Решение № 554 от 16.07.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. Бургас, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20262100501217 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.463 ГПК вр. чл.435 ГПК и е образувано по жалба от А. Я. К. с ЕГН:********** , чрез адвокат Галин Георгиев Кутиев – БАК срещу Протокол за разпределение от 12.06.2026г. по изп.д.№ 1742/2025г. на ЧСИ Ивелина Божилова, в частта, с която са удовлетворени вземания на присъединения взискател Г. Ч., както и в частта, в която е задължен да внеса сума, включваща удовлетворяване на негови вземания, като счита, че разпределението е неправилно и извършено в противоречие със закона Излага доводи в следните насоки: Вземането на жалбоподателя и първоначален взискател било деликтно и привилегировано по реда на чл. 136 от ЗЗД във връзка с чл. 137 от ЗЗД, като именно от основанието на неговия изпълнителен лист отпадала несеквестируемостта на длъжниковото имущество и следвало той да се удовлетворя от това имущество като привилегирован преди присъединения кредитор.Именно от основанието на изпълнителния лист на жалбоподателя и първоначален взискател отпадала несеквестируемостта на длъжниковото имущество и следвало жалбоподателя да се удовлетвори от това имущество като п ривилегирован преди присъединения кредитор. че неправилно ЧСИ е определил взискателят - купувач да “плаща” на друг кредитор, само защото имотът му е възложен. На следващо място ЧСИ е определил, че жаллоподателят следва да внесе сумата от 48 951.84 евро за погасяване на част от вземанията на присъединения взискател Г. Ч., което счита за незаконосъобразно, защото от съдържанието и тълкуването на нормата на чл.

1

495 от ГПК следвало,че взискателят - купувач внасял само сумата, необходима за изплащане на вземанията, които имат предпочитание пред неговото. В настоящия казус такава привилегия липсвала за присъединения кредитор по делото.Следвайки логиката на ЧСИ се стигало до ситуация, в която взискателят, обявен за купувач и то по възлагане на имота, а не чрез плащане на цената, щял да се постави в по - неблагоприятно положение, ако купувач било трето лице.Отделно от това следвало да се съобрази и факта, че разпределението при възлагане не било плащане, а е прихващане с вземането на купувача-взискател, тъй като то надвишавало стойността на имота и било налице даване вместо плащане.Същността на казуса бил дали изобщо законът допуска участие на кредитор на друго основание в разпределението на несеквестируем имот,който друг кредитор да се ползва от законовата привилегия на взискателя с парично вземане от деликт.От така посочените оплаквания следвало и оспорване на определения от ЧСИ коефициент в Разпределението, без да изтъква конкретни доводи и съображения при определянето му от съдебния изпълнител.На последно място намира разпеределението за незаконосъобразно поради посочване от ЧСИ на отменена правна норма- в Разпределението за осми ред привилегии/ така изрично на стр. 5, абз. 3/ било цитирано като основание за това нормата на чл.

136, ал. 1, т. 8 от ЗЗД, която норма била отменена от 1993г. с ДВ, бр. 12 от 1993г.Моли отмяна на разпределението , извършено от ЧСИ и връщане на ЧСИ делото със задължителни указания от съда.

Препис от жалбата е връчен на присъединения взискател Г. И. Ч., който заявява становище за неоснователност на жалба.

Постъпило е писмено становище от ЧСИ, който намира жалбата за неоснователна, за което излага съображения; прилага копие от изпълнителното дело на електронен носител.

Жалбата, по която е образувано настоящето дело, е срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие, в съответствие с разпоредбата на чл. 463 от ГПК, подадена е в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК разпределението е извършено на 12.06.2026г., жалбата е постъпила в канцеларията на ЧСИ на 15.06.2026г., и поради това е процесуално допустима.

При разглеждането й по същество настоящият въззивен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по изп.д. 20258000401742/2025г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, p e r. № 800 на КЧСИ и район на действие БОС, е образувано по молба на взискателя А. К. възоснова на изпълнителен лист № 1713/ 03.12.2025г., издаден въз основа на Присъда № 75/09.05.2025г. по НОХД № 20222120201467/2022г. по описа на Районен съд Бургас, потвърдена с Решение № 295/30.10.2025г. по ВНОХД № 1159/2025г. по описа на Окръжен съд Бургас, влязло в законна сила на 30.10.2025г., срещу длъжника: Т. К. Г. и е с предмет- събиране на парични суми за причинени имуществени вреди както следва:90000 щатских долара , ведно със законната лихва считано от м.май 2015г. до окончателното изплащане на сумата.

