Определение № 1007 от 28.02.2020, Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 1007 Година 28.02.2020 Град Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД XII

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми февруари Година 2020 в закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2113 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответницата не е подала писмен отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова молба е редовна, а предявените с нея искове допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищеца писмени документи, каквито ответницата не е представяла по делото, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 6078/2018 г. на Старозагорския районен съд.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

О П

Р Е Д

Е Л И:

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца вземания, са посочени в поправената му искова молба и изразяват по същество в това, че упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение, като на 30.11.2018 г. подал заявление по чл.

410 ГПК срещу ответницата, за 964.39 лева, формирани, както следвало: 394.22 лева главница за неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги и закупени продукти по договор № М5480486/23.12.2016 г. за абонатен номер *********, за които били издадени фактури за периода от 25.01.2017 г. до 26.07.2017 г., с 62.64 лева законна лихва от 10.02.2017 г. до 29.11.2018 г., и 570.17 лева общо за дължими неустойки по договор № М5480486 за абонатен номер *********/23.12.2016 г. В хода на образуваното ч.гр.д. 6078/2018 г., Районен съд Стара Загора издал заповед за изпълнение № 3515 от 04.12.2018 г., като осъдил ответницата да заплати сумата от 964.39 лева, представляваща единствено главница по договор № М5480486/23.12.2016 г. Същата, според заповедта, била дължима за неизпълнение на договорни задължения по цитирания договор. Присъдена била също сумата 62.64 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 394.22 лева за периода от 10.02.2017 г. до 29.11.2018 г., както и законна лихва за забава върху размера на главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.11.2018 г., до изплащането й и 26 лева съдебни разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса и банкова комисионна. Видно било от разпореждане от 26.02.2019 г. по ч.гр.д. 6078/2018 г. на СтРС, за което бил надлежно уведомен на 13.03.2019 г., че заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Разполагал с правен интерес и основание да предяви установителен иск за установяване съществуването на вземанията си, включени частично в заповедта, кумулативно съединен с осъдителен иск за останалите суми, заявени в заявлението по чл. 410 ГПК, но невключени в издадената заповед. В тази връзка, депозирал искова молба пред PC Стара Загора на 17.04.2019 г., като било образувано настоящото дело. С разпореждане от 18.06.2019 г. по същото дело, съдът му указал да отстрани нередовностите в първоначалната искова молба, като представи нова преправена такава. Исковата му молба се подавала в тази връзка и била преправена с отстранени нередовности, съгласно указанията на съда по делото. Между страните бил сключен договор № М5480486/23.12.2016 г., който бил с рамков характер и имал за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти. Това означавало, че електронните съобщителни услуги и продукти по него били предоставяни въз основа на подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения, анекси и прочие към същия.

В тази връзка към договора били подписани две приложения, с които били предоставени различни услуги (мобилни услуги за телефонни номера, интернет и телевизия). За предоставяните услуги издавал фактури на месечна база, в които били фактурирани дължимите суми за ползваните от абоната услуги (месечни абонаментни такси, проведени разговори, изпратени съобщения, ползван мобилен интернет и пр.) за всяка една услуга поотделно. Фактурите се издавали въз основа на сключения рамков договор - номерът на същия бил посочен в горния ляв ъгъл на всяка фактура, която била представена в заверен препис като доказателство в настоящото производство. Дължимите суми за ползваните от абоната услуги въз основа на рамковия договор били фактурирани към самия него. Номерът на горепосочения договор - М5480486, представлявал индивидуален клиентски номер и реферирал към услугите, които ползвал абоната. Съгласно Общите условия на един клиентски номер можело да се предоставят множество услуги. По този клиентски номер се издавали месечните сметки/фактури. Другият индивидуализиращ признак на абоната бил ID номер (Account ID), с който клиентът се въвеждал в системата на оператора. Под този ID номер се завеждали всички договори и приложения, сключени между ищеца и абоната. В случая абонатът /ответницата/, фигурирал в системата на ищеца под индивидуален абонатен номер (ID) *********. Във връзка с изложеното, към рамковия договор № ********* (М5480486) от 23.12.2016 г., било подписано приложение № 1 от 23.12.2016 г. С него бил избран тарифен план за телефонен номер **********. Месечната абонаментна такса за него била в размер на 23.99 лева (19.99 лева без ДДС), като била уговорена отстъпка от цената в размер на 25 % за срока на договора. Срокът на ползване на услугата бил 24 месеца, което било видно от чл. 6.2.1 от приложение № 1 от 23.12.2016 г., и изтичал на 23.12.2018 г. Първата издадена фактура за този телефонен номер била № ********* от 25.01.2017 г. Тъй като периодът на фактуриране бил от 23.12.2016 г. до 22.01.2017 г., видно било, че от датата на сключване на договора и активиране на услугата - 23.12.2016 г., до края на периода - 22.01.2017 г., услугата била ползвана, поради което била начислена част от месечната такса за съответните дни. Освен това към нея била добавена и месечната такса за следващия отчетен период, тъй като съгласно т.22.2 от Общите условия за взаимоотношенията между ищеца и и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи по стандарти GSM, UMTS и LTE, месечната абонаментна такса се предплащала ежемесечно. В тази връзка, в посочената фактура били начислени 2 бр. месечни такси в размер на 39.98 лева без ДДС, като било съобразено времето на ползване на услугата в първия отчетен период. Освен това била начислена и такса за активиране на услугата в размер на 9.90 лева (8.25 лева без ДДС), съгласно действащия ценоразпис за процесния период. Към посочения телефонен номер бил сключен и договор за продажба на изплащане от 23.12.2016 г. По силата на този договор, продавачът - А., прехвърлил на купувача - ответницата, правото на собственост върху една или няколко вещи, а последният се задължил да му заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане, съгласно условията и сроковете по договора. Същият бил сключен за срок от 23 месеца (чл. 11 от договора), като били уговорени една първоначална вноска и 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 4.50 лева. Първоначалната вноска била платима при подписването на договора, а всяка следваща била описана в погасителния план в приложение № 2 към договора за продажба на изплащане.

