Решение № 124 от 18.07.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Бургас, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222000500143 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Депозирана е въззивна жалба от ответниците М. К. Ж. и Ж. Т. К., и двамата от гр.К. против Решение №102 от 12.04.2021г. постановено от ОС – Бургас по гр.д.№1581 от 2018г. Оспорва се решението от двамата въззивници в частта, с която е прието несъответствие в размер на 189 685.20 лв. и е уважен иска за отнемане в полза на държавата на описаните в ИМ МПС-та и недвижим имот. Решението на ОС се оспорва като неправилно и незаконосъобразно. Според въззивниците неправилно и необосновано е приетото от съда, касаещо задграничните пътувания на двамата ответници – период на пребиваване в Г. – за М.Ж. – 164 дни и за Ж.Ж. – 227 дни. Въз основа на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина съдът е приел, че сумата за тези разходи възлиза на 57 535.65 лв.

Ищецът не доказва командировка в чужбина, обуславяща прилагането на посочения ценоразпис по Наредбата. Страните са предприели пътуването на собствени начала, поради което необосновано се прилагат цените по Наредбата като за командировки. В допълнителното заключение е извършено изчисляване на въпросните разходи по методиката „Евростат“. То отразява адекватно параметрите на тези разходи, тъй като двамата ответници са пребивавали зад граница за да работят и поради това следва да бъде приета стойността по този пункт на заключението – 11 942.80 лв. Оспорва се и приетия разход за престоя в страната през 2007 – 2012г. в размер на 67 959.29 лв. Оспорва се като неправилен извода на съда, че не се установява двамата 1 ответници да са водели начин на живот под средния стандарт за страната.

Това е обичайната издръжка за домакинство от две лица, но параметрите, въз основа на които са направени изчисленията /задължителните стоки в потребителската кошница на НСИ/ не са съобразени с минималната работна заплата за страната и факта, че ответниците са безработни поради което този разход неправилно е приет като разход за ответниците. Оспорват се като неправилни и приетите разходи по т.9 и т.10 – за недвижими имоти – 12 550 лв. и за МПС – 42 490 лв. Тези суми са по пазарни цени, а ответниците са извършвали сделките по цени, отразени в самите актове, съответно – отразената за платена стойност следва да бъде приета за разход, а сумите, получени от продажби – за приход. Страната претендира да се отчитат действителните суми по актовете за осъществяване на сделките – за МПС-та тази сума възлиза на 11 440 лв. , а за недвижими имоти – 9 098 лв. При съобразяване на тези възражения несъответствието ще бъде под 150 000 лв. – т.е. – няма да бъде значително и обжалваното решение за отнемане в полза на държавата на МПС и недвижим имот следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се направените по делото разноски.

Депозиран е отговор на въззивната жалба от страна на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ /. На първо място - в съдебната практика Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина се е наложила при определяне на разходите за престой в чужбина. На ответниците за периода от 20.03.2007г. до 20.03.2017г. са определени разходи за задгранични пътувания общо в размер на 96 456.78 лв. След като ответниците не са доказали друго, то следва да се определи тази стойност. Сумата от 11 942.94 лв. по допълнителното заключение е било оспорено от ищеца – стандартите на покупателната способност нямат никакво отношение към разходите на домакинствата , нито изчислени по данни на Евростат, нито изчислени по данни на НСИ. При депозиране на заключението си вещото лице , дало съответното изчисление не е обосновало заключението си в тази и част.

Поради това жалбата против така приетата сума като разход за престой в чужбина се явява неоснователна – такива са официалните данни. Оспорва се като неоснователна жалбата и досежно сумата за обичайни разходи в размер на 67 595.29 лв. Според Комисията решението на съда в тази му част е правилно и обосновано-ответниците не са установили факти и обстоятелства, които да обуславят други изводи, не са били ангажирани доказателства в друга насока. Изложените от ответниците – въззивници аргументи са несъстоятелни според ищцовата Комисия, тъй като данните по НСИ не са обвързани с минималната работна заплата за страната – в тази насока е и отговора на вещото лице – въпрос №17. Оспорва се и възражението по пункт трети – относно признатите разходи за придобинване на МПС-та и недвижим имот - начина на оценявяне е регламентират в чл.148 ал.2 от ЗПКОНПИ.

