Определение № 730 от 20.02.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 3009/2023
- Вид
- Определение № 730
- Подписан
- 20.02.2024
- В сила
- 20.02.2024
- Състав
- Илияна Папазова, Майя Русева, Джулиана Петкова
Цитирани разпоредби
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.283 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.137а · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.42 ал.2 т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.122 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.53 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 730 гр. София, 20.02.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Илияна Папазова
Членове:
Майя Русева
Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20238002103009 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ЗАД“Армеец“АД и В. С. В. срещу решение №.434/6.04.23 по г.д.№.350/23 на АС София, 1с., с което, след частична отмяна на реш.№.114/7.11.22 по т.д.№.263/21 на Софийски окръжен съд, ЗАД“Армеец“АД е осъдено да плати обезщетение за вреди от пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 18.09.21, както следва: на Е.
С. - 100000лв за неимуществени вреди и 679,65лв. за имуществени; на В. В. 21000лв. за неимуществени вреди и 3451,70лв. за имуществени – като претенциите му са отхвърлени за разликите до пълните предявени размери съответно от 30000лв. и 4931лв.; законната лихва върху всички главници, считано от 21.12.21 до окончателното изплащане, със съответно произнасяне по разноските. ЗАД „Армеец“АД обжалва решението в осъдителната му част, В. В. – в отхвърлителната.
В. С. В. и Е. К. С. не вземат становище по жалбата на ЗАД“Армеец“АД; последното оспорва жалбата на В. В..
Третото лице помагач „Групама застраховане“АД не взема становище Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК и от процесуално легитимирани за това лица. Те са процесуално допустими само в частта, касаеща претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
1
Размерите на исковете относно имуществените вреди /1359,30лв. и 4931лв./ са под предвидения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в частта относно тях не подлежи на касационно обжалване, респективно касационните жалби в тези им части следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение е прието, че по делото е безспорно, че на 18.09.21г. е настъпило ПТП между л.а.„Ауди“ А3, управляван от Я. Ч. /застрахован по „Гражданска отговорност“(ГО) при ответника/, л.а.„Опел Астра“, управляван от Р. Т. /със застраховка „ГО“ при „Групама Застраховане“АД/, и „ДАФ“ с турска регистрация, при което са пострадали ищците - Е. С. и В. В., пътници в л.а. “Опел Астра“; ПТП е реализирано в светлата част от денонощието, при нормална видимост, на автомагистрала „Тракия”, при обилен дъжд; в дясната пътна лента се е движил товарен състав с влекач „ДАФ” с полуремарке, а след него - л.а.„Ауди“ със скорост около 95км/ч; последният предприел маневра изпреварване, попаднал в течащата вода-при което се получило аквапланиране, започнал ротационно движение около оста си, със задната си дясна част се ударил в полуремаркето на товарния състав, водачът Ч. изгубил контрол над управлението и автомобилът се установил със задните колела в зоната на лявата, изпреварваща лента за движение на автомагистралата, а с предните - в дясната активна лента; в същото време със скорост 110 км/ч в лявата активна лента се движил л.а. „Опел Астра“, който, предвид конкретните пътни условия и малката надлъжна дистанция между двата леки автомобила, се ударил с челната си част в централната дясна странична габаритна част на л.а.„Ауди“. Позовавайки се на заключението на автотехническата експертиза /АТЕ/, съдът е приел, че причините за ПТП са субективните действия на двамата водачи-на л.а. “Ауди“, който е предприел изпреварване на товарен състав без да се убеди, че може да извърши изпреварването безопасно, и на л.а.„Опел“, чийто водач при движението си не е спазил минималната безопасна надлъжна дистанция от движещият се пред него лек автомобил /в случая 91,5м./; към момента на възникване на опасността за движението на л.а.„Опел Астра” водачката му е имала реална възможност да възприеме опасността и при условие, че е спазвала 2 необходимата надлъжна дистанция от движещия се пред нея автомобил и своевременно е реагирала за аварийно спиране, то удар не би настъпил; скоростта на движение на л.а.“Ауди“ е била несъобразена с пътните условия, което е довело до аквапланинг /същият възниква при съвкупност от обстоятелства, но при скорост над 85км/ч/, водачът му е можел да предотврати ПТП, ако не е бил предприел изпреварване като се съобрази, че за да изпревари безопасно товарния състав, е следвало да поддържа скорост, която е била над пределната безопасна такава.
