Решение № 266401 от 04.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ … гр.

София, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл. съдия: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря ДОНКА ШУЛЕВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Десислава Алексиева гр. д. № 2151 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20240923 от 02.11.2020 г. по гр. д. № 16250/ 2019 г. по описа на СРС, 127 – ти състав е осъдена Столична община да заплати на Е.М.М., ЕГН ********** на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта 14.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на падане на 14.09.2018 г. в необезопасена шахта, намираща се на банкета, успореден на пътното платно на бул. „Европа“ № 560, гр. София, от дясно по посока на движението с направление хипермаркет „Джъмбо“ на бул. „Сливница“, срещу магазин „Вайс Профил“, както и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 464,70 лева разноски по делото и на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА Столична община е осъдена да заплати на адвокатско дружество „П. и Д.“ сумата от 996 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие с вкл. ДДС, а на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК Столична община е осъдена да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 400 лева за разглеждане на иска, от заплащането на която ищецът е бил освободен.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Столична община с изложени доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че първоинстанционният съд не е дал указания за разпределение на доказателствената тежест и не е обсъдил възраженията за съпричиняване на вредата от ищцата, тъй като шахтата е видима и ищцата е могла да предотврати неблагоприятните последици, като инцидентът се дължи на необмисленото поведение на току-що навършилата пълнолетие ищца. Сочи, че шахтата не попада на пътния банкет, т.е. не е стопанисвана от Общината, а е в тревната площ. Съдът не бил изследвал дали действително ищцата има твърдяните белези и дали е положила достатъчно грижи за възстановяването на здравето си.

Приетото, че инцидентът е довел до понижаване на самочувствието на ищцата и че е търпяла подигравки по делото е недоказано. Сочи се, че са представени от Общината официални документи, че фактическата обстановка към сочените дати не била такава. Счита, че липсват доказателства, че вредите са претърпени на посоченото от ищцата място. Оспорва размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, твърди, че е завишено и се основава на свидетелските показания на майката на ищцата – заинтересовано лице. Отправя искане за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на исковете в цялост, евентуално искане размерът на обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален до не повече от 5 000 лева.

Въззиваемата страна Е.М.М. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че искът е доказан чрез писмени и гласни доказателства и изслушани по делото съдебни експертизи. Отправя искане за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 49 ЗЗД.

С исковата молба Е.М.М. предявява иск за осъждане на Столична община на основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие на падане на 14.09.2018 г. в необезопасена шахта, намираща се на банкета, успореден на пътното платно на бул. „Европа“, гр. София, от дясно по посока на движение с направление от хипермаркет „Джъмбо“ на бул. „Сливница“ посока с. Волуяк при придвижване на ищцата с велосипед ищцата не могла да забележи обраслата в трева необезопасена шахта, при липса на улично осветление и не били поставени никакви обозначения за необезопасени шахти. В резултат на падането, ищцата получила контузия на шията, множество нтъртвания и охлузвания на лицето в областта на устата и носа, както и тялото. Предният зъб хлътнал , а устата се подула и посиняла. В следващите дни получила силни болки в областта на шията и главата, имала синини и натъртвания по ръцете и краката, виел ѝ се свят. В продължение на две седмици почивала и лежала в къщи, с поставена диагноза цервикалгия. От удара, предният й зъб бил наранен до степен на невиталност. Останали и белези по лицето

– два около носа, два около окото и клепача и един на горната устна и един в долната част на носа. Към датата на исковата молба продължава да изпитва болки в областта на врата след застудяване на времето. Преживяла силно притеснение и депресия. Претендира заплащане на 10 000 лева неимуществени вреди от ответника Столична община, ведно със законната лихва от датата на деликта 14.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

С отговор на исковата молба с вх. № от 19.11.2019 г. /с нечетливо пощенско клеймо/, ответникът оспорва фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 45 ЗЗД, оспорва механизма на травмите, наличието на болки и страдания. Сочи, че не е уточнено къде е станал инцидента, тъй като ищецът твърди, че е паднал на банкета, успореден на пътното платно, а съгласно §6, т. 7 ЗДвП пътното платно е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за двиение и островите на платното за движение. Имало данни за съпричиняване, защото ищцата не е внимавала и не е управлявала правилно велосипеда.

С определение от 15.01.2020 г., първоинстанционният съд е разпределил доказателствена тежест по делото. Със същото определение, съдът е дал указания до Столична община за представяне на доказателства за датата на подаване на отговора на исковата молба с изрично предупреждение, че при неизпълнение ще счита на осн. чл. 101, ал. 3 ГПК действието по подаване на отговора за неизвършено. Определението е връчено на ответника на 24.01.2021 г., но в указания срок ответникът не е изпълнил дадените указания, поради което съдът е приел, че отговор на исковата молба не е подаден в срок.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

От представения лист за преглед на пациент № 185676 от

14.09.2018 г. от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ се установява, че на лицето Е.М.М. е поставена диагноза: „открита рана на други области на главата“ след падане в шахта 150 см. си ударила носа с назначена терапия: „тоалет БТЛ ТАП 0,5 мл.“. От представения амбулаторен лист № 3277/17.09.2018 г., издаден от ЕТ д-р И.Б.се установява, че основната диагноза на ищцата е множество повърхностни рани на главата, за което е назначена терапия: “шийна яка“. От представения амбулаторен лист № 3481/10.10.2018 г. , издаден от д-р С.С.се установява, че е поставена на ищцата основна диагноза: „контузия на шията“ и има слабо ограничена ротация и ЛФЛ. От представения амбулаторен лист № 4879 от 21.11.2018 г., издаден от М.Ц.

