Решение № 1133 от 26.10.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1133 гр. Кюстендил, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20251520102867 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от Р. Р. А. против И. И. В., с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата от 6 000 лева, представляваща част от вземане в общ размер на 32 400 лева – изплатени от Р. А. през периода от 18.01.2011г. до 28.07.2021г. с нейни лични средства суми за погасяване на личен дълг на ответника И. В. по договор за ипотечен кредит, сключен с Банка „ДСК“ АД за закупуване на самостоятелен обект - жилище/апартамент, находящ се на адрес: гр. ***, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 18.09.2025г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 06.12.2014 г., като живеели на семейни начала от 2011 г. в жилище, находящо се на адрес: гр. ***. Същото било придобито от И. В. и бившата му съпруга на 21.05.2007 г., като закупуването му било финансирано с ипотечен кредит, отпуснат от „Банка ДСК“ АД. В исковата молба се сочи, че по силата на договор за доброволна делба от 18.10.2011г., сключен между ответника и бившата му съпруга, жилището останало негова изключителна собственост. Твърди се, че ипотечните вноски по договора били погасявани заедно от ищцата и ответника. Заявява се, че задълженията реално били погасени на 04.03.2020г., но ищцата не била известена за това обстоятелство и продължила да смята, че изплаща вноски по кредита в размер на по 600 лева месечно до 28.07.2021г., когато изтеглила нов кредит за погасяване на ипотеката.

Твърди се, че ищцата превела по сметка на ответника сумата от 25 000 лева, като последният й обяснил, че парите са необходими за погасяване на задълженията по ипотечния кредит.

Заявява се, че тази сума била върната на ищцата на ***г.

Ищцата твърди, че докато се намирали в граждански брак /до 05.01.2022г./ ответникът изтеглил и други банкови кредити, като й заявявал, че има месеци, в които цялата му работна заплата покривала единствено кредитните задължения, поради което 1 издръжката на съпрузите и децата им се поемала от ищцата. Последната вложила свои средства и личен труд в ремонта на жилището, находящо се в гр. ***. Заявява, че полагала грижи за ответника след претърпени от него контузии през 2013г. и 2018г. Твърди се, че жилището е лична собственост на ответника, като същият се е обогатил неоснователно със сумата, която ищцата е вложила за изплащане на заема, изтеглен за придобиване на апартамента. Сочи се, че по време на брака между страните ищцата изплатила сума в размер на 18 900 лева – половината от общо погасените за този период 37 800 лв., представляващи общо 63 вноски по 600 лева всяка, а общата сума, която платила за погасяване на ипотечния кредит на ответника за периода от 18.01.2011г. до 28.07.2021г. била 32 400 лева – половината от общо внесената за периода сума от 64 800 лева, представляваща 108 вноски по 600 лева.

Ответникът – И. И. В., в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба. Поддържа становище за недопустимост на иска, тъй като по отношение на процесния недвижим имот било образувано гр. д. № ***2г. по описа на КРС за съдебна делба. Твърди се, че в открито заседание на 09.11.2022г. ищцата по настоящото дело, чрез процесуалния си представител, заявила, че оттегля искането си за включване на този имот в делбената маса. Заявява се, че с предявяване на настоящия иск се цели заобикаляне на закона, тъй като по отношение на процесния имот вече има постановен съдебен акт за прекратяване на производството по делба. Сочи се още, че по гр. д. № ***г. на КРС е одобрено споразумение между страните за прекратяване на брака помежду им, в което било записано, че съпрузите са уредили всички взаимоотношения помежду си във връзка с прекратяването на брака им и нямат претенции един спрямо друг.

По същество ответникът намира иска за неоснователен. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност. Твърди се, че ответникът придобил апартамента през 2007 г. по време на брака си със С. В.а, като за целта сключил договор за жилищен кредит от 21.05.2007г. за сумата от 37 000 лева със срок за погасяване 240 месеца – до 21.05.2027г. и месечна погасителна вноска от 293,34 лева. Ответникът заявява, че всички погасителни вноски по посочения договор са отчислявани от получаваното от същия трудово възнаграждение. Задълженията били предсрочно погасени на 28.02.2020г. чрез рефинансиране на кредита. Твърди, че работната му заплата като служител на МВР била многократно по-висока от месечната вноска по договора, както и че ищцата по никакъв начин не е участвала в погасяването на кредита или в издръжката на общото им домакинство. Допълнителни средства получавал от бившата си съпруга С. В.а, която чрез него изплащала ежемесечна издръжка на родените от брака им деца.

В отговора се заявява, че с договор за доброволна делба от 18.10.2011г., сключен между ответника и бившата му съпруга, имотът останал в негова изключителна собственост, като изплатил дела на С. В.а със свои собствени средства. Посочени са сделки, обективирани в нотариални актове, с които се твърди ответникът да се е разпоредил чрез покупко-продажби с недвижими имоти, които е придобил по наследство. Същият продал и свои, както и наследствени моторни превозни средства. Горното, наред с получаваното от него средно месечно възнаграждение за процесния период в размер на 1 820 лева, било напълно достатъчно за погасяване на задълженията към банката и посрещане разходите на семейството. Сочи се, че средствата, които ищцата получавала, от своя страна не били достатъчни дори за собствената й издръжка.

