Определение № 3941 от 16.10.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3941 гр. Варна, 16.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100502070 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на С. Щ. Щ. чрез адвокат И. В. срещу решение № 2768 от 25.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 4149 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, тридесет и девети състав, в частите, с които е изменен размера на определената по гр.д.№ 16417/2021 г. по описа на Районен съд - Варна издръжка, дължима от въззивника в полза на детето М. С. Щ., родено на 21.04.2010 г., и в полза на детето С. С. Щ., родено на 16.02.2015 г., чрез тяхната майка и законен представител В. С. Х. чрез увеличение й от 200 лева на 250 лева за всяко едно от децата, считано от датата на предявяване на исковата молба /31.03.2023 г./, ведно със законната лихва при забава, до настъпването на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание член 150 във връзка с член 143, алинея 2 от СК; в частта, с която е осъден С. Щ. Щ. да заплати на детето М. С. Щ. чрез неговата майка и законен представител В. С. Х. сумата от 2 250 лева, представляваща добавка към определената по съдебен ред издръжка за провеждане за покриване на изключителни нужди на М. С. Щ. от провеждане на ортодонтско лечение чрез поставяне на брекети и съпътстващи разходи за същото лечение за период от 36 месеца, считано от датата на исковата молба /31.03.2023 г./ или сумата от 62,50 лева месечно с падеж първо число на съответния месец, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, на основание член 143, алинея 4 от СК; в частта, с която е осъден С. Щ. Щ. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на 234 лева, на основание член 78, алинея 6 от ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; в частта, с която е осъден С. Щ.

Щ. да заплати на В. С. Х. сумата от 527,55 лева, представляваща направените по делото пред първата инстанция разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един 1 адвокат, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, като се твърди, че не са доказани по-големи нужди от обичайното на децата, а от определяне на предходната издръжка със спогодбата мужду страните е изминал несъществен период от време. Сочи се, че въззивникът е с 80 % неработоспособност, което го ограничава в избор на работа. Набляга, че не са изследвани доходите на майката. Намира, че издръжката следва да бъде определена към границата на задължителния минимум. Моли за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете.

Въззиваемата страна в писмен отговор е оспорила въззивната жалба, като излага, че за тази година и половина от определяне на първоначалната издръжка общественоикономически условия са се променили съществено.

Постъпила е и въззивна жалба от В. С. Х. като майка и законен представител на децата М. С. Щ. и С. С. Щ. чрез адвокат К. А. против цитираното по-горе решение на Районен съд – Варна в частите, с които са отхвърлени исковете на въззивницата против С. Щ. Щ. за увеличение на месечната издръжка на децата М. С. Щ. и С. С. Щ. за разликата над присъдената сума от 250 лева до претендирания размер от 300 лева, както и в частта, с която е осъдена Х. да заплати на Щ. сумата от 150 лева, представляваща разноски по делото пред първата инстанция.

Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд е ценил доказателства, които са неотносими към спора – възприел е представената епикриза за бащата на ответника като доказателство за здравословното състояние на ответника; приел е, че ответникът получава месечна пенсия в размер на 462 лева, а това е пенсията на майката на ответника.

Не са отчетени общо месечните доходи на ответника, данъчните облекчения, а от 01.07.2023 г. е налице и увеличение на пансиите, както и материалното състояние на бащата на децата.поради това желае отмяна на постановеното решение в отхвърлителните му части и уважаване на предявените искове в пълния им размер.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната и насрещната въззивна жалба са допустими - депозирани са от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговарят на изискванията за редовност по член 260, член 261 и член 263 от ГПК. Не са направени доказателствени искания. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на 2 правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.

Имайки предвид така постановеното в цитираното тълкувателно решение, настоящият състав на съда намира, че следва да бъде задължена В. Х. да представи доказателства за доходите си за една година назад, както и доказателства за материалното си състояние – притежавани недвижими имоти, моторни превозни средства, спестявания.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАДЪЛЖАВА В. С. Х. в едномесечен срок, считано от получаване на съобщението, с нарочна молба с препис за насрещната страна да представи доказателства за доходите си за една година назад, както и доказателства за материалното си състояние – притежавани недвижими имоти, моторни превозни средства, спестявания.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11 декември 2023 година от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4