2

По изпълнителното дело са извършени множество подготвящи изпълнението действия, като с Протокол от 23.03.2026г на ЧСИ е насрочена публична продан на ½ идеална част от жилище с административен адрес: гр.Бургас, ул.“Копривщица“ № 21, ет.2, принадлежащ на длъжника Т. К. Г., която продан да тече от 21.04.2026г. до 21.05.2026г. На 22.05.2026г. на основание чл. 492 ал. 1 от ГПК са отворени депозираните в деловодството на PC-Бургас наддавателни предложения,установено е , че е постъпило само едно наддавателно предложение , подадено от взискателя А. К., който в това си качество/ на взискател/ е освободен от внасянето на задатък. Съшият е обявен за купувач с оглед подаденото действително наддавателно предложение за сумата 138 500 евро .

Вземането на взискателя А. К., обявен за купувач, възлиза на сумата 185 928.96 евро,която сума е над продажната цена на имота в размер на 138 500 евро,като по изпълнителното дело с парични вземания по право са присъединени Държавата и Община-Бургас, с оглед на което и на основание чл.495 ГПК съдебния изпълнител е насрочил дата за извършване на разпределение на основание чл.495 ГПК на 12.06.2026г.

По изпълнителното дело на 04.06.2026г. е постъпила молба с вх. № 12128 от Г. И. Ч. с приложено Удостоверение с изх. № 17143/04.06.2026г. на ЧСИ Наско Георгиев с per. № 802 на КЧСИ и район на действие БОС, с искане да бъде приет за присъединен взискател за парични вземания срещу длъжника Т. К. Г. , установени с Изпълнителен лист, издаден по г.д.№ 1424/2019г. от ОС-Бургас, приложен по изп. дело № 20228020400255 по описа на ЧСИ Наско Георгиев с per. № 802 на КЧСИ и район на действие БОС.

С Разпореждане от 04.06.2026г. на основание чл.456 от ГПК, съдебният изпълнител е присъединил Г. Ч. като взискател за вземанията си от длъжника Т. Г. , за което страните са уведомени.

ЧСИ е извършил разпределение на насрочената дата 12.06.2026г. , като е отчел следните парични вземания :Първият взискател А. К. с вземане за : главница 90 300.00 долара с еврова равностойност в размер на 80 228.00 евро;законна лихва от 01.05. 2015г. до 12.06.2026г. в размер на 97 420.13 евро;адвокатско възнаграждение - 4 778.02 €; такси и разноски по изп. дело по ТТРЗЧСИ в полза на взискателя за принудителния способ - общо 3 502.81 €.

Вторият взискател Г. К. Ч./присъединен взискател на осн. чл. 456 от ГПК/ за заплащане на парични суми както следва:главница - 58 000.00 €;законна лихва от 04.06,2026г. до 12.06.2026г. -147.17 £; лихви съгласно удостоверение - 44 462.30 €; неолихвяеми суми -15 129.18 евро;допълнителни разноски -12.94 евро; адвокатско възнаграждение - 410.43 евро; внесени авансово такси—30.67 евро;не внесени авансово такси и разноски- 44.50 €;такси и разноски по изп. дело по ТТРЗЧСИ в полза на присъединения взискател- 55.21 €.

Трети взискател- Държавата за вземания както следва: ТД на НАП гр.Бургас, присъединен взискател по право на основание чл.458 от ГПК : 3 856.85 € публични задължения; пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ-190.53 €с ДДС; Община Бургас за вземания, представляващи 3 задължения за ДНИ и ТБО за ироцесния недвижим имот, както следва:данък недвижим имот - 104.36 €; пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ 12.52 €с ДДС; такса битови отпадъци-178,69евро; пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ - 21.44 € с ДДС.

