Решение № 2514 от 19.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2514 гр. София, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100501901 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 20215634 от 24.11.2021 г., постановено по гр. д. № 46667/2020 г., по описа на СРС, I ГО, 47-ми състав, е уважен предявеният от Й. Б. Б. срещу С.о., гр. София, осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД са сумата от 7000,00 лева, представляваща причинени неимуществени вреди, както и сумата от 3400,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на нападение от безстопанствени кучета на 20.12.2019г. в гр. София, ведно със законната лихва върху всяка от присъдените суми, считано от датата на настъпване на деликта – 20.12.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.о. е осъдена да заплати на ищеца и сумата от 1516,00 лева, представляваща направените в производството пред СРС разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от С.о., чрез процесуалния й представител – адв. Д., в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на изводите. Поддържа, че от страна на ищцата не е било проведено необходимото пълно и главно доказване на станалия инцидент, неговия механизъм и причинно-следствената връзка между него и настъпилите травми. Изтъква, че свидетелите по делото не са преки очевидци на инцидента, а заключението на представената СМЕ не установява наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и травматичните увреждания. Сочи още, че възражението за липса на причинно-следствената връзка не е обсъдено от 1 първоинстанционния съд, поради което постановеният съдебен акт се явява неправилен и необоснован. Наред с гореизложеното поддържа, че С.о. е изпълнила задълженията си, произтичащи от ЗЗЖ и ЗВМД, а самото съществуване на безстопанствени кучета не е противоправно и допускането му не е равносилно на неизпълнение на законови задължения.

В настоящия случай не се установявало противоправно бездействие, тъй като законодателят е възложил конкретни мерки, които са били изпълнени, но не е предвидил постигането на конкретна цел и в този смисъл първоинстанционният съд погрешно е приравнил станалия инцидент на противоправно бездействие. Моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани, а на ответната страна да бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца, чрез пълномощника с - адв. Г., с надлежно учредена представителна власт по делото, с който се оспорва подадената жалба и се твърди, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Изтъква, че представеното по делото заключение на СМЕ, както и показанията на разпитаните свидетели в достатъчна степен установяват механизма на настъпилия инцидент и пряката причинно-следствена връзка между него и претърпените вреди. Сочи още, че е налице противоправно бездействие, тъй като С.о. не е изпълнила вменените й от закона задължения, регламентирани в разпоредбата на чл. 47, ал.

3 ЗЗЖ. Моли съдът да остави въззивната жалба без уважение и да присъди сторените пред въззивната инстанция разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на ответника за неоснователнa по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и е производна за възложителя на работата, като възниква доколкото е налице виновно и противоправно поведение на извършителя на работата и зависи изцяло от обема на отговорността на причинителя, която е лична и виновна по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Възложителят на работа 2 отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно из между тях е причинил тези вреди. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Достатъчно е да се касае за дейност, която се осъществява по възлагане на този работодател и при или по повод изпълнението й да са причинени вредите, без да е необходимо се персонифицира прекия причинител на увреждането – работник или служител на работодателя. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.

49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникне притезателното право на увредения от нападение от безстопанствени кучета срещу С.о. за обезвреждане на неимуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа от С.о. чрез своето действие или бездействие.

Настоящият състав на съда намира, че по делото ищеца е установил при условията на пълно и главно доказване, в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че получените от нея травматични увреждания от дата 20.12.2019 г. около 10:00 часа в близост до дома й в ж.к. „Захарна фабрика“, блок №46 са следствие от нападение на безстопанствени кучета. За установяването на това обстоятелство пред първата инстанция са представени писмени доказателства от страна на ищцата, изслушана и приета е СМЕ и са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели.

От заключението на вещото лице по изслушаната и приета без възражения от страните СМЕ, която настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадена и кредитира с доверие, се установява, че след падане от собствен ръст и удар в съответната област ищцата е получила счупване на дясната раменна кост в горната част и изкълчване на дясната раменна става, като по своя медико-биологичен признак това увреждане представлява трайно затруднение на движенията на горен десен крайник за срок от повече от 30 дни. При извършения на 12.04.2021г. личен преглед на пострадалата вещото лице е установило наличието на оперативен белег по предната страна на дясната раменна стена с надлъжен ход и дължина от 20 см. Констатирало е ограничен обем на движенията в дясната раменна стена от 75 градуса при повдигане на ръката настрани при норма от 180 градуса и при повдигане на ръката напред от 90 градуса при норма от 180 градуса. Установена е хипотрофия на мускулите на дясната мишница. Експертът посочва, че предвид приложените по делото медицински документи се установява нарушение във функцията на вестибуларния апарат при ищцата, но дегенеративните промени в опорно-двигатателния апарат на лицето, обусловени от възрастта, не оказват съществено влияние върху физическата й активност.

По делото са разпитани и свидетелите Ц.Г.Г. и М.П.Б., син на пострадалата.

3

Свидетелят Г. - съсед, който живее в близост до ищцата, макар и да не е пряк очевидец на инцидента, дава сведения, че от съседи е чул, че Й. Б. била нападната от кучета. В показанията си сочи, че в квартала действително има много безстопанствени кучета, някои от които агресивни, във връзка с което е подавал сигнали до общинското предприятие „Екоравновесие“. Свидетелят Б. също не е пряк очевидец на инцидента, но сведения за него е получил непосредствено от пострадалата – негова майка. Сочи, че след инцидента ищцата го е извикала, тъй като не живеели заедно и му разказала, че е нападната от кучета. Била разтревожена, объркана и силно изплашена, като не можела да си движи ръката, поради което я закарал в болница Пирогов за установяване на състоянието й, като прегледът установил счупена ключица и необходимост от оперативна намеса. Сочи, че след това се интересувал от механизма на инцидента, като разбрал, че е нападната от три безстопанствени кучета, които я повалили на земята, и са разкъсали единия ръкав, но не са я хапали по ръката. Дава сведения, че непосредствено след операцията здравословното й състояние не е било добро и се налагало да се грижи за нея непрестанно в продължение на два-три месеца, като дори и към настоящият момент момен продължавала да изпитва страх от инцидента , била силно травмирана и уплашена.

Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК, намира показанията и на двамата свидетели за последователни, конкретни и обективно дадени. Същите са и житейски логични, тъй като не във всички случай на инцидент има свидетели, или такива, които страната познава, като се подкрепят и от заключението на изслушаната СМЕ.

Обстоятелството, че двамата свидетели не са преки очевидци на инцидента, не води до извод, че ищцата не е установила по безспорен начин механизма на настъпването на инцидента, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и претърпените вреди. Косвените доказателства също дават сведения за основния факт. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в сравнение с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 235 и чл. 12 ГПК.

В този смисъл е и константната практика на ВКС /Решение №80 от 3.05.2018 г. на ВКС по гр. д. №2560/2017 г., IV г. о.; Решение №208 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. №127/2020 г., III г. о.; Решение №50180 от 12.10.2022 г. на ВКС по гр. д. №3675/2021 г., III г. о.; Решение №50161 от 24.10.2022 г. на ВКС по гр. д. №3574/2021 г., III г. о./. Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт.