Решение № 95 от 03.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело № 20241000501294 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.258 ГПК - ЧЛ.273 ГПК.

С РЕШЕНИЕ № 22/09.02.2024 г., постановено по т. д. № 49/2023 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, Трети състав, на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл. 477 КЗ, чл. 498, ал. 3 КЗ и чл.45 ЗЗД, ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК 121265177, е осъдено да заплати на П. Т. К., ЕГН **********, сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените болки и страдания и 2 078,66 лв., представляващи разходи за лечение, настъпили вследствие на ПТП, станало на 09.10.2021 г., ведно със законната лихва от 21.02.2023 г. до окончателно плащане на сумите, като е отхвърлен искът за неимуществени вреди над уважения до предявения размер от 40 000 лв. и искът за имуществени вреди над уважения размер от 2 078.66 лв. до предявения размер от 2 631,42 лв. като неоснователни. ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК 121265177, е осъдено да заплати по сметка на ОС-Благоевград сумите 683,15 лв.. - държавна такса и 400 лв. за заплатените от бюджета на съда разноски за вещи лица. ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, е осъдено да заплати на адвокат Т. П. сумата 1 888,60 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея пред първоинстанционния съд безплатно процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ищецът П. Т. К. е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД разноските, направени пред ОС-Благоевград в размер на 4 747,15 лв.

1

Срещу постановеното съдебно решение, в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 15 000 лв. до сумата от 30 000 лв. за претърпените болки и страдания, настъпили в следствие ПТП на 09.10.2021 г., е депозирана въззивна жалба вх. № 3590/15.03.2024 г. от ищеца П. Т. К., действащ чрез своя пълномощник адв. Т. П.. Излагат се съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Първоинстационният съд не е направил пълен и обоснован анализ на доказателствата, не е анализирал доказаните увреждания и последици, установени след тях. Не са обсъдени и не са отчетени в достатъчна степен всички значими за размера на обезщетението обстоятелства. При определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди от деликт съдът трябва да отчете всички обстоятелства, обуславящи размера им, указани в т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. от Пленума на Върховния съд на Република България.

Първоинстационният съд не е отчел в пълна степен настъпилите болки и страдания, които е преживял ищеца като съвкупност от множество травми и интензивна и силна болка търпяна за дълъг период от време. Ищецът повече от 2 месеца е бил прикован на легло. Също така, съдът не е изяснил каква е икономическата конюнктура, която е възприел и не е разяснил как тя е обосновала преценката му да отхвърли претенцията над 15 000 лв.

Разпитаният свидетел - съпруга на ищеца, подробно е разказала за тежкото психическо и физическо му състояние след инцидента и негативните последици от него. Счита, че определеният размер на обезщетение от 15 000 лв. се явява занижен с оглед точното прилагане на закона чл. 52 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, по силата на което да отмени решението на първа инстанция, в частта, в която искът е отхвърлен над сумата от 15 000 лв. до 30 000 лв. и уважи исковата претенция за сумата от 30 000 лв. за претърпените болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП на 09.10.2021 г., ведно със законната лихва от 21.02.2023 г. до окончателното плащане, както и направените деловодни разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК 121265177, чрез адв. Т. Т., с който я оспорва. Изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд по отношение на размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди, като счита, че същият е взел предвид всички обстоятелства от значение за определяне на същото, с оглед на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Моли съда да остави без уважение подадената от ищеца въззивна жалба и да потвърди решението в обжалваната част.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Окръжен съд - Благоевград е сезиран от ищеца П. Т. К., чрез адв. Т.

П., срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК 121265177, с искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл. 477 КЗ, чл. 498, ал. 3 КЗ и чл.45 ЗЗД, за заплащане 2 на сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените болки и страдания и 2 631,42 лв., представляващи разходи за лечение, настъпили вследствие на ПТП, станало на 09.10.2021 г., ведно със законната лихва от 21.02.2023 г. до окончателно плащане на сумите.

Ищецът П. Т. К., твърди, че е пострадал от ПТП, настъпило на 09.10.2021 г. между лек автомобил с ДК № ********, марка „БМВ“, модел „318“, с водач Б. Б. С. (застрахован при ответника „ОЗК Застраховане” ЗАД с полица № BG/23/120003235483, валидна към датата на ПТП), който се е движил с несъобразена с пътните условия скорост и при мА.ра ляв завой е ударил управлявания от него автомобил с ДК № ********, марка „Фиат“, модел „Пунто“. Вследствие на ПТП-то са му причинени физически и психически травми, изразяващи се в: контузия на лява колянна става, излив на голямо количество коагулуми; поставени катетри №12 и №14; извършена му е операция инфилтриран е локален анистетик, последвана от закрита репозиция на травматичната увреда. Опериран е левият му крак, на който се наложило повторна операция. След два месеца болките в коляното, подуване и невъзможност да се движи продължавали, поради което е постъпил в болница УМБАЛ “Софиямед“, където отново е бил оперирант. Изписан е за домашно лечение, с назначен постелен режим в продължение на няколко месеца. Трудно е покривал ежедневните си нужди и е бил принуден постоянно да ползва чужда помощ. Разходите му за лечение на получените от произшествието травми са в общ размер на 2 631.42 лв., като в исковата молба подробно е посочено от какъв конкретно разход е формирана сумата. Изживял е уплах и стрес. Лишен е за дълго време от обичайния си динамичен живот. Спомените от ПТП-то го съпътстват постоянно, започнал да страда от безсъние.

Претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

В срока по чл.372 от ГПК ответникът ЗАД „ОЗК

ЗАСТРАХОВАНЕ“АД е подал писмен отговор, чрез адв. Т. Т.. Оспорва изключителната вина на водача Б. Б. С. и механизма на настъпилото ПТП.

Счита, че вина за получените увреждания има и водачът на лек автомобил „Фиат“, модел "Пунто". Твърди, че ищецът не е съобразил поведението си с другите участници в движението, като не е предприел своевременно спасителна мА.ра, за да предотврати процесното събитие, като такова изобщо не би настъпило, ако К. е бил спазил допустимата скорост за съответния пътен участък, където е настъпило процесното ПТП. Твърди, че С. се е движил с допустима скорост за съответния пътен участък и не е нарушил ЗДвП. Ако ищецът е бил спазил законовото задължение за правилно поставен предпазен колан, телесните му увреждания въобще не биха настъпили или ако бяха настъпили, то те не биха били с такъв интензитет. Приносът на пострадалия е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 от ЗЗД. К. е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания. Оспорва исковете и по размер.

Оспорва описаните в исковата молба вреди да са в причинно следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва твърдението на ищеца, че вследствие на процесното ПТП търпи имуществени вреди, в претендирания размер от 2 631,42 лева. Сочи, че към настоящия момент не са налице данни, за усложнения в оздравителния процес по отношение на ищеца, напротив - в 3 епикризата на пострадалия е посочено, че К. е в добро общо състояние след извършената му оперативна интервенция. Пострадалият не е спазил лекарските предписания и не е извършил рехабилитация, което се отразява негативно на продължителността на оздравителния процес, на продължителността на претърпените болки и страдания и на вероятността за пълно възстановяване. Няма данни да е спазил медицинските препоръки и да е продължил лечението си при ортопед - травматолог след дехоспитализацията, както е било предписано и в епикризата на МБАЛ „Ив.

Скендров“ ЕООД. Оспорва ищецът да е с влошено емоционално функциониране, поради преживяната психотравма, която е получил вследствие на претърпяното ПТП. Такива негативни психически преживявани не са лекувани, няма и данни ищецът да е потърсил помощ от специалист в тази насока, което обяснява и липсата на необходима нужда от това. На следващо място, посочва, че описаните в епикризата увреждания не водят до безпомощно състояние, както се твърди в исковата молба, като счита за силно преувеличено състоянието на пострадалия, за да има нужда от чужда помощ за елементарни битови дейности. Оспорва твърденията за тяхната продължителност. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск. На отделно основание, сочи иска по акцесорния иск за неоснователен, от момента от който се претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията, както за имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна. Ищецът неправилно претендира законна лихва от момента на претендиране на обезщетението пред застрахователя. Сочи, че има множество съдебна практика, според която застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в чл. 496, ал. 1 от КЗ срок за произнасяне по предявената претенция, поради което евентуално законна лихва се следва от 08.12.2020 г.

Видно от събраните пред първоинстанционния съд доказателства, с влязла в сила Присъда № 99/21.06.2023 г., по НАХД № 196 по описа за 2023 г. на РС-Гоце Делчев, Б. Б. С. е признат за виновен в това, че на 09.10.2021 г. около 14:45 ч. на път № И-19 в участъка на километър 75+500, при управление на МПС „БМВ 318И“, с peг. № ********, като правоспособен водач, с посока на движение от с. Господинци за с. Места, е нарушил правилата за движение на пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, а именно: “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, в следствие на което, при преодоляване на ляв завой, е загубил контрол над управлявания от него автомобил, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е ударил челно лек автомобил марка и модел „Фиат Пунто“, с peг. № ********, управляван от П. Тр. К., при което по непредпазливост му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно (за период от време по-голям от един месец), затрудняване на 4 движенията на ляв долен крайник - травма в областта на лява колянна става – луксация /изкълчване/ на колянното капаче, навяхване и разтягане на колатералните връзки на колянната става, оток и извънставен хематом на коляното в областта на външния контур на колянната става, нарушаване на периоста на малкопищялната кост и стеснена ставна междинна медиално престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „б“, пр. 2 от НК във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК във вр. с чл. 129, ал. 21 пр. 2, хипотеза 2 от НК във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП.