Решение № 16 от 23.01.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Ловеч, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА при участието на секретаря ВЯРА ТИНКОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500823 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от Я. С. Х., чрез пълномощника адв.А. Т. от ЛАК, против решение № 535/21.11.2024 г. по гр.д.

№ 1661/2024 г. на РС – Ловеч, с което Я. С. Х., ЕГН **********, е осъден да заплаща на М. Я. С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 280.00 лв., начиная от датата на завеждане на ИМ – 16.09.2024 г. до настъпване на законна причина, която би изменила или прекратила тази издръжка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане, а искът до пълния претендиран размер на месечната издръжка от 400.00 лв. като неоснователен и недоказан е отхвърлен.

С решението въззивникът Я. С. Х. е осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на М. Я. С., ЕГН **********, сумата от 350.00 лв. разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на РС – Ловеч държавна такса върху уважения иск по чл. 144 от СК в размер на 403.20 лв., съставляваща 4% върху тригодишните платежи Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди, че в хода на производството не е доказана 1 възможността и даването на издръжка да не съставлява особено затруднение за родителя. Оспорва извода на районния съд, че получава около 1700.00 лв. брутно трудово възнаграждение, като не е отчел, че след заплащане на кредитните задължения му остава сума в размер на 500.00 -600.00 лв. и след даване на отсъдената издръжка в размер на 280.00 лв., ще му останат 300.00 лв. месечно за издръжка на семейството, за което се грижи. Счита, че неправилно районния съд е приел, че е получил допълнителни средства от разпоредителна сделка със съсобствен имот в размер на 1583.00 лв., тъй като същата е обсъждана по гр.д. № 1310/2023 г. по описа на ЛРС. Оспорва и твърденията на разпитания по делото свидетел – дядо на ищцата, тъй като не са подкрепени с писмени доказателства, вкл. такива за такси, общежитие, храна, транспорт и др. На последно място изтъква, че районният съд неправилно е определил размера на адвокатския хонорар съразмерно с уважената част на иска.

В заключение моли въззивния съд да отмени обжалваното решение на ЛРС и постанови друго, с което отхвърли предявения иск, като му се присъдят направените по делото разноските за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от М. Я. С., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.М. В. от АК – Ловеч, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил всестранно всички събрани доказателства и е стигнал до правилния извод, че издръжката е дължима в определения размер от 280.00 лв. Моли съда да потвърди обжалваното решение на ЛРС като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноските по делото за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и чрез упълномощения процесуален представител адв.Т. поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Въззиваемата редовно призована не се явява. Упълномощеният процесуален представител адв.В. оспорва въззивната жалба и поддържа подадения писмен отговор.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Обжалваното решение на ЛРС е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно нормата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е 2 ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството по гр.д. № 1661/2024 по описа на РС – Ловеч е образувано по искова молба на М. Я. С., родена на ******* г., срещу Я. С. Х. с пр.основание чл.144 във вр. с чл.140, ал.1, т.2 от СК. И. В нея излага, че ответникът е неин баща, като с решение № 343/29.04.2008 г. по гр.д. № 5/2008 г. на ЛРС бракът между него и майка й С.Р. А. е прекратен, а упражняването на родителските права са предоставени на майката. Твърди, че до завършване на средното й образование ответникът е заплащал издръжка от 250.00 лв. месечно.

След завършване на ППМГ – Ловеч била приета в Медицински университет – Плевен редовно обучение. По тази причина се нуждаела от средства за заплащане на разходите за семестриална такса, общежитие, учебници, дрехи, храна и др., тъй като самата тя не разполагала с имущество и доходи, от които да се издържа, а редовната форма на обучение не й позволява да започне работа. Майка й от дълги години е в чужбина и само периодично изпраща минимална средства, а за справянето с необходимите разходи разчитала на бабата и дядото по майчина линия, с които живее, но те са с минимални доходи.

Счита, че ответникът би могъл без особени затруднения да й заплаща месечна издръжка до завършване на висшето образование или на 25-годишна възраст.

Отправя искане за осъждането на Я. С. Х. да й заплаща месечна издръжка в размер на 400.00 лв., считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от датата на падежа до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на иска. Твърди, че към момента се грижи за сина си С.Я. С., който е в 6 клас. Родителските права за неговото отглеждане и възпитание са предоставени на него по силата на съдебна спогодба по гр.д. № 916/2020 г., като майката не заплаща определената издръжка в размер на 3

170.00 лв. месечно. Освен това изплаща три потребителски кредита, като всички погасителни вноски възлизат на обща стойност 800.66 лв. След погасяване на всички задължения му остава сумата от 500.00-600.00 лв. от месечното трудово възнаграждение, с които следва да заплаща ежемесечните битови разходи и задоволява нуждите на малкото си дете.

Моли съда да отхвърли предявения иска, като му присъди сторените по делото разноски.

Така предявеният от М. Я. С. иск намира правното си основание в разпоредбите на чл. 144 СК.