Заявява се, че през месец юни 2021г. ищцата предложила на ответника да закупят два апартамента, продавани от неговата баба Г. А. З., които да останат за децата на Р. А. от първия й брак. Тъй като ищцата била в лоши отношения с майка си предложила жилищата да бъдат закупени на името на ответника, а тя да финансира покупката като изтегли банков кредит. На 10.08.2021 г. ответникът купил горепосочените два апартамента със свои лични средства, а на следващия ден ищцата му превела сумата, която получила под формата на кредитиране – 25 000 лева. Впоследствие апартаментите били продадени и в деня на 2 продажбата на втория от тях – ***г. И. В. превел по сметка на Р. А. сумата от 25 331 лева за погасяване на нейния кредит. Иска се съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и да присъди на ответника сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за уважаването му. Претендира и сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание оспорва предявения иск. Също представя писмена защита, в която излага подробни съображения за неговата неоснователност.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада си по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: че страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 06.12.2014 г., прекратен с развод на 05.01.2022 г.; че преди сключване на брака си с ищцата ответникът И. В. е придобил собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. ***.

Горните обстоятелства се установяват и от представените от страните удостоверение за сключен граждански брак от 06.12.2014 г., изд. от Община Кюстендил, решение № *** г. по гр.д. № *** г. по описа на КРС и договор за доброволна делба на недвижим имот от 18.10.2011г.

Не се спори, а и се установява от приобщените по делото писмени доказателства, че за покупката на гореописания жилищен имот на 21.05.2007 г. на ответника е бил отпуснат жилищен кредит в размер на 37 000 лева, със срок на издължаване 240 месеца съгласно погасителен план, неразделна част от договора /л. 56 от делото/. В чл. 4 и чл. 5 от договора е посочено, че сумата се усвоява чрез разплащателна сметка с титуляр С. Т., а кредитът се погасява чрез посочена разплащателна сметка на кредитополучателя (ответник).

Представена е и банкова референция, издадена от „Банка ДСК“ АД, от която се установява, че посочената в договора за кредит разплащателната сметка, открита на 09.05.2007 г., по която ответникът е получавал постъпления от трудово възнаграждение, е закрита на 05.06.2020 г., както и че заемът, обслужван от същата банкова сметка, е окончателно погасен на 28.02.2020г. /л. 60 от делото/.

От представената от ищеца и неоспорена от ответника справка за движението по банкова сметка с титуляр Р. Р. А. /л. 7 от делото/ се установява, че на 28.07.2021 г. последната е усвоила кредит в размер на 25 500 лева, като за част от сумата, а именно 25 000 лева е бил нареден превод в полза на ищеца И. И. В.. Същата сума е била върната на ищцата чрез банков превод на *** г. /л. 62 от делото/, за което обстоятелство не се и спори между страните.

За установяване на твърденията в писмения си отговор ответникът представя Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том II, рег. № ***, дело № ***г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том II, рег. № ***, дело № ***1г., двата от 10.08.2021 г., съгласно които страните са придобили в режим на СИО /доколкото сделките са сключени през време на брака им/ правото на собственост съответно върху недвижими имоти, представляващи апартамент № 11, находящ се в гр. ***4, нанесен в КККР като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, и апартамент № 23, находящ се в гр. ***, нанесен в КККР като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Същите впоследствие са били прехвърлени от страните на трети лица чрез правни сделки, обективирани в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том II, рег.

№ ***, дело № ***г. от ***. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том II, рег. № ***, дело № ***г. от *** г. /л. 33 – 38 от делото/.

3

Представени са нотариални актове, обективиращи сделки на разпореждане с имоти, лично имущество на ответника И. В. в периода 2015 г. – 2018 г. /л. 39 – 45 от делото/, както и договори за покупко-продажба на МПС в периода 2010 г. – 2014 г. /л. 46 – 52 от делото/.

По делото са приети и документи, удостоверяващи размера на реализираните от страните доходи от трудови възнаграждения.

От приетото без възражения заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че общият размер на внесените суми по процесния договор за жилищен кредит възлиза на 61 335.62 лева, като за периода 18.10.2011 г. – 28.07.2021 г. са внесени 45 553.85 лева; същият е предсрочно погасен с внасянето на сумата в размер на 14 791.15 лева на 28.02.2020 г. Вещото лице сочи, че кредит е обслужван изключително чрез разплащателна сметка с титуляр И. В., по която са постъпвали месечните трудови възнаграждения, обезщетения от НОИ, внесени суми за издръжка на дете, вноски.

По искане на ответника като свидетели бяха разпитани М. Н. и И. Д.. Пред съда свидетелите заявяват, че през време на брака си страните са закупили два апартамента в гр.

Кюстендил, които впоследствие прехвърлили на трети лица. По същество показанията на свидетелите не касаят релевантни за предмета на настоящия спор факти и обстоятелства, поради което и съдът няма да ги обсъжда подробно.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Искът е допустим, поради липса на друг ред за защита на засегнатите в случая права на ищцата.