Решение № 2469 от 15.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2469 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20241100114042 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца Р. Н. Б. срещу ответника „ЗАД АРМЕЕЦ” АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 27 100.00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2024 г. до окончателното изплащане, представляваща дължимо застрахователно обезщетение, по имуществена застраховка „Каско“ за настъпило за времето от 19.00 ч. на 05.06.2023 г. до 08.00 ч. на 06.06.2023 г. в гр. София застрахователно събитие, при което застрахованата вещ - лек автомобил с марка „Хюндай Кона“ с рег.

№ ******** е отнет противозаконно от неизвестен извършител, и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 924.49 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 18.11.2023 г. до 03.12.2024 г.

Претендира разноски.

Ищецът твърди, че за времето от 19.00 ч. на 05.06.2023 г. до 08.00 ч. на 06.06.2023 г. в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане „Каско“, сключен с ответника, е настъпило застрахователно събитие, в резултат, на което застрахованата вещ лек автомобил с марка „Хюндай Кона“ с рег. № ******** е отнет противозаконно 1 от неизвестен извършител.

Ищецът твърди, че е сключен с ответното дружество договор за застраховка „Каско” на МПС за лек автомобил с марка „Хюндай Кона“ с рег.

№ ********, но ответникът неоснователно отказал да заплати застрахователно обезщетение в пълния претендиран размер.

Сочи, че с писмо изх.№Л-6309 от 14.09.2023 г. е уведомен за взетото решение от ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 27 100.00 лева. Това обезщетение е определено на база приета действителната стойност на МПС-то към датата на събитието в размер на 54 200.00 лева, от която сума са приспаднати 50 %, равняващи се на сумата от 27 100.00 лева, тъй като към момента на кражбата в автомобила се е намирало свидетелство за регистрация на МПС - част II (малък талон), тъй като съгласно т. 91.4 от Общите условия в случай на събитие по клауза „кражба на МПС“ при непредоставяне на свидетелство за регистрация на МПС - част II, застрахователят изплаща на застрахования обезщетение в размер на 50 % от действителната стойност на МПС, към момента на настъпване на застрахователното събитие. Сочи, че на 21.11.2023 г. по банковата му сметка, разкрита в „Обединена българска банка“ АД от „ЗАД Армеец“ АД е преведена сума в размер на 25 907.89 лева, представляваща разликата между определеното застрахователно обезщетение в размер на сумата от 27 100.00 лева и сбора на неплатените трета и четвърта вноски от разсрочената застрахователна премия в общ размер на сумата от 1 192.11 лв.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника „ЗАД АРМЕЕЦ” АД е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Заявява, че е действал изцяло в съответствие със задълженията си по договора и приложимите законови разпоредби, като изплатеното обезщетение напълно отразява обстоятелствата по случая и уговорените в полицата условия.

Навежда доводи, че съгласно т. 91.4 от Общите условия в случай на събитие по клауза „кражба на МПС“, при настъпване на събитие по клауза „Кражба на МПС" и при липса на предоставяне на свидетелство за регистрация на МПС - част II (т.нар. малък талон), застрахователят следва да изплати на застрахования обезщетение, възлизащо на 50% от действителната 2 автомобила към момента на събитието, като това условие представлява предварително договорена застрахователна стойност по смисъла на чл. 387, ал. 1 КЗ, която е приложима при конкретен риск - кражба на МПС, при положение, че малкият талон е останал в автомобила.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

С определение от 30.04.2025 г., в което е обективиран изготвения по делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че лек автомобил с марка „Хюндай Кона“, с рег. № ********, е имал валидно сключена застраховка „Каско” на МПС при ответното дружество, както и че във връзка с настъпилото на 05.06.2023 г. застрахователно събитие в гр.

София, ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 25 907.89 лева.

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение, произтичащо от договор за застраховка „Каско”, обективиран в застрахователна полица №0306Х0791560, по силата на който ответникът е поел задължението да заплати обезщетение на ищеца за настъпилите по отношение на застрахованото МПС - лек автомобил с марка „Хюндай Кона“ с рег. № ******** вреди при осъществяване на един от покритите от застраховката рискове.

