Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2056 от 04.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 32223/2025
Вид
Решение № 2056
Подписан
04.02.2026
В сила
04.02.2026
Състав
МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2056 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110132223 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. М. Ф. срещу ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 18767,44 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба и уточняваща молба към нея ищцата В. М. Ф. излага твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на сключен на *** г. трудов договор, като е изпълнявала длъжността *** в гр. ***. Трудовото правоотношение било прекратено на основание закриване на част от предприятието, което в последствие било отменено с влязло в сила решение. Твърди се, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка се е намирала в ищцата. В края на *** г. след подадено заявление пред *** за отпускане на лична пенсия за стаж и възраст по чл. 68а и когато започнала да събира документите, които доказват нейния трудов и осигурителен стаж, на ищцата й става известно, че работодателят не е нанесъл коректно осигурителния й стаж. Поради това, на *** г. ищцата изпратила трудовата си книжка на ответника по куриер, като същата била получена на *** г. Ищцата канила неколкократно ответника да й върне коректно оформена трудовата книжка, но *** отказвали да я оформят докато не приключи спора с *** по повод изясняване на дължимите осигурителни вноски за периода преди уволнението. Ищцата твърди, че е получила трудовата си книжка обратно на *** г. Твърди, че по този начин ищцата била поставена в ситуация на неизвестност по отношение на оформяне и връщане на трудовата й книжка, което директно е повлияло на производството по отпускане на лична пенсия и възраст, като прекомерно е забавило същото и се е отразило върху формулата на изчисление на размера на отпуснатата пенсия предвид това, че ответникът не е внесъл част от дължимите осигуровки за периода от *** г. до *** г. по предписания на ***, с които би се увеличила пенсията. Посочва, че законът презюмира настъпилите от задържането вреди, с оглед невъзможността да приключи в разумен срок производството по отпускане на лична пенсия на ищцата. Моли за уважаване иска.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника ***, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Не оспорва, че на *** г. между 1 страните е бил сключен трудов договор, по силата на който ищцата е назначена на длъжността ***; че трудовото правоотношение било прекратено, считано от *** г., което уволнение в последствие било отменено с влязло в сила решение; че трудовата книжка е получена в офиса на ответника на *** г.; както и че трудовата книжка е връчена на ищеца с куриерска фирма на *** г. Оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата молба, като твърди, че едва с писмо, вх. № ***#*** г. от осигуреното лице е предоставена информация за осигуряването и трудовия стаж в чужбина. В тази връзка посочва, че с оглед наличието на данни за неизяснен трудов стаж на ищцата в чужбина, съвпадащ с периода на незаконното уволнение, ***-ответник е следвало да изчака приключване на проверката от *** и задължителните предписания на административния орган, за да подаде законосъобразно попълнени документи. Поради това счита, че ответникът не носи отговорност за продължителността на производството пред ***. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ:

За да бъде уважен така предявеният иск следва при условията на пълно и главно доказване от страна на ищцата да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) прекратено трудово правоотношение; 2) незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя; 3) наличие на причинени вреди; и 4) причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че на *** г. между страните е бил сключен трудов договор, по силата на който ищцата е назначена на длъжността *** в гр. ***; че трудовото правоотношение било прекратено, считано от *** г., което уволнение в последствие било отменено с влязло в сила решение; че трудовата книжка е получена в офиса на ответника на *** г.; както и че трудовата книжка е връчена на ищцата с куриерска фирма на *** г.

Не е спорно между страните и обстоятелството, че трудовата книжка е била предадена на ответника с оглед въвеждане на коректна информация за целите на пенсионното производство на ищцата.

Предвид това спорът между страните е концентриран върху въпросите дали е налице задържане на трудовата книжка на ищцата от работодателя и съответно причинени ли са й вреди.

Установява се, че с решение № *** от *** г. на директора на *** на ***- *** град, задължителни предписания № ***/*** на ***, са отменени и преписката е върната на контролния орган по чл. 107 *** за ново разглеждане с указания за установяване на трудовия стаж на ищцата в чужбина.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че проверката на *** относно осигурителния стаж на ищцата е приключила на *** г., когато са изготвени Констативен протокол № ***/*** г. и Задължителни предписания № ***/*** г., като на *** г. ответникът е подал съответните декларации по Наредба № *** от *** г. пред ***.

От представената по делото електронна кореспонденция, водена между ищцата и представител на ответника, авторството и съдържанието на която не е оспорено от страните, се установява, че по повод запитване на ищцата от *** г. в какъв срок ще си получи трудовата книжка на посочения от нея адрес, на *** г. същата е уведомена, че с оглед течащата проверка от ***, не могат да оформят коректно книжката, като в случай, че желае документът й може да бъде върнат и без да е оформен.

