Решение № 817 от 11.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 817 гр. Бургас, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Гражданско дело № 20232100100609 по описа за 2023 година

Производството по делото е образуване по повод исковата молба на „Клифдейл Пропърти Холдингс Лимитед“, Британски Вирджински острови, Булстат 147123950, гр.Несебър, к.к. Слънчев бряг- запад, УПИ- IV-591, кв.1503, чрез пълномощника адв.

Кирил Няголов, с която се иска да бъде осъден Е.В.К., гражданин на *****, Булстат *****, с адрес: ************ да заплати сумата от 26 330 лв., представляваща неплатен остатък от продажната цена по сключения между тях договор за покупкопродажба по отношение на апартамент №***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ******, находящ се в ***** , обективиран в Нотариален акт №******* от *****. на Нотариус Мария Бакърджиева, ведно със законната лихва върху сумата от 19.03.2021г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че страните са сключили договор за покупко-продажба, обективиран в горепосочения нотариален акт по отношение на описания имот.

Продажната цена е била определена на 48130 лв., от които 21800 лв. са били заплатени на продавача по банков път, а неплатеният остатък от 26330 лв. е следвало да бъде погасен от купувача- ответникът в настоящото производство, на 12 равни месечни вноски, всяка една в размер на 2194,17 лв. с падеж- всеки трети месец, считано от сключване на сделката, като цялото задължение е следвало да бъде погасено до 15.07.2017г. За незаплатената част е вписана законна ипотека. Към настоящия момент, ищецът твърди, че дължимия остатък от цената на имота все още не е заплатена от ответника.

Ищецът е провел заповедно производство по чл.417 ГПК срещу ответника, образувано в ч.гр.д.№411/2011г. по описа на НРС, като му е била издадена Заповед за изпълнение №46/19.03.2021г. за сумата от 26 330 лв. и разноските по делото- 1268,72 лв. С Определение №1732 от 22.07.2022г., постановено по въззивно частно гражданско дело №770/2022г. по описа на БОС, е обезсилена заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по възражение на ответника. Поради което е предявен и настоящият осъдителен иск с правно основание чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.3 ГПК

1

В подкрепа на исканията и твърденията си, ищецът е представил доказателства.

В законоустановения срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер.

Сочи за безспорно сключването на договор за покупко-продажба между него и ищеца, заплащането на сумата от 21 800 лв. по сметка на ищеца, както и, че е останала за доплащане сумата от 26 330 лв., като е уговорено това да стане на 12 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 2194,17 лв. с падеж- на всеки три месеца, считано от датата на сключване на сделката, като цялото задължение е следвало да бъде погасено до 15.10.2017г.

Оспорва само размера на претенцията на ищеца. Твърди, че в изпълнение на договорения график е заплатил две вноски от по 1125 евро всяка- на 17.11.2014г. и на 20.01.2015г. Представя доказателства за тези плащания. За осем от периодичните вноски твърди, че са погасени по давност, позовавайки се на чл.111, б.“в“ ЗЗД, считано от 15.04.2015г. до 15.01.2017г. вкл., поради което моли за отхвърляне на иска. Ако не се приеме това основание за отхвърляне на иска, сочи като такова недоказаност, поради неотчитане от страна на ищеца на платените от него две вноски на обща стойност 2250 евро или 4400 лева.

Ответникът също представя доказателства в подкрепа на твърденията си.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, за да се произнесе, взе предвид следното :

Безспорно е между страните, че на 31.07.2014г. са сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт от 31.07.2014г., том ******, по силата на който ищецът е продал на ответника апартамент №***, на втори етаж, със застроена площ от 49,99 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, ведно с 0,83%ид.ч. от общите части на сградата, който процент се равнява на 8,81 кв.м.ид.ч. от правото на строеж върху мястото, представляващо поземлен имот №****** по влязла в сила КК на ********, за сумата от 48130 лв., 21 800 лв. от които заплатени на продавача по банков път, а остатъкът от 26 330 лв. е уговорено да бъде заплатен на 12 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 2194,17 лв. с падеж- на всеки три месеца, считано от датата на сключване на сделката, като цялото задължение е следвало да бъде погасено до 15.10.2017г.

Няма спор между страните и за това, че цялата останала сума не е е заплатена до настоящия момент на ищеца, с изключение на две вноски от по 1125 евро всяка - на 17.11.2014г. и на 20.01.2015г, или общо 4400,61 лв. Като доказателства, ответникът е представил заверени копия от банкови документи за наредено плащане по банкова сметка, от които е видно, че действително сумите от по 1125 евро са преведени от ответника, в изпълнение на договора, по сметка на ищеца. Други плащания не е установено да са извършени, а и ответникът не оспорва, че не е погасил други.

