Определение № 309 от 15.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 309 гр. Варна, 15.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20253100600624 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 от НПК.

Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба от Н. С, чрез адв.

В., срещу определение № 408 от 20.03.2025 г. постановено по НЧХД № 4727 / 2023 г. на ВРС. В същата е изразено недоволство от присъдените разноски на оправданото лице Ц за адвокатско възнаграждение представено пред първата инстанция. Наведени са доводи, че ВРС не е компетентен да разгледа молбата, след като въззивната инстанция не е присъдила разноските, че уговорената сума прекомерна.

Въззивният съд, като взе предвид доводите в частните жалби и материалите по делото, намира за установено следното:

Производството по НЧХД № 4727 / 2023 г. по описа на ВРС е образувано по тъжба на настоящия жалбоподател С. срещу подсъдимия Н. Ц, за извършено от последния престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК. В о.с.з. на 07.12.2023 г. /стр. 26/, защитникът на подсъдимия, адв. Д е представил Пълномощно и Договор за правна помощ от 01.12.2023 г. подписан от подс. Ц, в който е отразено договорен и изплатен адвокатски хонорар в размер на 1200,00 лева.

С присъда от № 42 от 19.02.2024 г. подс. Ц е бил признат за виновен. Последният е обжалвал присъдата пред ВОС. В о.с.з. на 21.11.2024 г. /стр. 116 от ВНЧХ № 706/24 г., горе/ адв. Д е направил искане за присъждане на разноски за процесуално представителство.

С присъда № 72 от 21.11.2024 г., състав на ВОС е отменил изцяло акта на първата инстанция и е оправдал подс. Ц, като не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски.

С оглед изхода на делото, защитникът на подсъдимия е депозирал молба, с която поискал от ВРС да му издаде изпълнителен лист в полза на подсъдимото лице за сумата от 1200,00 лева, представляващи, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение.

ВРС е приел, че е сезиран с искане по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК и компетентен да разгледа молбата, респ. с определение от 20.03.2025 г. е осъдил частния тъжител да заплати на подсъдимия сумата от 1200,00 лева - разноски за адвокатско възнаграждение, направени по делото на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.

Посочената фактология обуславя следните правни изводи:

1

Макар първото възражение да е намерило отговор в множество съдебни актове, доколкото е направено такова, то и настоящият състав дължи произнасяне - допустимо ли е районният съд да постанови съдебен акт по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК за разноски неприсъдени първоначално от него или такива, направени пред въззивната инстанция.

Отговорът на тези въпроси без съмнение е положителен. Произнасянето относно разноските, дори направено с присъда или решение винаги има характера на определение.

Не случайно при пропуск, НПК допуска произнасяне с допълнително определение – това визирано в чл. 306, ал. 1 от НПК. Неговото систематично място е в текстовете уреждащи въпросите на първоинстанционното производство, което води до извод, че компетентен да се произнесе с такова определение е не друг, а само първоинстанционния съд /произнасянето на въззивния съд исканата насока би препятствало инстанционна проверка/. Отделно от това, липсата на заявено искане /което не е и така – искане в тази насока е заявено о.с.з. на 21.11.2024 г. - стр. 116 от ВНЧХ № 706/24 г., горе/ за присъждане на разноски не лишава правоимащия да сезира съда за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.

Приемайки развитата от тъжителя теза бихме отнели възможността и на съда да се произнесе служебно по посочения ред, което без съмнение не е духа на закона.

В този смисъл е несъстоятелно и възражението за липса на конкретно сезиране на съда, а е подадена молба за издаване на ИЛ. Освен, че тази молба може да се приеме за искане за произнасяне по чл. 306, ал. 1 , т. 4 от НПК, то упрек за действията си първият съд не може да търпи, най-малкото по причина, че може служебно да се произнесе по посочения текст.

Поради горното, правилно ВРС се е произнесъл по направеното искане с атакуваното определение. Същото е процесуално допустимо и доколкото то е такова, следва жалбата да се разгледа по същество.

Възраженията са несъстоятелни. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие сключен между адв. Д и подс. Ц, като в него е заложено защитникът да го представлява пред всички инстанции до приключване на делото. Процесуално представителство от страна на адв. Д реално е осъществено от конституирането му като защитник в с.з на 07.12.2023 г. пред ВРС, до приключване на делото с акта на ВОС на 21.11.2024 г., респ. е изпълнил поетото с договора задължение.

Присъждането на разноски в наказателното производство е допустимо само когато същите са действително направени. В настоящият случай, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 01.12.2023 г. между подс. Ц и адв. Д е уговорено възнаграждение в размер на 1200,00 лева. Видно от отбелязването в същия /в тази част има характера на разписка/, договореното възнаграждение е заплатено на защитника. Поради горното, цитираната сума следва да бъде възложена в тежест на частния тъжител на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, в какъвто смисъл е и определението на първата инстанция.

В НПК не присъства разпоредба, която да дава възможност за въвеждане от съда на корекция, относно размера на направените разноски при съзиране на прекомерност, още помалко да преценява дали хонорара е морално укорим или конституционно нетърпим. Освен това, заявеното адвокатско възнаграждение, в конкретния случай, изобщо не може да се определи като такова. Настоящото дело, макар и от частен характер има своята фактическа и правна сложност изискваща подготовка и пряко участие в множество съдебни заседания, а това е процесуалния развой на делото. Неясна за съда е и представата на жалбоподателя С. за прекомерност на възнаграждението, като се отчете, че лично тя е заплатила /на нейния процесуален представител/, респ. претендирала по представените от него договори за правна помощ, сума на обща стойност 1700,00 лева.

Въз основа на горното и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 408 от 20.03.2025 г. постановено по НЧХД № 4727 / 2023 г. на ВРС, с което Н. И. С., ЕГН:

********** е осъдена да заплати на Н. Т Ц сумата от 1200,00 лева, представляваща направени от последния разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.

Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3