Решение № 195 от 29.11.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20238002100348 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 2298 от 24.07.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 275 от 05.10.2022 г. по гр. д. № 232/2022 г. на Апелативен съд-Варна в частта, с която е потвърдено решение № 260000 / 05.01.2022 г., по т. д. № 86/2020 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен иска на Д. С. Г. срещу ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", ЕИК 200299615 за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 200 000 лв. до 400 000 лв, вследствие на ПТП, настъпило на 04.08.2019 г. в [населено място], по пътя Варна -Бургас, в района на к.к. Камчия по вина на водача на лек автомобил "А." с рег. [рег.номер на МПС] Н. З., обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG /30/119813438, издадена от ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ". по касационна жалба на Д. С. Г..

Не е допуснато касационно обжалване на същото решение по касационна жалба, подадена от ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", в частта, с която, след частична отмяна, е присъдено допълнително обезщетение още 100000 лв., т.е. увеличено е на 200000 лв. за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва за разликата над 120 000 лв. и в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за разликата над 20 000 лв. до 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.09.2019 г. и за разликата над 3992,36 лв. до 6387,78 лв. присъдено обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на издаване на документа за всеки разход.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение в обжалваната от ищеца част поради противоречие с материалния закон – чл.

51, ал.2 и чл. 52 ЗЗД и допуснати съществени процесуални нарушения. Доводите са свързани с 1 неправилни изводи за съпричиняване и несправедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди предвид значителните увреждания, съществената негативна промяна в различни области в живота му след инцидента и негативната перспектива за възстановяване.

Ответникът по касация Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави без уважение.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса за приложението принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и съответствието по посочения въпрос на въззивното решение със съдебната практика: ППВС № 4/1968 г. решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на ІІ т.о., решение № 104 от 25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на І т.о., решение № 28 от 09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ІІ т.о., решение № 124 от 11.11.2010 г. по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о. и решение № 88 от 17.06.2014 г. по т.д. № 2974/2013 г. на ІІ т.о. и решение № 9/22.02.2018 г. по т.д.1286/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 2211.03.2022 г. по т.д.№ 117/2021 г.ІІ т.о.

Съгласно задължителната и казуална съдебна практика, понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания и свързаните с тях болки и страдания причинени в резултат на деликт /ПТП/ е обусловено от съобразяване на общи критерии като момента на причиняване на уврежданията /ПТП/, телесните увреждания и причиняване на болките и страданията/, обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, възрастта и общественото положение на пострадалия. За да се реализира справедливо възмездяване на неимуществени вреди, претърпените от пострадалия от деликт, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване както на общите, така и на специфичните за конкретния спор правно релевантни факти като: характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази продължителността и начина на лечение, да прецени какви са прогнозите за здравословното състояние на увреденото лице, да съобрази общественото възприемане на критерия за "справедливост" към съответния етап. При тази преценка следва да се отчита и общественоикономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", съгласно чл. 226 КЗ (отм.) във връзка с чл. 266 и § 27 ПЗР на КЗ (отм.), аналогични чл. 432 КЗ във връзка с чл. 492 КЗ, увеличавани почти ежегодно, като от 25 000 лв. за всяко събитие са достигнали до 10 420 000 лв. за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт –за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.

За да постанови обжалваното решение, въззивната инстанция е приела за установено следното:

Основанието на предявеният иск е установено между страните със задължителна сила, т.е. че на 04.08.2019 г. е настъпило ПТП в [населено място], по пътя Варна -Бургас, в района на к.к. Камчия по вина на водача на лек автомобил "А" с рег. [рег.номер на МПС] Н. З., обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG /30/119813438, издадена от ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", при което е пострадал водачът на мотоциклет марка К. без регистрация, управляван от водача Д. С. Г.. Започналото досъдебно производство не е приключило с влязла в сила присъда. Не е спорно наличието на валиден договор за застраховка ГО, сключена между собственика на автомобила и ответното застрахователно дружество, че с искане за изплащане на застрахователно обезщетение, входирано пред ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" ЕИК 200299615 с вх. № 2756 от 04.09.2019 г., пострадалият е изпълнил задължението по чл. 380 КЗ да отправи пред застрахователя по ЗЗ ГО писмена застрахователна претенция преди да предяви прекия иск срещу него. При застрахователя е образувана щета № 0801-003574/2019-01. Не е спорно, че вина за 2 инцидента има водачът на "А." рег. № .... Не се оспорват и получените увреждания, проведеното лечение и рехабилитация. Пред въззивната инстанция е установена причинна връзка и между ПТП и обострянето на заболяването "витилиго".