По отношение на възражението му за погасяване по давност на осем от вноските от по 2194,17 лв. с падеж на вноската на всеки три месеца, а именно за дължимите след 15.04.2017г. до 15.01.2017г., съдът не споделя аргумента, че се касае за периодични плащания и , че към момента на предявяване на претенцията за издаване на заповедта е приложима разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД.

В случая се касае за продажба на определена вещ на изплащане, по определен от страните график и поет като задължение от купувача да заплати продажната цена до определен момент, и не се характеризира с изпълнение на трайно повтарящи се задължения за предаване на пари. Разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД не следва да се тълкува разширително. Тя се прилага за такива периодични плащания, подобни на наема и лихвите/ ТР 3/2011г., ОСГТК, ВКС/. В настоящия случай не се касае за изпълнение на договор за периодична доставка, нито за трайно повтарящо се изпълнение на едно задължение, а за заплащането на цената на определена вещ, което 2 заплащане, по волята на страните съобразно чл.9 ЗЗД, е разсрочено във времето до определен момент и се различава от повтарящи се задължения по смисъла на чл.111, б.“в“ ГПК. Ответникът е станал собственик на вещ, за която дължи цена, която със съгласието на продавача, е разделена на няколко части, платими на определени дати.

Страните са договорили „остатък от продажна цена“ и начин на заплащането му, а не задължение за периодично плащане, последиците от неплащането на които са различни.

Предвид изложеното, като взе предвид, че ищецът е изправна страна по сключения договор, съдът намира претенцията му за основателна до размер на 21 930 лв., отчитайки заплатените по сметка на ищеца от ответника две вноски по 1125 евро или общо 4400.61 лв. Основателна е и претенцията за законна лихва върху уважената част от главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 19.03.2021г.

Относно претенцията за заплащане на разноските на ищеца съобразно изхода на спора: Както бе посочено, ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№411/21г. по описа на НРС. Издадената заповед за изпълнение е била обезсилена с Определение №1732/22.07.2022г., постановено по в.ч.гр.д.№770/22 по описа на БОС, поради което на ищеца е указано, че в едномесечен срок може да предяви осъдителен иск по чл.415, ал.1, т.3 ГПК срещу длъжника за претендираните суми. Съгласно ТР 4/2013г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл.415, ал.1 респ. чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, както и разпределя отговорността за заплащането им. Това тълкуване касае чл.415, ал.1 ГПК като не се прави разлика между хипотезите на чл.415, ал.1 ГПК- по установителните или осъдителния иск. Искане за присъждане на разноски в заповедното производство е направено със заявлението. В заповедното производство са направени разноски в размер на 1268,72 лв., а в настоящото- 2187,67 лв., които на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерни с уважената част от иска, следва да са се присъдят на ищеца.

Мотивиран от изложеното, по-горните съображения, Бургаският окръжен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА Е.В.К., гражданин на *****, с постоянен адрес: ********, Булстат *****, с адрес в България: *******, съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Яне Сандански“ №1, вх.В, ап.64, АДВ. Олег Атанасов да заплати на „Клифдейл Пропърти Холдингс Лимитид“, Британски Вирджински острови, Булстат 147123950, гр.Несебър, к.к.

Слънчев бряг- запад, УПИ- IV-591, кв.1503, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Баучър“ №4, ет.3, чрез пълномощника адв. Кирил Няголов сумата от 21 929, 39 /двадесет и един хиляди деветстотин двадесет и девет лева и тридесет и девет стотинки/ лева, представляваща неплатен остатък на продажна цена по договора за покупко-продажба от 31.07.2014г., обективиран в Нотариален акт №******* от *****. на Нотариус Мария Бакърджиева, вписана под №110 в регистъра на нотариалната камара, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.03.2021г. до окончателното изплащане, като в останалата част над присъдените 21 929,39 лв. до претендираните 26 330 лв., ОТХВЪРЛЯ иска.

ОСЪЖДА Е.В.К., гражданин на *****, с постоянен адрес: ********, Булстат *****, с адрес в България: *********, съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Яне Сандански“ №1, вх.В, ап.64, адв. Олег Атанасов да заплати на „Клифдейл Пропърти Холдингс Лимитид“, Британски Вирджински острови, Булстат 147123950, гр.Несебър, к.к.

Слънчев бряг- запад, УПИ- IV-591, кв.1503, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Баучър“ №4, ет.3, чрез пълномощника адв. Кирил Няголов сумата от 1268,72 /хиляда двеста 3 шестдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки/ лв., представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 2187,67 /две хиляди сто осемдесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки/ лв., представляваща разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

4