Решение № 985 от 08.09.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Частно гражданско дело 3958/2026
- Вид
- Решение № 985
- Подписан
- 08.09.2026
- Състав
- Йоана Николаева Такова
Цитирани разпоредби
- чл. 530 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 533 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 · Закон за социалните услуги
- чл. 35, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за социалните услуги
- чл. 130, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 165, ал. 4 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 985 гр. Кюстендил, 08.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXII-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Частно гражданско дело № 20261520103958 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 530-541 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по молба вх. № 13055/24.08.2026 г., подадена от В. И. Г., ЕГН **********, действащ в качеството на настойник на Р. И. Г., ЕГН **********, уточнена с молба с вх. №13557/02.09.2026г, с правно основание чл. 165, ал. 4 СК вр. чл. 130, ал. 3 СК.
Районен съд - Кюстендил, след като взе предвид изложеното от молителя в сезиращата районния съд молба и в допълнителната, като прецени относимите по делото доказателства, приема за установено следното:
В процесния случай със сезиращата районния съд молба молителят е отправил искане за даване на съдебно разрешение за извършване на превод по посочена в молбата сметка на Община Кюстендил от влога на лицето под настойничество сума в размер на 199.82 евро, представляваща 50 % от дохода на лицето за ползването на социална услуга Център за настаняване от семеен тип за месец юли 2026 г. и сумата от 13.34 евро, нужна за покриване на разликата до пълния размер на таксата за месец юли 2026 г. Наред с това се поддържа и второ искане за даване на съдебно разрешение за теглене на сума в размер на 800.00 евро от банковата сметка на запретеното лице, с цел както следва: 78.00 евро – за лекарства; 2.00 евро – такса за ползване на допълнителна социална услуга Център за социална рехабилитация и интеграция, с. ***; 120.00 евро за хигиенни и козметични продукти ( 180 бр.
1 памперси, 30 бр. пелени, 15 рула тоалетна хартия, 10 бр. кухненска ролка, 5 бр. дезодорант, 2 бр. шампоан, 6 пакета мокри кърпи, 2 пакета антибактериални мокри кърпи, 2 пакета мокри кърпи „Бинго“; 30 евро – за лакомства, напитки и продукти за провеждане на трудотерапия „Готварство“;
150 евро – за дрехи и обувки; 10.00 евро – за материали за провеждане на обучителни, образователни и занимателни дейности; 6 евро – за дамско подстригване; 50 евро – за галони с минерална вода; 30 евро – за заплащане на артикули за провеждане на трудотерапевтична дейност „Цветарство“; покриване на непредвидени разходи на запретеното лице – за лекарства при разболяване, за изследвания, които не се покриват от здравната каса, допълнителни дрехи и други. Поддържа се и искане да бъде разрешено възстановяването на неизразходваната сума по точка две по сметката на запретеното лице.
С молба от 02.09.2026 г. в изпълнение на дадените указания с Разпореждане 7321/25.08.2026 г. постановено по настоящето дело, молителят е конкретизирал лекарствата, предписани и приемани от запретеното лице (***, ***, ***, ***, ***, ***, ***); посочил е, че хигиенните и козметични продукти на стойност 120 евро се претендират за период от три месеца, както и че необходимостта им произтича от обстоятелството, че лицето ползва инвалидна количка и не се придвижва самостоятелно; посочени са продукти (сирене, кашкавал, салам, захар, кисело мляко, лютеница, моркови, топено сирене, прясно мляко, олио, кори за баница, маргарин и други), необходими за трудотерапия „Готварство“, с периодичност на провеждане посочена– по няколко пъти на седмица; сумата от 150 евро за дрехи (чорапи, тениски, гащи, долен анцуг, пантофи и други в зависимост от възникналата потребност на потребителя) се претендира за период от три месеца; посочени са обучителни, образователни и занимателни, дейности, в които запретеното лице участва; сочи се, че сумата от 50 евро ще послужи за закупуване на минерална вода за период от три месеца; посочени са артикули, необходими за провеждане на трудотерапия „Цветарство“.Сочи, че претендираните суми за хигиенни и козметични продукти, дрехи, обувки и минерална вода, не се включват в таксата за ползване на социалната услуга по чл. 4, ал. 2 от Тарифа за таксите за социалните услуги, като в тази връзка се позовава на указания, дадени с писмо изх. № 9101-83/10.04.2013 г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане във връзка с разходване на личните парични средства на потребителите поставени под пълно запрещение настанени в специализирани институции или социални услуги резидентен тип.