Като действителен разход се приема пазарната стойност: нотариалният акт 2 не съставлява официален документ за стойността на сделката. В тази насока от страна на процесуалния представител на Комисията се цитира практика на съдилищата – релевантна е пазарната цена на имуществото. Оспорва се и искането сумите получени от продажбата на активи да се приемат за законен доход, тъй като тези активи са придобити от незаконна дейност и макар и сделките да са законни, то сумите получени при тези сделки не могат да бъдат приети за законен доход. При това т.нар. преобразуване незаконно придобитото имущество не може да се трансформира в законен приход.

Само от разпореждане със законни активи може да се отчитат суми като законен приход. Въззивната жалба на Марийка и Ж.Ж.и изцяло се оспорва и се претендира да бъде отхвърлена като се потвърди обжалваното решение на ОС в обжалваната част както и да се отмени решението в обжалваната от ищеца част.

Депозирана е въззивна жалба от страна на ищцовата страна КПКОНПИ.

Обжалва се постановеното от ОС решение №102 от 12.04.2021г., постановено по гр.д.1581/2018г. в частта, с която предявения от страна на КПКОНПИ иск е отхвърлен – за сумата от 1270 евро, равняващи се на 2483.91 лева – извършени вноски по сметка – спестовен влог в евро в „Юробанк България“ АД с титуляр М.Ж., за сумата от 7450 евро , равняващи се на 14 570.93 лв., представляващи получени преводи по същата сметка в „Юробанк България“ АД с титуляр М.Ж. и сумата от 12.21 евро равняващи се на 23.87 лв., представляваща платени лихви по сметка спестовен влог в евро в „Юробанк България“ АД с титуляр М.Ж.. Страната оспорва решението като неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Съдът е отхвърлил иска в тази му част с мотивите, че сумите не са налични в края на проверявания период и не подлежат на отнемане в полза на държавата, нито са релевантни чрез включване в имуществото на ответната страна за определяне размера на несъответствието – тези суми само са преминали през имуществото на проверяваните лица за релевантния период. Тези изводи на съда се оспорват от ищеца КПКОНПИ. На първо място се сочи, че е безспорно установено, че тези средства представляват придобито имущество за проверявания период. Въпросното имущество – пари следва да намери отражение при формиране на несъответствието като според ищцовата страна е ирелевантно дали са налични в края на проверявания период. Така внесените суми по лични банкови сметки на ответниците – лично или от трети лица , за които не са установени законни източници следва да бъдат определени като незаконно придобито имущество. Целта на закона е устнановяване източника на средствата и към момента на внасянето им да се установи дали същите имат законен характер. Предмет на отнемане по закон е собственост с незаконен произход – т.е. – такъв, който не може да бъде оправдан с правно допустимите средства за увеличаване на индивидуалното богатство: - упражняване на свободна професия, стопанска инициатива, възнаграждение за законно положен труд, наследяване и др. В процесния случай се сочи, че ответниците не доказват законния характер на постъпилите 3 парични суми - не са събрани доказателства в тази насока. Страната се противопоставя на изключването на тези средства от обхвата на придобитото имущество, тъй като по този начин се позволява да се санира този порок– да може да постъпват в патримониума на проверяваните лица средства с незаконен произход. Тези средства безспорно са постъпили в патримониума на проверяваните лица, те са се облагодетелствали от тези парични суми.

Неналичността им обаче не е основание за извод, че не подлежат на отнемане.

Разпоредбата на чл.141 от ЗПКОНПИ сочи че на отнемане подлежи незаконно придобитото имущество през проверявания период – нормата е императивна и не прави разлика между налично и неналично имущество в патримониума на проверяваните лица. Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.151 от ЗПКОНПИ, съотв. – чл.72 от ЗОПДНПНИ /отм./, при които може да се отнема и неналично имущество от проверяваното лице – когато то липсва или е отчуждено. С оглед естеството на парите процесуалният представител на страната сочи на извода, че по ЗОПДНПНИ /отм./ и по ЗПКОНПИ подлежат на отнемане и парични средства, които не са налични по банковите сметки на проверяваното лице в края на проверявания период. Анализът който е извършен от Комисията в процесния случай сочи, че сумите, които са предмет на претенция не са послужили за придобиване на друго имущество, което да се претендира. Цитира се и съдебна практика, според която при недоказаност на разходване на липсващи по банковите сметки суми същите следва да се считат за налични като равностойност в патримониума на ответниците. Страната излага становището си, че е обосновано искането за отнемане на парична равностойност на имущество поради невъзможността да се отнеме обособено имущество, или когато то липсва и на осн. §5 т.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ и чл.72 от ЗОПДНПНИ /отм./ и поради това моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и да се постанови ново, с което исковата претенция бъде изцяло уважена като се постанови отнемане на съответните суми по банковите сметки на ответника както и лихвите. Претендира се присъждане на разноските по делото. Прилага се съдебна практика в подкрепа на гореизложеното.

По въззивната жалба на КПКОНПИ отговор от страна на М.Ж. и Ж.Ж. не е постъпил. Препис от въззивната жалба на ищеца е бил връчен на процесуалния представител на ответниците на 18.08.2021г., но отговор от тяхна страна чрез процесуалния представител не е бил депозиран.

След преценка на доказателствата по делото съдът установява следното:

В обжалваното решение на първо място първоинстанционният съд по повод възражението за недопустимост на производството предвид преклузивния характер на срока по чл.27 ал.1 от ЗОПДНПИ се е позовал на ТР №1/2018г. на ОСГК – в което е прието, че изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 от ЗОПДИППД /отм./, съответно – по чл.27 ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ /от/ и чл.112 ал.1 и 2 от ЗПКОНПИ не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на 4 материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество – т.е. – предвидения в тези разпоредби срок е инструктивен и е допустимо образуване на производство по чл.74 от ЗОПДНПИ и чл.153 от ЗПКОНПИ след изтичане на този срок.

Против въззивниците Ж.Ж. и М.Ж. е бил предявен искове с правно основание чл.153 ал.1 и ал.2 във вр. с чл.141, 142 и чл.143 т.1 е 151 от ЗПКОНПИ вр. с §5 ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ за отнемане по чл.72 във вр. с чл.63 ал.2 т.2 във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./ на сума от 11 000 лв. от продажба на недвижим имот – дворно място от 625 кв.м в гр.Камено, сумата в размер на 8150 лв. от продажбата на товарен автомобил“Ивеко“, сумата от 9200 лв. от продажбата на лек автомобил „БМВ“, иск на основание чл.63 ол.2 т.2 вэв вр. с чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./ туристическо ремарке за лек автомобил, придобито на 27.11.2009г., лек автомобил „Рено Лагуна“, придобит на 30.11.2010г. , ½ ид.част от лек автомобил марка „Хонда“, придобита на 22.04.2015г. ½ ид.част от товарен автомобил марка „Пежо“, придобита на 01.02.2017г., иск на основание чл.63 ал.2т.1 от ЗОПДНПИ във вр. с чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане от М.Ж. на сумата от 1 270 евро – извършени вноски във влог в „Юробанк България“АД , сумата от 7450 евро, получени преводи по сметка – влог в „Юробанк България“АД, както и сумата от 12.21 евро представляващи платени лихви по сметка – спестовен влог, всички с титуляри М.Ж.. Твърди се, че в хода на образувана проверка е установено несъответствие в размер на 221 487.11 лв. за проверявания период - над размера от 150 000 лв. в имуществото на проверяваните лица – ответници.