Определение № 17671 от 19.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17671 гр. София, 19.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100506511 по описа за 2026 година

Производството по делото е по чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл.248, ал.3 ГПК Производството по делото е образувано по частна жалба на "ВИВУС. БГ" ЕООД, чрез юрк. Д.Д. срещу определение № 19097 от 21.05.2026 г. по гр.д. № 34705/2023 г. по описа на СРС, 142 състав, с което е отхвърлена молбата на "ВИВУС. БГ" ООД за изменение на решение № 16288/30.08.2025 г. в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество "Д. М." адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева за оказана на ищеца И.К.Д. безплатна правна помощ.

В частната жалба се излагат твърдения, че претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство представлява злоупотреба с процесуални права и е в разрез с принципа за добросъвестност по чл. 3 от ГПК. В период от около две години И.К.Д., представляван от адвокат Д. М., подал повече от 91 искови молби срещу "ВИВУС. БГ" ЕООД, с идентичен предмет - прогласяване нищожността на договори за кредит и осъждане на дружеството да върне недължимо платени по тези договори суми.

Използваните от ищеца кредитни услуги били еднотипни, при прилагане на едни и същи общи условия. Еднотипни били и подадените искови молби. Вместо да депозира една искова молба, представителят на ищеца образувал множество дела, увеличавайки по този начин стойността на разноските и даващи възможност на адв. М. да претендира в своя полза възнаграждения, значително надвишаващи стойността на исковете. В условията на евентуалност се излагат възражения за прекомерност на възнаграждението.

В срока е постъпил отговор от Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба и искане за потвърждаване на атакуваното определение.

Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в частната жалба и данните по 1 делото, намира следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на И.К.Д., чрез адв.

Д. М., с която срещу "ВИВУС. БГ" ЕООД са предявени установителен иск за нищожност на договор за паричен заем от № **********/06.01.2022 г. и за връщане на недължимо платена сума в размер на 50.94 лева.

С решение № 16288/30.08.2025 г. съдът е уважил предявените от ищеца искове и е осъдил "ВИВУС. БГ" ЕООД да заплати на И.Д. сумата от 50.94 лева, като му е присъдил и сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и депозит по допусната съдебносчетоводна експертиза. На осн. чл. 38 от ЗАдв в полза Еднолично адвокатско дружество "Д.

М." е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от "ВИВУС. БГ" ЕООД с искане по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение № 19097 от 21.05.2026 г. е отхвърлена молбата по чл. 248 ГПК.

Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

В чл. 3 ГПК законодателят е предвидил, че участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 53/04.04.2018 г., постановено по гр.д. № 1913/2017 г., III Г. О. на ВКС, носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Злоупотребата с право е противоправна; тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД).

От събраните по делото данни се установява, че ищецът е инициирал множество идентични съдебни производства срещу същия ответник, основани на сходни договорни правоотношения, с еднакъв предмет и при идентична фактическа обстановка, като във всички случаи се претендират съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Въпреки, че формално всяко производство е образувано въз основа на отделен договор, въззивният съд приема, че това процесуално поведение надхвърля рамките на добросъвестното упражняване на процесуални права.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 ГПК страните са длъжни да упражняват процесуалните им права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Злоупотреба с право е налице, когато предоставено от закона право се упражнява не с цел защита на накърнен или застрашен правен интерес, а с намерение да се увреди насрещната страна или да се извлече 2 нелегитимна облага. В този смисъл въззивният съд приема, че предявяването на множество идентични искове с малък материален интерес, при наличие на обективна възможност защитата да бъде осъществена в едно производство, съчетано с претендиране на съдебни разноски в многократно по - висок размер, представлява превратно упражняване на процесуални права и злоупотреба по смисъла на чл. 3 ГПК.

В този смисъл е и утвърдената актуална съдебна практика, според която при подобна фактическа обстановка разноските не следва да се възлагат в тежест на ответника, а следва да останат за сметка на ищеца като последица от избраното от него процесуално поведение.

Така например в Определение № 15334/03.10.2024 г. по в.ч.гр.д. № 20241100510259 на Софийския градски съд, Определение № 13986/21.07.2025 г. по в.ч.гр.д. № 20251100505061 на Софийския градски съд, Определение № 16779/11.09.2025 г. по в.ч.гр.д. № 20251100508553 на Софийския градски съд, Определение № 2694/11.02.2025 г. по в.ч.гр.д. № 20251100501056 на Софийския градски съд, както и Определение № 300/19.03.2025 г. по в.ч.гр.д. № 20251800500023 на Софийския окръжен съд, е прието, че генерирането на разноски чрез множество идентични искови производства съставлява злоупотреба с процесуални права. Същият извод е застъпен и в практиката на Върховния касационен съд Определение № 174/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г., III г.о., както и в цитираната в него практика.

Следва да се подчертае, че макар и ищецът да разполага с правото да избере начина и обема на защитата си, това право не е неограничено и упражняването му не може да води до необосновано утежняване положението на ответника, чрез възлагане на разноски в прекомерен размер. Приемането на противното би означавало легитимиране на практика, противоречаща на принципите на добросъвестност, равнопоставеност на страните и справедливост в гражданския процес.

За пълнота на акта, съдът намира за необходимо да допълни, че страните не спорят, че между тях има висящи няколко съдебни производства с предмет - различните договори за потребителски кредит и идентични по своя правен характер искове. Пред районния съд е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между И.К.Д. и Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", където е отразено, че същият се сключва с предмет "правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на искова молба, във връзка със сключени договори за кредит и връщане на изначално платеното при липса на правно основание или обявяване на отделни клаузи за нищожни, включително и образуване на изпълнително дело", като правната помощ се предоставя на клиента безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В договорът не е посочена датата на сключването му. Предвид така даденото описание на параметрите на сключения между ищеца и процесуалния представител - договор за правна защита и съдействие, в който липсва конкретизация на неговия предмет - не е посочен кредитора и съответно договора за кредит с номер и дата, както и дата на неговото сключване, настоящият съдебен състав счита, че същият не може категорично да бъде отнесен като договор, който е относим към конкретния правен спор, тъй като в него не се съдържат никакви индивидуализиращи белези. По този начин формулиране 3 на предмета на договора за правна защита, настоящият съдебен състав счита, че същият действително може да бъде използван за злоупотреба с права, поради което като превенция следва да не бъде приет като доказателство, установяващо начина на определяне на размера на адвокатското възнаграждение за разглеждания случай. Доколкото по делото не са ангажирани други доказателства във връзка с размера на уговорения адвокатски хонорар за процесуалният представител на ищеца, то искането на тази страна за присъждане на такива разноски за нейния процесуален представител следва да бъде оставено без уважение.

По така изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 19097 от 21.05.2026 г. по гр.д. № 34705/2023 г. по описа на СРС, 142 състав, с което е отхвърлена молбата на "ВИВУС. БГ" ЕООД за изменение на решение № 16288/30.08.2025 г. в частта относно присъденото в полза на Еднолично адвокатско дружество "Д. М." адвокатско възнаграждение и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ решение № 16288/30.08.2025 г. по гр.д. № 34705/2023 г. по описа на СРС, 142 състав в частта с характер на определение, в която на основание чл. 38 от ЗАдв "ВИВУС. БГ" ЕООД, ЕИК 202393458 е осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", БУЛСТАТ 177492004 сумата от 480 лева с ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на И.К.Д..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4