Изяснени са вредите, нанесени на двамата ищци вследствие на ПТП: В.В. е получил счупване на лявата раменна кост в горната й трета, довело до затруднение на движението на левия горен крайник за срок от около 5м.; била му е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза на фрактурата; в първите 30-40 дни след травмата е изпитвал значителни по интензитет болки и страдания, които с напредване на възстановителните процеси са намалели до отзвучаването им; понастоящем е възможно при промяна на времето и физическо натоварване на крайника да изпитва болки, които ще се наблюдават доживот; прието е, че е налице пълно възстановяване на функциите, предвид липса на документи, сочещи на усложнения; ако В.В. е пътувал на задна седалка на лекия автомобил с обезопасителен колан /в приложената медицинската документация не са отразени контактни травматични увреждания по кожата на гърдите и корема, които да могат да бъдат причинени от поставен такъв/, не би получил констатираната счупване на лявата раменна кост /СМЕ/; Е. С. е получила тежка коремна травма, изразяваща се в десерозация на тънкото черво, контузия на корена на чревния опорак, десерозация на възходящата и напречната част на дебелото черво, разкъсване на множество места на лигастроколикум, кръвонасядания в горния коремен етаж около далака и свободно изляла се кръв в коремната кухина около 500мл, счупване на тялото на трети поясен прешлен и на десния напречен израстък на същия прешлен; коремната травма по своя характер представлява мекотъканно увреждане, което е със значителна тежест и реално застрашава живота, а счупването на трети поясен прешлен - увреждане на опорно-двигателния апарат, водещо до затруднение на движението на снагата за срок от около 10 месеца; ищцата е била подложена по спешност на оперативно лечение, при което е извършена лапаротомия; през първите 3035дни след травмата е изпитвала значителни по интензитет болки и 3 страдания, които с напредване на възстановителните процеси са намалели до отзвучаването им; причинените следствие на произшествието травматични увреждания подлежат на пълно възстановяване и по делото няма медицинска документация, удостоверяваща наличие на усложнение; доживот ще се наблюдава козметичен дефект по предната коремна стена, останал следствие на оперативната интервенция и изразяващ се в постоперативния ръбец, който води до загрозяване на външния вид; при настъпване на ПТП пострадалата е била с правилно поставен обезопасителен колан /СМЕ/. Съдът се е позовал и на показанията на свидетелките А. и С. /майки на пострадалите/ относно непосредствените им впечатления от интензитета на търпените от ищците болки /след операцията В.В. плачел денонощно, изпитвал силни болки, не може да спортува, лечението му продължава, ходи на рехабилитация, сам прави упражнения вкъщи, взема обезболяващи, има желанието да стане пълноценен човек; преди катастрофата бил весел и спортувал активно, след нея спрял почти всичките си контакти, затворил се вкъщи, станал изнервен и сърдит; Е.С. след операцията прекарала в реанимация една седмица и я преместили в хирургия в „Света Анна“; там имала необходимост от постоянна помощ, дори и за физиологичните си нужди; започнала много бавно възстановяване, с рехабилитации, нямала сили да седне; 10дни след изписването трябвало да носи постоянно корсет, който можело да сваля само докато е в хоризонтално положение; лекар в „Пирогов“ посъветвал първоначално да се пробва пострадалите прешлени да се възстановят по естествен начин-което наложило два пъти в месеца, след това по-нарядко, да правят скенер, ЯМР; в момента ищцата не спортува, не може да вдига тежко, работи седнала по осем часа дневно, което не е добре за нея; трябва да съобразява всяко движение /да е с приклякане, не може свободно/; следствие на коремната операция са й забранени пикантни храни, студени напитки, газирано, преработени термично храни; страда от сраствания, от които изпитва силни болки; психически се е сринала, страхува се от повторяемост на инцидента, да пътува в автомобил/.
