице, каквото приема, че е жалбоподателят. В условията на евентуалност сочи, че жалбата е неоснователна доколкото не са представени доказателства, че е изплатена в пълен размер договорената покупна цена на вземането, поради което счита, че е невъзможно да се установи дали жалбоподателят е станал приобретател на вземането, инкорпорирано в изпълнителния титул. Моли в тази връзка жалбата да се остави без разглеждане, евентуално – без уважение.

Великотърновският окръжен съд след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, прие за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба на ЕТ „Ангел Христов“ от 11.10.2024 г. срещу длъжника Г. К. Т. за сумите от 17 410,85 лв. главница, 348,22 лв. – съдебни разноски и 528,60 лв. – заплатени авансови такси по изпълнително дело.

На 23.07.2025 г. по делото е постъпила молба с искане на основание чл.

429 ГПК да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело на мястото на първоначалния взискател „О.Ч.“ ЕООД, в качеството му на частен правопримник на ЕТ „Ангел Христов“ по силата на договор за цесия от 27.03.2025 г. С Постановление от 28.04.2025 г. ЧСИ постановил отказ по така направеното искане с аргумент, че липсват доказателства за изпълнение на условията на договора за цесия за настъпване на прехвърлянето на вземането, от което следва, че молителят не е доказал, че притежава качеството на взискател.

В законоустановения срок на 12.05.2025 г. е подадена жалба от „О.Ч.“ ЕООД против Постановление от 28.04.2025 г. за отказ за конституиране на взискател по изп. дело № 881/2024 г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Същата се явява допустима по следните съображения:

Процесуалната легитимация на страните по изпълнението се определя от субективните предели на изпълнителния лист – той е ценна книга, която материализира правото на принудително изпълнение и посочва кому принадлежи то – кой е кредиторът и кой може да се суброгира в неговите права /чл. 429, ал. 1 ГПК/, съответно, кой е длъжникът и срещу кого другиго може да бъде осъществено принудителното изпълнение /чл. 429, ал. 2 и 3 и чл.

523, ал. 1 ГПК/. Страни по изпълнението са и присъединените кредитори, които се легитимират със своите изпълнителни листове или удостоверения и имат същите права като първоначалния взискател /чл. 457, ал. 1 ГПК/.

Процесуалната легитимация на страните по изпълнението и на останалите участници в изпълнението се определя от това, чия правна сфера се засяга от изпълнителния способ – този, чието имущество се осребрява и този, който ще се удовлетвори от цената, пропорционално и според привилегията си, когато се обжалва конкретният изпълнителен способ.

По аргумент от чл. 426, ал. 1 ГПК надлежен взискател по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, е това лице, което представя изпълнителния лист и което този лист визира като кредитор. От това правило има изключения, вкл. и уредени в чл. 429 ГПК хипотези на приемство в изпълнителния лист след издаването му.

В разглеждания случай, в производството пред ЧСИ е представен договор по чл. 99 ЗЗД /л. 215-217 от делото/, от който е видно, че на 27.03.2025 г. ЕТ „Ангел Христов“, ЕИК 110021652 в качеството на взискател и цедент, прехвърлил на „О.Ч.“ ЕООД, ЕИК 205105466, в качеството на цесионер, вземането си за сумата от 18 287,67 лева /17 410,85 лв. главница, 348,22 лв. – съдебни разноски и 528,60 лв. – заплатени авансови такси по изпълнително дело/, за което вземане именно е издаден изпълнителният лист от 13.09.2024 г. по ч.гр.д. № 1401/2024 г. по описа на ВТРС, инициирал изпълнителното производство.

Представено е и доказателство за предприето от цедента уведомяване на длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – уведомление, съдържащо изявление в 3 посочения смисъл, получено лично от Г. Т. на 27.03.2025 г. Това уведомяване не е оспорено от длъжника.

С оглед на изложеното, съдът приема, че със сключването на договора за цесия, цесионерът като частен правоприемник на ЕТ „Ангел Христов“ придобива качеството взискател, за което е представил пред ЧСИ валиден писмен договор за цесия от 27.03.2025 г. Както съдът посочи, страните в изпълнителния процес се определят от изпълнителния лист, респ. само последните се ползват с право да обжалват действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 1-3 ГПК. В хипотеза на частно правоприемство, активно легитимиран взискател е частният правоприемник, стига правоприемството му да е обективирано в писмен документ.

Следователно, активно процесуално и материално – правно легитимиран взискател по изпълнението е именно "О.Ч." ЕООД. Надлежната процесуална легитимация е обусловена от писменото придобиване на вземането чрез способа на чл. 99 ЗЗД, осъществено в хода на неприключилото изпълнително производство.

Доколкото депозираната жалба се явява процесуално допустима, същата разгледана по същество е основателна поради следното:

Отказът на съдебния изпълнител да конституира цесионера като взискател подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 1 ГПК, тъй като последният се легитимира като взискател на основание сключения договор за прехвърляне на вземания, с който е придобил вземането на цедента, за което вече е бил издаден изпълнителен лист. Тъй като частното правоприемство е настъпило със сключването на цесията, отказът на съдебния изпълнител да конституира взискателя следва да се приравни на отказ от принудително изпълнение. По своето естество отказът да се образува изпълнително дело срещу длъжник, срещу когото взискателят разполага с изпълнителен титул, представлява отказ да се извърши определено изпълнително действие.

Образуването на изпълнително производство слага началото на изпълнителния процес. В този смисъл, актът на съдебния изпълнител, с който се отказва да се образува изпълнително производство сам по себе си представлява едно самостоятелно изпълнително действие. С постановения отказ на практика, на цесионера се прегражда възможността да реализира правото си на принудително изпълнение по отношение на един правен субект, 4 който изпълнителният титул сочи като длъжник по изпълнението. В тази връзка, отказът да се образува изпълнително производство представлява по същество отказ да се извърши определено изпълнително действие, с което се поставя началото на изпълнителния процес.

По изложените съображения, налице е хипотезата на чл. 435, ал.1 ГПК, тъй като взискател обжалва отказ на ЧСИ за извършване на изпълнително действие, поради което жалбата следва да бъде уважена.

Водим от горното, обжалваното Постановление от 28.04.2025 г. за отказ за конституиране на взискател по изп. дело № 881/2024 г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова следва да бъде отменено като неправилно, а преписката по жалба с вх. № 009709/12.05.2025 г. - върната на съдебния изпълнител за конституиране на „О.Ч“ ЕООД в качеството на взискател .

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 28.04.2025 г. за отказ за конституиране на взискател по изп. дело № 881/2024 г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова.

ВРЪЩА на ЧСИ Ивелина Цанкова преписката по жалба с вх. № 009709/12.05.2025 г. за конституиране на „О.Ч“ ЕООД, ЕИК 205105466 със седалище и адрес на управление: с. Ново село, общ. Велико Търново, представлявано от управителя Иван Евтимов Евтимов като взискател по изп. дело № 881/2024 г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6