Установен е и механизма на ПТП с изготвената САТЕ. Ударът между двете ППС е настъпил в условията на десен завой за лекия автомобил, който е навлязъл в насрещната пътна лента, като десните му колела са били върху непрекъснатата разделителна линия, поради маневра изпреварване или загуба на устойчивост на автомобила и ляв завой за мотоциклета. При ограничение на скоростта 90 км/ч, в дясната част от лентата за движение, скоростта на движение на мотоциклета е 99,62 км. Водачът на лек автомобил А. пресича непрекъснатата линия и навлиза в насрещното движение, където реализира удар с движещия се правомерно в това платно мотоциклет К., управляван от ищеца. Прието е, че с поведението си, водачът на л. а. А. виновно е нарушил както чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата и не е съобразил поведението си с пътната маркировка и чл. 63, ал. 2, т. 1 от Правилника за неговото приложение, като е пресякъл единичната непрекъсната линия М1 и е навлязъл в лентата за движение на мотоциклета, управляван от ищеца. Това негово поведение е довело до възникване на процесното ПТП, от което е пострадал ищеца.

От приетите СМЕ със специалисти ортопед-травматолог, уролог и дерматолог са установени уврежданията на ищеца.

Според заключението на в. л. д-р М., ортопед-травматолог в резултат на ПТП ищецът е получил следните увреждания: Травматичен шок, обусловил временно разстройство на здравето опасно за живота. Счупване на таза (счупване на ос пубис, изкълчване на дясна сакроилиячна става и раздалечаване на симфизата), обусловило трайно затруднение на движението на долните крайници за повече от три месеца. Счупване на лява брахиална кост, обусловило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за повече от два месеца. Счупване на предната част на ставната ямка на дясната тазобедрена става, обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от три месеца. Счупване на 8 и 9 ребра в дясно, и хематом в малкия таз, обусловили заедно и поотделно временно разстройство на здравето неопасно за живота. Белезите в резултат на ПТП-то обуславят загрозяване. Във връзка с тези увреждания, ищецът неколкократно е бил хоспитализиран. На 13.01.2021 г. е извършен преглед на ищеца от вещото лице, което е установило състоянието на ищеца към момента на прегледа: походката е с леко накуцване с десния крак. Дясно коляно е с нормална конфигурация, но движението е 0-90 градуса, при норма 0-130 градуса. Оперативен белег на ляво рамо с дължина 7/5 см и страничната повърхност на левия брахиум с дължина 8 см и ширина 1 см, ясно видими. Напречен дъговиден белег с дължина 19 см в долната част на корема в областта на симфизата с дължина 19 см и ширина 5 см (ясно видим) и в областта на скротума в ляво вертикален с дължина 4 см. В дясна хълбочна област оперативен белег около 4 см. Според вещото лице, настъпилите усложнения в здравословното състояние на ищеца са довели до последващите оперативни намеси, като извеждането на стома на корема от сигмата. Това увреждане е резултат на тежката травма на таза и органите, които са намират в малкия таз. Вещото лице докладва, че увреждането на дясното коляно, наложило оперативно лечение, е в пряка причинна връзка с претърпяното ПТП. То не е установено в началото поради тежкото състояние и извършените операции, които изключват натоварване на долните крайници. Диагностицирано е по-късно - при прегледа на 07.11.2019 г.

Вещото лице счита, че ищецът не е възстановен напълно и лечението не е приключило. /Предстои изваждане на метала от таза./ Увреждането на дясното коляно, довело до отстраняване на медиалния мениск е увреждане на хрущяла на коляното, води до намаляване на функционалната годност на ставата и е предпоставка за ранно развитие на дегенеративни процеси. Счупването на таза прави тазовия пръстен ригиден. Загубва се мекотата на походката. Ограниченото свиване на дясното коляно затруднява пълното клякане, бързото ходене и бягането. Според вещото лице, настъпилите след инцидента оплаквания и усложнения са в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП.

Специалистът-уролог по назначената СМЕ докладва, че според амнестичните данни към момента на прегледа по повод изготвяне на заключението, ищецът е съобщил, че страда от еректилна дисфункция с тежка клинично изявена форма, започнала по негови думи около шест месеца след катастрофата. Данните са получени в резултат на попълнен от освидетелствания Международен 3 индекс за оценка на еректилната дисфункция. Вещото лице счита, че има причинно-следствена връзка между сиптомите, свързани с еректилната дисфункция и процесното ПТП, доколкото получените травми: счупването на таза и травматичното раздалечаване на лонното съчленяване на таза, могат да доведат до нарушена инервация на нервни окончания в тази анатомична област, вземащи участие в механизма на ерекция. Според вещото лице, ищецът е посещавал двукратно специалисти уролози, започнал е прием на лекарства, но сочи, че не би могъл да се определи дали ще се възстанови и период на възстановяване. По делото е прието като доказателство и медицинско направление, изд. на ищеца от доц. д-р Т. Г. от 22.08.2020 г. с диагноза Еректилна дисфункци II-III гр.