По делото е представено заверено копие на решение, постановено от КРС по гр.д. № *** г., от което е видно, че Р. И. Г., ЕГН: **********, е настанена в ***
Установява се, че същата е поставена под пълно запрещение с влязло в сила Решение на СГС, постановено по гр.д. №*** г.
От приложено удостоверение № *** г., изд. от Община Кюстендил се 2 установява, че за неин настойник е назначен В. И. Г..
Видно от протокол от среща на настойническия съвет е това, че е взето решение за исканото разпореждане със средства на постановеното под настойничество лице.
Приложено е и извлечение от сметка, открита в „***“ – АД гр.
Кюстендил, от което видно, че по посочената сметка са налични средства в размер над 255.65евро, а титуляр по нея е лицето под настойничество.
Представени са фактури и касови бонове за закупени лекарства на поставеното под запрещение лице, както и такива за извършени разходи от центъра, в който е настанено лицето от вида на посочените в молбата.
Представена е индивидуална оценка на потребностите на лицето по чл.
35, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за социалните услуги, от която се установява диагнозата на запретеното лице (водеща диагноза „***“ и придружаващо заболяване „***“), както и предписаната му медикаментозна терапия (***, ***, ***, ***).
По делото е постъпило становище от ДСП – Кюстендил, според което в интерес на поставеното под запрещение лице е да бъдат извършени исканите превод и изтегляне на посочените в молбата суми.
При така установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна страна:
Според чл. 130, ал. 3 СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. По силата на чл. 165, ал. 4 СК разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК се прилага и за поставените под пълно запрещение лица. Искането за разпореждане се разглежда в производство по реда на чл. 530 и сл. от ГПК, като съгласно чл. 533 ГПК съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт. Следователно съдът следва да извърши проверка дали сумата, която ще се тегли от влога, ще отиде за нужди на лицето и дали разпореждането няма да увреди неговите интереси.
Според чл. 2, ал. 1, т. 15 от Тарифата за социалните услуги, финансирани от държавния бюджет лицата, настанени в център за настаняване от семеен тип, заплащат 50% от доходите си като такса за предоставяната социална услуга.
Според чл. 4, ал. 1, т. 1 от Тарифата за социалните услуги, финансирани от държавния бюджет такса в размер на действителните месечни разходи за издръжка на едно лице, настанено в специализирана институция или социална услуга в общността от резидентен тип, заплащат лицата, които имат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля 500 лв.
В чл. 50, ал. 1 ЗСУ е уредено, че таксите за социални услуги, 3 финансирани от държавния бюджет, се събират от кмета на общината или определени от него длъжностни лица.
В случая от представените по делото доказателства се установява, че поставеното под запрещение лице ползва социална услуга – настанено е в ***, като в същото време, видно от приложеното към делото заверено копие от банковата му сметка, притежава спестовен влог, в който наличната сума е в размер над 255,65 евро. Поради това дължи се такса в размер на 50 % от месечния доход на лицето и разликата до размера на действителните месечни разходи за неговата издръжка. Ето защо в тази част искането се явява основателно и следва да бъде уважено за сумата от 199.82 евро, представляваща 50 % от дохода на лицето за ползването на социална услуга Център за настаняване от семеен тип за месец юли 2026 г. и сумата от 13.34 евро, нужна за покриване на разликата до пълния размер на таксата за месец юли 2026 г.
