Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5490 от 19.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 8144/2024
Вид
Решение № 5490
Подписан
19.12.2024
В сила
15.06.2025
Състав
ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 115, ал. 1 · Закон за противодействие на корупцията
  • чл. 49, ал. 1, т. 2 · Закон за противодействие на корупцията
  • чл. 6, т. 51 · Закон за противодействие на корупцията

РЕШЕНИЕ

№ 5490 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Й. ЙОНКОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20241110208144 по описа за 2024 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на доктор Н. А. Н. с ЕГН**********, живееща в с. К., Г. община, в местността „К. к.“ №*********, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представлявана от адвокат Е. В. П. от Габровската адвокатска колегия, против Наказателно постановление №**********, издадено на 10. V. 2024 година от Председателя на КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА със седалище и адрес на управление в гр. С. на пл. „С. Н.“ №***, представлявана от председателя А. Т. С..

Жалбоподателката оспорва процесното наказателно постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че не била осведомена за изменението на Закона за противодействие на корупцията и за задължението да подаде в срок до 06. XI. 2023 година встъпителна декларация за имущество и интереси. До изменението на закона подавала такава декларация пред Габровския общински съвет. В Габровската община – принципал на капитала на „ДКЦ 1 – Габрово“ ЕООД през месец октомври 2023 година било получено писмо, в което се указвало задължението за подаване на нова встъпителна декларация, но общинските служители не уведомили жалбоподателката за него.

1

Жалбоподателят не се явява в открито съдебно заседание. Надлежно упълномощеният процесуален представител се явява. Излага доводи за допустимост на жалбата и моли съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно издадено.

Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателката, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс.

Председателят на КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА, ответна страна по жалбата, се представлява в съдебно заседание. Надлежно упълномощена процесуална представителка – юрисконсулт Р. Р. Ц., навежда доводи за безспорна установеност на извършителката и нарушението, позовавайки се в този смисъл на гласните доказателства и приложените по делото документи. Моли съда да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

Към 06. XI. 2023 година жалбоподателката вече заема длъжността Управителка на „ДКЦ 1 – Габрово“ ЕООД. Обстоятелството е безспорно между страните.

На 07. III. 2024 година Габровската община изпраща на Комисията за противодействие на корупцията представено по делото писмо с изходящ №АПИО-040129872. Писмото е получено в ответната комисия на 08. V. 2024 година с входящ №КПК4712, видно от положен върху писмото печат. С писмото е съобщено на ответната комисия, че жалбоподателката заема публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. т. 50 и 51 от Закона за противодействие на корупцията.

На 08. III. 2024 година жалбоподателката подава до ответната комисия представена по делото части I и II на Декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията. Същите са приети с входящи №№В18536 и В18537. На същата дата свидетелят Д. А. С. с ЕГН********** извършва проверка в информационните масиви на комисията и установява, че жалбоподателката не е подала встъпителна декларация.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля Д. А. С. с ЕГН**********, които съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от лице, даващо показания за непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна 2 заинтересованост от изхода на делото; приобщените по делото писмени доказателства: процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, заповед за компетентност, писма, констативен протокол.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

На 11. III. 2024 година около 13 01 часа свидетелят Д. А. С. с ЕГН********** се свързва с жалбоподателката по телефона, за да съобщи, че на 28. III. 2024 година ще бъде съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение. Жалбоподателката заявява, че не желае да присъства при съставянето на акта, а предпочита същият да бъде връчен чрез органите на общинската администрация. За уведомяването явства представен по делото констативен протокол №***************година.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 28. III. 2024 година под №***************от компетентно длъжностно лице – свидетелят Д. А. С. с ЕГН**********, заемащ длъжността главен инспектор в Дирекция „Публичен регистър“ на ответната комисия, в присъствието на двама свидетели.