„Н.И.Пирогов“ се установява, че основната диагноза, поставена на ищцата е:

„цервикалгия“, представляваща състояние след травма в цервикален дял след падане с колело. От представения амбулаторен лист № 122 от 09.07.2019 г., издаден от д-р М.С.-И.се установява, че една година след падането с колелото, основната диагноза на ищцата е: „увреждане на шийните коренчета, некласифицирани другаде“.

От заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р В.В.се установява, че ищцата на 14.09.2018 г. при падане с колело е получила следните увреждания: контузия на шията и разкъсно-контузни рани с охлузвания по лицевата част. Тези травми могат да се получат при падане с колело, като главата полита напред и получава увреждания със съприкосновение със земята. Ищцата е имала болки около 12 дни в областта на лицевите увреждания и около 30 дни в областта на шията, които са били с по-голям интензитет. Проведено е лечение с мазеви превръзки в областта на лицевите увреждания, след зарастването им е използвала мехлеми за заличаване на белези. А контузията на шията е лекувана с шийна яка в продължение на 45 дни. След свалянето й е провеждала рехабилитация и лечебна физкултура. В момента състоянието е стабилизирано, като ще има една, две години болки при промяна на времето в шийната област.

От заключението на изслушаната съдебно-медицинска дентална експертиза, изготвена от д-р Д.М.се установява, че при механично въздействие върху зъбите, а именно на удар с или върху твърд тъп предмет могат да бъдат получени гореописаните травматични увреждания на горните зъби. В конкретния случай е било налице травматична луксация /изместване/ на първи горен зъб в дясно /зъб 11/ към устната кухина с развитие на травматичен периодонтит на първи горен зъб в дясно, който е довел до прекъсване на съдово-нервния сноп/ „нерв“/ и последваща девитализация /умъртвяване/ на зъба, които в много случаи са съчетани с мекотъканни увреждания, а именно разкъсно-контузна рана в областта на горната устна, което кореспондира с травматичното увреждане на първи горен зъб в дясно /зъб 11/. В медицинската практика са налице данни за получаване на тези увреждания при падане върху терен и е възможно да бъдат получени по начин, както е отразено в ИМ от ищцата. В отговор на втория въпрос се установява, че от медицинската документация и рентгеновите изследвания е видно, че Е.М. е получила травматично увреждане на първи горен зъб в дясно и усложнение – девитализация /умъртвяване/ на зъба, което е наложило провеждане на кореново лечение и запълване на коренивия канал с траен медикамент. От отговора на третия въпрос се установява, че от медицинска гледна точка при всяка една травма на витални зъби в дългосрочен план, би могло да бъдат получени усложнения от вида на девитализация на зъбите и патологични промени в периапикалната област на зъбните корени- радикуларни кисти.

Според разпитания по делото свидетел Л.К.П./майка на ищцата/, на 14.09.2018 г, около 20:40 часа, тя и ищцата ходили до магазин „Джъмбо“ с велосипеди. На връщане към дома им в с. Волуяк, ищцата пропаднала в отворена , необезопасена шахта с отместен капак и си ударила лицето, цялата била в кръв, единият и зъб бил хлътнал навътре, ревяла много. Шахтата била необезопасена, с отворен капак, с дълбочина 80 см., ширина 60 см. и дължина 150 см. Било към смрачаване, без улично осветление, без знаци за отворена шахта. Обадили се на техен приятел, който ги закарал към с. Волуяк. След около час, ищцата започнала да се оплаква от болки във врата и главата, поради което отишли в Пирогов.

Имала рани по цялото тяло и лице. В Пирогов и направили преглед, направили и рентгенова снимка, от което се установило, че вратът й е като изгладена шийна извивка от падането , залепили ѝ част от устната. За лечение и изписали носене на шийна яка за месец и повече, обезболяващи и мазила. Ищцата ходила няколко пъти на лазерни процедури за премахване на белези. Продължително време не е посещавала училище, заради инцидента. Шахтата се намирала на бул. Европа № 560, срещу него бил „Вайс Профил“. Разстоянието от самото пътно платно до шахтата било може би 30, 40 см. Впоследствие ходили и огледали мястото и видели , че има и други необезопасени шахти с кабели. Ищцата не можела да преживее уврежданията, това бил много лош спомен.

От разпита на свидетеля М.се установява, че ищцата е понесла много зле случилото се, понесла е много болки, притеснявала се да излиза от тях, страхувала се зъбът и да не падне. Все още имала белези. Свидетелката сочи, че помолила ищцата да участва в рекламна кампания, свързана с раздаване на флаери, но хората я гледали странно заради шината и маската, а момчетата на тяхната възраст ѝ се подигравали. Когато била без маска, пак я гледали странно заради белезите. Приемала го много тежко. Спряла да тренира кикбокс и да кара колело, защото я е страх. Притеснява се да излиза понеже има белези и ходи на физиотерапия.