След отчитане на вземанията с привилегия съгласно редовете по чл.136 ЗЗД, съдебният изпълнител е счел, че остатъкът от проданта в размер на 122 466.31 € следва да се разпредели между двамата взискатели при коефициент 0,413820675, при което за първия взискател А. К. се следва сума от 73514,47 евро, а за присъединения взискател Ч. сума в размер на 48951,84 евро, като е изписал, че основанието за това е нормата на чл.136,ал.1,т.8 ЗЗД. На основание чл.495 ГПК съдебният изпълнител е определил, че А. К. следва да внесе сумата от 56552,14 евро, представляваща сбор от съразмерно изчислените привилегировани вземания по чл.136 ЗЗД и съразмерно изчислената част от вземането на Ч., подлежаща на погасяване от сумата от публичната продан.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

С Тълкувателно решение № 2/2021 от 22.11.2022 г. по Тълкувателно дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при проверка по реда на чл.

463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.

Предвид наведените от жалбоподателя А. К. оплаквания срещу изготвеното разпределение,предметният обхват на дължимата от съда проверка е ограничен до твърдението на жалбоподателя, че неговото парично вземане било привилегировано по смисъла на чл. 136 ЗЗД, тъй като произтичало от деликт и поради това на основание чл. 445,ал.2 ГПК длъжникът не се ползвал със защита за несеквестируемост на жилището, публичната продан на което била предизвикана от К. и сумата от която били предмет на обжалваното разпределение; че присъединеният взискател не следвало да участва в разпределението преди пълното удовлетворяване на първоначалния взискател с паричното вземане от деликт; че неправилно съдебният изпълнител на основание чл.495 ГПК е определил първоначалния взискател да „плаща“ на присъединения кредитор само защото имотът от публичната продан е възложен на първоначалния взискател,както и че в разпределението съдебния изпълнител посочил правна норма, отменена през 1993г.

В конкретния случай е безспорно,че за купувач на недвижимия имот на длъжника е обявен първоначалния взискател А. К., като сумата от публичната продан е под паричното вземане взискателите по делото/ първоначален, присъединени по закон и присъединен по молба/. При това положение и на основание чл.460 ГПК съдебният изпълнител следва да изготви разпределение , с което на основание чл. 495 ГПК във вр. с чл. 460 4

ГПК от ГПК да разпредели цената на имота,получена при наддаването на публичната продан и която следва да бъде внесена от купувача по същата продан. Разпределението не е изпълнителен способ, а чрез него съдебния изпълнител определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Тази функция на разпределението налага и режима за проверка законосъобразността на акта, с който то е извършено. Изхождайки от неговата същност, в съдебната практика се приема, че жалбата срещу този акт може да се основава само на довод за:

1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл.76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл.136,ал.3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя затова, че неговото парично вземане било привилегировано, тъй като произтичало от деликт. В нормата на чл.136 ЗЗД изчерпателно са изброени вземанията с привилегия, като обезщетението от непозволено увреждане не е посочено и не попада сред тях. На второ място нормата на чл.445,ал.2,предл.2 ГПК, предвиждаща отпадане несеквестируемостта на вещта на длъжника за вреди от непозволено увреждане, има действие по отношение секвестируемостта на вещта, но не превръща паричното вземане, произтичащо от деликт, в привилегировано вземане по смисъла на чл.136 ЗЗД.На следващо място, възражението за несеквестируемост по смисъла на чл.444,т.7 ГПК на жилището на длъжника като единствено такова, върху което в случая е насочено принудителното изпълнение чрез публична продан и сумата по която е предмет на обжалваното разпределение, може да се упражни от самия длъжник и се установи с влязъл в сила акт по изпълнителното дело, като е недопустимо упражняване от взискателя на чужди лични права. Видно от мотивната част на т.1 на Тълкувателно решение №2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, на основание несеквестируемостта длъжникът може да обжалва разпределението на съдебния изпълнител, което в случая не е сторено. Не на последно място следва да се отбележи, че длъжникът разполага с 1/6 ид.ч. от жилище в гр. *** ул. *** бл.** вх.* ет.* с площ от 66.70 кв.м. ,идентификатор №*** , върху който е вписана възбрана от Служба по вписванията при БРС на 12.06.2026г. с акт № 16,т.3 по вх.рег.№