На 29. III. 2024 година главната секретарка на Комисията за противодействие на корупцията изпраща до Габровска община представено по делото писмо с изходящ №*****************с искане актът за установява не административното нарушение да бъде предаден на жалбоподателката. Писмото е получено в общината на 01. IV. 2024 година, видно от представено по делото известие за доставяне. На 04. IV. 2024 година Габровската община изпраща на Комисията за противодействие на корупцията представено по делото писмо с изходящ №ОИ-01-9341. Писмото е получено в ответната комисия на 08. IV. 2024 година с входящ №***************, видно от положен върху писмото печат. Според писмото, актът за установяване на административно нарушение е връчен на жалбоподателката.

Въз основа на установеното в акта, компетентно длъжностно лице: Председател на Комисията за противодействие на корупцията, на 10. V. 2024 година издава процесното наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка, излага мотиви, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, не приема на възраженията по направените в него констатации и налага на жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лева на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 от същия закон във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 2 от закона.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да 3 обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на 17. V. 2024 година, а жалбата постъпва в ответната комисия на 31. V.

2024 година: в последния ден от срока.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представената по делото Заповед №КПК-РД-06-114, издадена на 29. II. 2024 година от Председателя на ответната комисия на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 от закона за противодействие на корупцията във връзка с §7, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби от същия закон и чл. 120, ал. 1 от закона, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма. Съдът приема, че са спазени и сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания. Срокът за изготвяне на акта за установяване на административно нарушение е започнал да тече едва когато жалбоподателката е подала декларация на 08. III. 2024 година. Съдът достига до този извод, защото писмото на Габровската община, с което на комисията е съобщено, че жалбоподателката е длъжна да подаде декларация, е получено едва на 08. V. 2024 година след извършване на проверката от свидетеля.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

В тази връзка релевираните в открито съдебно заседание възражения за липса на данни за датата и мястото на извършване на нарушението, се явяват неоснователни, доколкото, както в акта, така и в постановлението, по идентичен начин е посочено, че жалбоподателката не е изпълнила задължението си да подаде декларация до 06. XI. 2023 година в седалището на ответната комисия.

За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът взе предвид следното:

Съгласно чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията лицата, 4 заемащи публични длъжности подават декларация за имущество и интереси. Според чл. 52, ал. 1, т. 1 от същия закон декларация за имущество и интереси се подава в едномесечен срок от заемането на публичната длъжност. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 51 от закона представителите на общините в органите на управление или контрол на търговски дружества с общинско участие в капитала, каквато е и жалбоподателката, са лица, заемащи публични длъжности по смисъла на Закона за противодействие на корупцията. Посоченият закон влиза в сила на 06.

Х. 2023 година.

От доказателствата по делото се изясни, че към посочената дата жалбоподателката вече е заемала длъжността „Управител“ на „*************“ ЕООД. Предвид това, въпреки че безспорно има качеството на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.

6, т. 51 от Закона за противодействие на корупцията, с влизане в сила на същия закон за нея не е възникнало задължение по чл. 52, ал. 1, т. 1 от него. Съдът достига до такъв извод, защото подаването на декларация по посочената разпоредба е дължимо в едномесечен срок от заемането на съответната публична длъжност, а не от влизане в сила на закона по отношение на лицата, заемащи такива длъжности от предходен момент. Предвид това нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията в процесния случай не е извършено от жалбоподателката нито от обективна, нито от субективна страна.

Аргумент в тази насока се явява и обстоятелството, че разпоредбите на Закона за противодействие на корупцията не боравят с термина „новозадължени лица“ или с друг сходен израз, като съответно нововъзникващо задължение за определена категория лица, сред които евентуално да попада жалбоподателката. Такова понятие не е предвидено и в преходните и заключителните му разпоредби. Напротив, §4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията предвижда, че „задължените лица, подали встъпителни декларации по реда на отменените разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, не подават нови встъпителни декларации след влизането в сила на този закон. Те подават декларации при условията и по реда на този закон в сроковете по чл. 52 – ежегодно до 15 май.