Между страните по делото не е спорно, че ищцата е дъщеря на ответника, което се установява от представеното удостоверение за раждане от 18.05.2005 г. на Община – Ловеч. Няма спор и досежно факта, че на 10.07.2024 г. е записана за студентка в 3 годишен курс редовно обучение за висше образование по специалност „рентгенов лаборант“ в Медицински университет – Плевен. Това се установява от приложеното копие на студентска книжка и уверение от 02.092.202 г. на МУ – Плевен - Медицински колеж. Видно от разписка от 10.07.2024 г. на Изи Пей същата е заплатила сумата от 800.00 лв. семестриална такса, както и 99.99 лв. наем на студентско общежитие „Медик 1“.

По делото не е налице спор и относно факта, че ответникът има задължение за издръжка и по отношение на неговия непълнолетен син С.Я.. За доказване на наведените в отговора на исковата молба твърденията за необходимостта от осигуряване на средства за другото негово дете, ответника е представил и по делото са приети Удостоверение за раждане № ***/**** г. на Община – Ловеч и служебна бележка от ОУ "Панайот Пипков" –гр.Ловеч.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът работи по трудов договор с „Експа –Агро“ ЕООД, като представената от ищцата справка касае полученото от него трудово възнаграждение за периода от 01.10.2022 г. до 31.10.2023 г.

От бележки за начислени суми за трудово възнаграждение, издадени от „Експа –Агро“ЕООД " е видно, че брутното трудово възнаграждение на Я. С.

Х. за м.юли 2024 г. е 1884.80 лв., за м.юни 2024 г. – 1871.60 лв., за м.май 2024 г.

– 1771.60 лв., за м.април 2024 г. – 2171.60 лв., за м.март 2024 г. – 1771.60 лв., за м.февруари 2024 г. – 1471.60 лв. и за м.януари 2024 г. – 1313.80 лв.

4

От Удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ на Община – Ловеч се установява, че ответникът притежава лек автомобил с рег. № ОВ **** ВР.

С НА за покупко-продажба на недвижим имот № 192, т.4, рег. № 7290, д.№ 488 от 2023 г. на Нотариус А. Ц., Я. С. Х., М.И.Я., И. С. Я. и А. С. Х.а са продали свой съсобствен недвижим имот за сумата 9 500.00 лв.

За оборване на твърденията на ищеца и за възможността на ответника да заплаща искания размер месечна издръжка, в първоинстанционното производство от Я. С. са представени писмени доказателства, от които е видно, че има сключен Договор за потребителски кредит от 24.03.2021 г. с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за сумата 40 000.00 лв. със срок на издължаване 21.03.2031 г. и месечна вноска в размер на 450.53 лв. Я. С. Х. е сключил и два Договора за потребителски кредит с „БНП Париба“ за 10 000.00 лв. на 30.05.2022 г. и 4 000.00 лв. на 26.07.2022 г., като месечна вноска по тях е в общ размер на 340.13 лв.

От показанията на св.Р., който е дядо на ищцата по майчина линия се установява, че майка й живее в Гърция, но няма постоянна работа. Те двамата с баба й са я отгледали, като за два месеца след приемането на М. за студентка са дали около 1500.00 лв., а всеки месец са необходими поне 500.00 лв.

Твърди, че двамата с баба й получават пенсии по 600.00 лв., а М. не може да работи, тъй като има сърдечни проблеми.

В показанията си св.Я., която е баба на ищцата по бащина линия и живее заедно с ответника твърди, че синът й взема към 1700.00 лв. брутна заплата, а трите кредита му излизат 800.00 лв. на месец. Тя плаща сметките, но синът й се грижи за другото дете, което е в 6 клас и му дава всеки ден по 10.00 лв. Парите от кредитите използвали за ремонт на къщата, а от продажбата на къщата дала по 1300 лв. на всяко от децата си.

Показанията на двамата свидетели съдът кредитира при условията на чл. 172 от ГПК предвид родствената връзка със страните и тяхната заинтересованост от изхода на спора.

При така установеното от фактическа страна, въззивният състав споделя изцяло направените от районния съд правни изводи.

Основното възражение на въззивника е за възможността му 5 да заплаща претендираната от него издръжка, съответно размера на същата.

Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Следователно задължението на родителя да изплаща издръжка по чл.144 от СК не е безусловно, а е обусловено от наличието на определени от закона предпоставки.

Въззивният състав счита, че по делото са събрани безспорни доказателства, от които се установява наличието на част от кумулативното изискуемите в разпоредбата на чл. 144 от СК предпоставки, а именно: навършилата пълнолетие ищца учи редовно във висше учебно заведение , няма навършена 25-годишна възраст и имущество, от което да се издържа. Ищцата е студентка редовна форма на обучение и в този смисъл възможностите й да работи и да се издържа са ограничени. От представените пред настоящата инстанция доказателства с оглед направеното от въззивника възражение се установява, че същата има здравословни проблеми /камък на пикочните пътища и митрален /клапан/ пролапс/, които също ограничават възможностите й да реализира доходи, от които да се издържа.