Предмет на същия бил апарат - -. На следващо място, към рамков договор № ********* (М5480486) от 23.12.2016 г. било подписано второ приложение №1 от същата дата - 23.12.2016 г. С него бил избран пакет от услуги - фиксиран интернет през мобилна мрежа (Net Box) за телефонен номер **********, телевизия през сателитна технология (М. ТВ) с № 201000570858 и фиксирана телефонна услуга (М. Безкрай Фикс) за телефонен номер **********. Месечната абонаментна такса за пакета била в размер на 30.99 лева (25.82 лева без ДДС). Същата включвала месечните абонаментни такси за всяка от услугите, съгласно ценоразписа на мобилния оператор за процесния период, както следвало: месечна абонаментна такса за услугата телевизия през сателитна технология с тарифен план М. ТВ Разширен - в размер на 19.59 лева (16.32 лева без ДДС), месечна абонаментна такса за услугата фиксиран интернет през мобилна мрежа за телефонен номер ********** с тарифен план Net Box 75 - в размер на 8.40 лева (7 лева без ДДС) и месечна абонаментна такса за фиксирана мобилна услуга за телефонен номер ********** с тарифен план М. Безкрай Фикс L - в размер на 3 лева (2.50 лева без ДДС). Първата издадена фактура за пакетната услуга била № ********* от 25.01.2017 г. Тъй като периодът на фактуриране бил от 23.12.2016 г. до 22.01.2017 г., видно било, че от датата на сключване на договора и активиране на услугата - 23.12.2016 г., до края на периода - 22.01.2017 г., услугата била ползвана, поради което била начислена част от месечната такса за съответните дни. Освен това към нея била добавена и месечната такса за следващия отчетен период, тъй като съгласно т.22.2 от Общите условия за взаимоотношенията между М. и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "М." Е. по стандарти GSM, UMTS и LTE, месечната абонаментна такса се предплащала ежемесечно. В тази връзка, в посочената фактура били начислени 2 бр. месечни такси в размер на 51.64 лева без ДДС, като било съобразено времето на ползване на услугата в първия отчетен период. Освен това била начислена и такса за активиране на услугите в размер на 19.98 лева (две такси за услугата за телевизия и домашен телефон по 8.32 лева всяка без ДДС), съгласно действащия ценоразпис за процесния период. Освен това всички услуги, които били използвани извън тарифния план за пакетната услуга (допълнителни ТВ канали и прочие), също се таксували според действащите стандартни цени на оператора за съответната услуга, валидни за абонати по договор и публикувани на интернет адреса на оператора, съгласно чл.

4.4.5 от съответното приложение № 1 от 23.12.2016 г.

В тази връзка абонатът добавил допълнително екстрите Play HD (2.49 лева без ДДС месечна такса) и Е. (3.32 лева без ДДС месечна такса) към услугата за телевизия за същия срок на ползване като основния пакет. Следвало да се има предвид, че съгласно чл. 4.3.4. и чл. 5.1. от приложение № 1 от 23.12.2016 г., мобилният оператор предоставял на абоната за временно ползване устройства, които служели за използване на услугите в посочения пакет. При прекратяване на договора за услугите, абонатът се задължавал да върне предоставеното оборудване в пълна комплектност и изправност. В противен случай се дължала неустойка за невърнатото оборудване, съгласно чл. 6.3.4 от приложението. По отношение на горепосочения рамков договор били начислени и други такси, съгласно действащия ценоразпис на оператора, които били отразени в представените фактури, като такава била таксата за уведомяване за просрочено задължение в размер на 1.49 лева (1.24 лева без ДДС). За неуредените в индивидуалния договор въпроси следвало да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между М. и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "М." Е. по стандарти GSM, UMTS и LTE (наричани накратко „Общите условия“). Те имали задължителна сила за абонатите. Това се удостоверявало чрез подписа им под договора за услуги, съгласно т. 6 от Общите условия. Съгласно т. 26.4 от Общите условия и в изпълнение на задълженията си по посочените договори, ищецът издал ежемесечни фактури за предоставяните услуги и продукти на абоната. От своя страна обаче, последният не изпълнил своето задължение за заплащане на услугите и месечните вноски за изплащане на продукта. В тази връзка ищецът издал шест фактури за ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 25.01.2017 г. до 26.06.2017 г. по рамков договор № М5480486 от 23.12.2016 г. за абонатен номер ********* на обща стойност от 260.72 лева. Към момента въпросните фактури не били заплатени от ответницата. След настъпването на падежа на всяка една фактура била начислена и съответната законна лихва към 29.11.2018 г.