Видно от приложената имейл кореспонденция, на *** г. ищцата е отправила 2 запитване към *** дали е приключила проверката, с оглед надлежното оформяне на трудовата книжка, а с електронно съобщение от *** г. отново е поискала информация от *** дали трудовата й книжка е надлежно оформена.

На *** г. ответникът е върнал имейл на ищцата, че трудовата книжка е оформена надлежно. В същият имейл ответникът е посочил, че книжката е била изпращана на адреса, посочен от ищцата, но писмото било върнато с отбелязване „непълен адрес“. Поискал е данни за адрес и телефонен номер на получателя.

С имейл от *** г. ищцата е посочила, че не е получавала нищо и е помолила трудовата книжка да бъде изпратена отново на същия адрес.

При наличие на всички необходими данни за изпращане на трудовата книжка по куриер от страна на ответника, тя е получена от ищцата на *** г.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. М., се установява, че същата е участвала във водената с ищцата имейл кореспонденция във връзка с изпратената за оформяне трудова книжка. Свидетелката твърди, че месец *** г. изпратили на ищцата надлежно оформената трудовата книжка на посочения от нея адрес, но пратката била върната с отбелязване, че адресът е непълен. Поради тази причина, изпратила имейл на ищцата, в който обяснила, че трудовата й книжка била изпратена, но същата била върната с отбелязване, че адресът е непълен. Свидетелства, че след известно време получила отговор от ищцата, в който бил конкретизиран точния адрес, като в началото на м. *** изпратили трудовата й книжка.

Съдът, след преценка на показанията на свидетелката по реда на чл. 172 ГПК, кредитира същите като достоверни, с изключения на частта, в която същата твърди, че непосредствено след като пратката, съдържаща трудовата книжка на ищцата се върнала с отбелязване „непълен адрес“, свидетелката изпратила имейл на ищцата, в който обяснявала причината за неполучаване на трудовата й книжка. В тази част показанията не се подкрепят от нито едно друго събрано по делото доказателство. Напротив, видно от приобщената по делото имейл кореспонденция, ответникът е уведомил писмено ищцата, че е направен опит за изпращане на трудовата й книжка по-рано, чак на *** г. по повод нейно изрично запитване от *** г. В останалата част съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като обективни, непосредствени и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съгласно чл. 172 ГПК, заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства. В случая те изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията й. Поради това и при липса на каквито и да било доказателства по делото от естество да внесат съмнение в заявеното от свидетелката, показанията и следва да бъдат кредитирани и доказателствена им стойност зачетена. Ето защо съдът приема, че м. *** ответникът е направил опит да връчи трудовата книжка на ищцата, изпращайки я на посочения от нея адрес. Обстоятелството, че трудовата книжка в действителност е била изпратена, се потвърждава от представената товарителница от *** г., от която е видно, че същата е изпратена на лицето и адреса, посочени от ищцата, както и че пратката е върната с отбелязване „непълен адрес“. Фактът, че връчителят не е проявил необходимите усилия да връчи пратката, поради което същата е била върната, не може да бъде възложено в тежест на работодателя.

След *** г. обаче ответното дружество не е положило усилия да връчи трудовата книжка на ищцата - да уведоми същата, че има проблем с посочения от ищцата адрес за връчване, респ. да изпрати покана до ищцата, същата да се яви, за да си получи книжката.

Съдът намира обаче, че по делото не са представени доказателства, от които да се 3 установява настъпване на вреди за ищцата, които да са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане на трудовата книжка.

Член 226 от КТ установява отговорността на работодателя за вреди, причинени на работника или служителя. Важно е да се прави разграничение между ал. 1, която обхваща общи вреди от неиздаване, несвоевременно издаване или вписване на неверни данни в документи, свързани с трудовото правоотношение, и ал. 2, която е специфична за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение.

Задължението на работодателя за незабавно предаване на надлежно оформената трудова книжка е регламентирано в чл. 350, ал. 1 КТ, а процедурата за освобождаване от забава е детайлизирана в чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (***).

Трудовата книжка е официален удостоверителен документ, който съдържа важни обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Нейното незабавно предаване е от критично значение за упражняване на трудови и осигурителни права, следващи прекратяването на трудовото правоотношение. Без трудова книжка работникът или служителят не може да постъпи на друга работа, което ограничава конституционното му право на труд, нито да получава обезщетения за безработица, което засяга социалноосигурителните му права.

Искът по чл. 226, ал. 2 КТ представлява специфична форма на извъндоговорна отговорност на работодателя за вреди, произтичащи от нарушение на законово установено задължение – това за незабавно връщане на трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение. Основната цел на това обезщетение е да компенсира работника или служителя за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността да упражнява своите трудови и осигурителни права.