Установи се още от представеното по делото постановление за спиране на наказателно производство от 26.07.2023 г. постановено по пр.пр.

№25774/2023 г. по описа на СРП, че по времето на действие на горепосочения договор е настъпило в периода от 19.00 ч. на 05.06.2023 г. до 08.00 ч. на 06.06.2023 г. в гр. София, предвидено в него застрахователно събитие, а именно – кражба на застрахованото МПС.

Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ, а именно да уведоми застрахователят за настъпването на застрахователното събитие, което е 3 сторено от ищеца с подаване на уведомление за процесното застрахователно събитие.

С писмо изх.№Л-6309 от 14.09.2023 г. ищецът е уведомен за взетото решение от ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 27 100.00 лв, определено на база приета действителната стойност на МПС-то към датата на събитието в размер на 54 200.00 лева, от която сума са приспаднати 50 %, равняващи се на сумата от 27 100.00 лева, тъй като съгласно т. 91.4 от Общите условия в случай на събитие по клауза „кражба на МПС“ при непредоставяне на свидетелство за регистрация на МПС - част II, застрахователят изплаща на застрахования обезщетение в размер на 50 % от действителната стойност на МПС, към момента на настъпване на застрахователното събитие.

В настоящото производство е изслушано и прието по делото заключение по съдебно-автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице С. С. от което се установи, че действителната стойност на лек автомобил с марка „Хюндай Кона“ с рег. № ******** към датата на настъпване на застрахователното събитие е в размер на сумата от 52 600.00 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл. 405, ал. 1 КЗ

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде подълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от К З . В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение с ответника за посочения лек автомобил, настъпване на застрахователно събитие, което е бил уговорен риск, изпълнение на задълженията по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ. За да се освободи от задължението за плащане на дължимото обезщетение, застрахователят трябва да установи, че неизпълнението на насрещното задължение на застрахования е такова, пряко отразяващо се на настъпването на застрахователното събитие или изменящо риска от неговото настъпване. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил точно задължението си по 4 сключената имуществена застраховка „Каско” в съответствие с изискването на чл. 405, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал.1 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие, както и в други случаи, предвидени със закон.

За да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 408, ал.1 КЗ от страна на застрахователя, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2) неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3) да е предвидено в закон или в застрахователния договор; 4) настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т.е. между неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка.

От разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е видно, че правно релевантно за правото да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е единствено неизпълнението на това задължение на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Следователно заплащането на застрахователното обезщетение може да се откаже само, ако неизпълнението на уговорените в Общите условия на застраховката задължения на застрахования при настъпване на застрахователното събитие е способствало за настъпване на застрахователното събитие или е оказало друго въздействие върху него, или пък това неизпълнение е довело до невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието, т.е. невъзможността откраднатото имущество да бъде открито. В случая доказателства за наличие на такава причинна връзка липсват.

Според практиката на ВКС (в този смисъл - решение № 49/ 29.07.2013 г. по гр.д. № 840/ 2012 г. на ВКС, І т.о., решение № 15/12.ІV.2012 г. по т. дело № 5

454/2011 г. на състав от ІІ-ро т. о. и др.) неизпълнението от страна на застрахования на негови законоустановени или предвидени в договора задължения е значително с оглед интереса на застрахователя, като основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, когато е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятства доказването на обстоятелствата, при които е настъпило или определянето на размера на дължимото обезщетение (с посочените решения се дава разрешение относно приложението на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.), но предвид сходната правна уредба в действащия КЗ, дадените отговори са все още актуални).

Оставянето на регистрационния талон в откраднато МПС, обект на застраховка „Каско на МПС”, при настъпване на застрахователното събитие кражба, не съставлява значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на задължението по застрахователния договор по смисъла на чл. 408, ал.1 КЗ и като такова не е основание за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 408 КЗ.

В Решение № 211 от 06.12.2012 г. на ВКС по т.д.№ 1029/2011 г., с което е прието, че нарушаването на задължението да не се оставя която и да е част от регистрационния талон на МПС в автомобила, изрично предвидено в застрахователния договор може само да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл. 207, ал.2 от КЗ (отм.) при положение, че застрахователното събитие е вече настъпило, но не и да обоснове пълен отказ от заплащане на обезщетението.