По отношение на искането за теглене на средства в размер на 800.00 евро, налични по сметката на поставеното под запрещение лице, съдът намира същото за частично основателно.
По делото се установява, че запретеното лице е с поставена водеща диагноза „***“ и придружаващо заболяване „***“, като на същото е предписана медикаментозна терапия, включваща прием на следните медикаменти: ***, ***, ***, ***. Към молбата се представени фактури за лекарства, закупени на запретеното лице, както следва: ***, ***, ***, ***, *** и *** на обща стойност 78.20 евро. С оглед на така представените писмени доказателства и доколкото се касае за разпореждане със средства за заплащане на необходимо лечение, което не се покрива изцяло от НЗОК съдът намира, че в тази част искането се явява основателно и следва да бъде уважено за претендираната сума от 78.00 евро.
В останалата част искането не следва да бъде уважено.
Със сезиращата районния съд молба са изложени твърдения, че част от горепосочената сума (в размер на 398 евро) ще бъде използвана за заплащане на нужди на лицето от: хигиенни и козметични продукти, дрехи и обувки, минерална вода, подстригване, продукти за провеждане на трудотерапия „Готварство“ и трудотерапевтична дейност „Цветарство“, материали за провеждане на обучителни, образователни и занимателни дейности, и такса за ползване на допълнителна социална услуга Център за социална рехабилитация и интеграция, за които съдът не намира за основателно да допусне разрешение за теглене на суми от банковата сметка на лицето.
Посочените разходи са насочени към задоволяване на обичайни нужди на лицето и се включват в таксата по чл. 4, ал. 1 от Тарифата за социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, за заплащането на която искането на молителя е уважено. Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба „Действителните месечни разходи включват месечните разходи за храна, постелен инвентар и облекло, перилни и хигиенни материали, разходи за 4 разнасяне на храната, както и съответната част от общите разходи за електрическа и топлинна енергия, вода, канализация и битови отпадъци, намалени с даренията и завещанията от местни и чуждестранни физически и юридически лица“. Разпореждането с допълнителни средства от сметката на лицето за задоволяване на нужди, каквито са описани в молбата, за което служи таксата по чл. 4, ал. 1 от Тарифата, се явява необосновано.
Позоваването на указателно писмо с изх. № 1900-83/10.04.2013 г. на АСП относно начина на разходване на личните средства на потребителите поставени под запрещение, настанени в специализирани институции или социални услуги резидентен тип, е ирелевантно. Разходите за провеждане на различни терапии, за организиране на обучителни, образователни и занимателни дейности, за ползване на допълнителни социални услуги, не следва да бъдат заплащани със средства на поставените под запрещение лица, тъй като това са разходи пряко свързани с предоставянето и ползването на социалната услуга. От своя страна ползването на социалната услуга се финансира от държавния бюджет по стандарти, определяни с решение на МС (в случая съгласно Решение № *** г.), чийто размер се определя при съобразяване именно на разходи от вида на посочените в молбата ( за санитарно-хигиенни материали, за осигуряване на храна, облекло, консумативи и материали, свързани с предоставянето на услугата и др.).
В молбата се претендира и сума в размер на 324 евро, която ще бъде използвана за покриване на непредвидени разходи. Съдът намира за неоснователно искането да бъде разрешено изтеглянето на сумата от сметката на запретеното лице с цел покриване на бъдещи и несигурни разходи. За да бъде дадено разрешение за разпореждане с имущество на лицето, разходът следва да е точно и ясно конкретизиран. Това се налага, от една страна, за да може да бъде извършена проверка, дали извършването му е в интерес на лицето, а от друга – да може да бъде извършена последваща проверка за неговото реализиране. При твърдения за евентуални бъдещи разходи не може да бъде гарантиран интересът на лицето, че сумата от 324 евро ще бъде използвана именно за покриване на такива разходи.
Разпечатката съдържа 35 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd22b962-5b0f-4087-aba5-ae78c89357dc