Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15375 от 22.09.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42929/2022
Вид
Решение № 15375
Подписан
22.09.2023
Състав
ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15375 гр. София, 22.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20221110142929 по описа за 2022 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от „....................” ЕАД срещу Г.

И. В. и В. Ц. В., с която са предявени осъдителни искове чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят при условията на разделност при квоти по 1/2 всеки следните суми: сумата от 180,73 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г. в топлоснабден имот: ап. 76, находящ се в гр. София, общ. „Възраждане“, ж.к. ..................., аб. № 276660, инсталация № 4000283831, сумата от 22,68 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 12.07.2022г., сумата от 46,14 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.06.2019г. до м. 04.2021г. и сумата от 9,48 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2019г. до 12.07.2022г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба- 08.08.2022г., до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като са ползвали топлинна енергия за процесната стойност, но не са я заплатили. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците чрез назначения от съда особен представител –адв. Ж. Д., с който се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че не е ясно за кой имот се претендират процесните суми.

Твърди, че не само през процесния период, но и много преди това никой не е живял в имота, респ. не са ползвани услуги на ищцовото дружество. Поддържа, че имотът е собственост на 1 дъщерите на ответниците- Десислава В. и Лина В.. Сочи, че ответниците още към момента на сделката живели извън пределите на страната, а именно в Хуан Солано, Илинойс, САЩ, т.е. нямало как да ползват услугите на ищцовото дружество. Поддържа, че ищецът не бил представил договор за предоставяне на топлинна енергия с ответниците. Представен бил Протокол от 18.09.2001г. от Общо събрание на живущите в гр. София, общ. Възраждане, ж.к. Зона Б- 18, бл. 4 за монтаж на топломери, но не ставало ясно дали към процесния период ответниците продължавали да обитават имота и че били реални ползватели на топлинна енергия. Оспорва представения списък. Счита, че дружеството некоректно било предявило иска си срещу ответниците, тъй като нямало категорични доказателства, че същите са съсобственици на апартамента. Оспорва част от вземането като погасено по давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

С молба от 08.08.2023г. третото лице-помагач „................... ООД на страната на ищеца „....................“ ЕАД заявява, че дяловото разпределение е извършено законосъобразно.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, 2 каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В настоящия случай от приетия Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 185, том III, рег. № 09070, дело № 594/2003г. се установява, че на 01.07.2003г. ответниците В. Ц.

В. и Г. И. В. са дарили на своите дъщери правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 76, находящ се в гр. София, ж.к. ..................., като са запазили за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарявания имот заедно и поотделно за всеки един от тях. Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 ЗС, носителят на ограниченото вещно право на ползване заплаща всички разходи във връзка с ползването на имота. В случая по делото липсват данни за друга уговорка с ищцовото дружество в отклонение от посочената норма, както и данни и доказателства за погасяване на правото на ползване на ответниците върху имота. От приобщените справки по лице за ответниците в Службата по вписванията не се установява така учреденото вещно право на ползване да е погасено. Ето защо страна по неформалния договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия са именно двамата ответници при равни квоти. За възникване на задължението на потребителите да заплатят доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия е ирелевантен въпросът, дали и доколко те са пребивавали имота, поради което релевираното от особения представител на ответниците задължение за недължимост поради обстоятелството, че ответниците живеят в чужбина, е неоснователно.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното заключение по съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период в имота е имало следните измервателни уреди: един водомер за топла вода и две отоплителни тела с поставени уреди за индивидуално разпределение /ИРРО/. За целия процесен период топлинната енергия е разпределена въз основа на реален отчет на разпределителите и водомера в имота. Видно от експертното заключение и представените от третото лице-помагач протоколи за главен отчет за периода, показанията на разпределителите и водомера е бил нулев, поради което за имота не е разпределяна топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, а единствено за сградна инсталация. Вещото лице е установил, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество. От експертното заключение също се установява, че двата общи топломера в абонатната станция /за двата кръга на отоплителната инсталация в многоетажния жилищен блок/ са преминали метрологична проверка на 20.04.2017г., на 05.04.2019г. и на 02.03.2022г. и отговарят на одобрения тип.

Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на извършените отчети на показанията на обшия топломер и извършените изчисления при разпределението на енергията за сградна 3 инсталация, освен това същото съответства и на осчетоводените от ищцовото дружество суми, посочени от експерта по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно двете експертни заключения стойността на реално доставената топлинна енергия след прибавяне на резултата от изравнителните сметки /сума за доплащане в размер на 8,35 лева/ се равнява на 180,73 лева, който размер отговаря напълно на исковата претенция. От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с изравнителния резултат не са погасявани задължения извън процесния период, няма и данни за извършени плащания на посочената сума /такива не се и твърдят от ответниците/.

На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „................... ООД, като видно от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за дялово разпределение и протоколи за главен отчет, услугата е предоставена през процесния период. Релевираното от особения представител на ответниците инцидентно оспорване на решенията на общото събрание на етажната собственост е недопустимо в настоящото производство. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.06.2019г. до м. 04.2021г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 46,14 лева, какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените количества. Задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за плащане на процесните вземания за цена на топлинна енергия, а видно от експертното заключение по ССчЕ, мораторната лихва за периода от 15.09.2020г. до 12.07.2022г. върху главницата от 180,73 лева е 22,68 лева, какъвто е и претендираният общ размер на лихвата.