От правна страна е прието, че водачът на л.а.“Ауди“ Я.Ч. противоправно е увредил ищците - поради неспазване на правилата за движение по пътищата той е причинил ПТП, при което те са претърпели телесни увреждания. Съдът е изложил подробни мотиви защо, на база съвкупното тълкуване на АТЕ и показанията на св.Ч., приема, че е налице негово виновно противоправно – в 4 нарушение на чл.20 ал.1 ЗДвП и чл.42 ал.2 т.3ЗДвП поведение /предприел маневра (рисково изпреварване), налагаща скорост в рамките на законоразрешената, но несъобразена с пътните условия (много силен дъжд)без да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време -нарушение на чл.42 ал.2 т.3 ЗДвП/, както и без да се контролира непрекъснато превозното си средство - нарушение на чл.20 ал.1 ЗДвП//. Посочил е, че за да бъде безвиновно поведението на един водач на МПС, въпреки достигнат противоправен резултат /увреждане или смърт/, следва той да е изпълнил предписанията на правилата за движение, но да не е могъл и да не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на деликта. В случая водачът на л.а.“Ауди“ не е спазил тези условия за безопасно шофиране, извършил е нарушение на правните норми, регламентиращи движението по пътищата, поради което не може поведението му да се приеме за невиновно, а настъпилото увреждане - за последица от случайно деяние. При тези обстоятелства е прието, че водачът на л.а.“Ауди“ е действал виновно и противоправно, тъй като е нарушил законови разпоредби и причинил неоправдани от законова гледна точка увреждания на ищците; установена е и причинната връзка между реализираното ПТП и тези вреди вследствие неправомерното поведение на водача на л.а.“Ауди“ ищците са претърпели физически травми, лекуването на които им е причинило болки, страдания и дискомфорт, като тези вреди се явяват закономерна и логична последица от действията на увреждащото лице. По горните съображения е формиран извод, че е налице състава на чл.45 ЗЗД за ангажиране на деликтната му отговорност, съответно и на отговорността на застрахователя му, за заплащане на обезщетение за причинените вреди.
Във връзка с възражението за съизвършителство - с твърдения, че и друг водач /не само застрахованият при ответника/ е виновен за увреждането, съдът е посочил, че по делото няма предявен иск против съизвършител; привличането на трето лице помагач на страната на застрахователя не разширява предмета на спора, въведен с исковата молба -поради което и не е предмет на изследване поведението и на друг водач, застрахован при застраховател, различен от ответника. От друга страна, дори да е налице съизвършителство, на основание чл.53 ЗЗД съизвършителите отговарят солидарно спрямо увредените лица, а съобразно чл.122 ЗЗД кредиторът увреденото лице - може да търси изпълнение на цялото задължение от който 5 и да е от солидарните длъжници; в този случай избраният длъжник дължи пълно удовлетворение, а уреждането на отношенията между солидарните длъжници е между тях- извънсъдебно или в отделно производство. По тези аргументи възражение за съизвършителство е намерено за ирелевантно за спора.
Твърденията за съпричиняване - че принос за настъпване на ПТП имат и ищците, които са нарушили разпоредбите на чл.137а от ЗДвП и не са ползвали обезопасителни колани към момента на настъпване на ПТП, са намерени за основателни по отношение на В. В.. Отразено е, че съгласно разясненията, дадени от ВКС с ТР № 1/14 по т.д.№.1/14, ОСТК, за да се приеме съпричиняване, следва да се установи наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина; приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В случая застрахователят, който носи тежестта да докаже направените от него възражения, е доказал по категоричен начин, че ищецът В.В. е пътувал без правилно поставен обезопасителен колан-в този смисъл е неоспореното заключение на СМЕ, като вещото лице изрично сочи, че при поставен колан пострадалият не би претърпял процесната травма. Изложеното представлява нарушение на чл.137а от ЗДвП, поведението на ищеца е противоправно и в причинна връзка с настъпилото ПТП. При определяне на обема на съпричиняване съдът е отчел, че вината на водача на МПС е по-голяма от тази на ищеца /допуснал е сериозни нарушения на правилата за движениепредприел е необезопасна маневра при тежки пътни и атмосферни условия, наложила движение с несъобразена скорост/ и е определил приноса на последния на 30%.
Разпечатката съдържа 21 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd22293e-fe44-43bc-9f37-2fb8f01376ce