Решение № 9 от 13.01.2023, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Г.Т., 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Динко М. Динков при участието на секретаря Марияна В. Димова като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело № 20223220100281 по описа за 2022 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано е по искова молба от К. М. К. ЕГН ********** от гр.

Г.Т., ул. „************“ №11, чрез пълномощник адв. Д. Д. с адрес за призоваване гр.Д., ул. „************“ №56, вх.А, ет.3, ап.9 срещу Прокуратурата на Р.Б., гр. С., бул. „************“ №2.

Предявено е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за нарушението на правото за разглеждане на следствено дело в разумен срок, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се сторените съдебни разноски.

В законовоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е приложил писмен отговор на исковата молба. Намира искът за допустим. Оспорва исковете като неоснователни по основание и размер.

Твърди, че липсва причинно-следствена връзка между поведението на ответника и настъпилите неимуществени вреди.

Към писмения отговор не се направени искания по доказателствата.

С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ във вр. с чл.49 във вр. чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

1

С оглед обстоятелството, че се претендират неимуществени вреди по неприключило досъдебно производство искът е допустим.

От приложените по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът е наследник по закон, низходящ от първи ред, на М. К.ов П., починал на 14.10.2016г.

Досъдебно производство № 40/2016г. по писа на ОСлО при ОП Д. било образувано за това, че 14.10.2016г. в с. Х.Д., обл. Д. е причинена смъртта на М. К.ов П., поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- престъпление по чл.123,ал.1 от НК. По досъдебното производство не привлечено обвиняемо лице. Било установено, че П. бил назначен на трудов договор в „Био Милк България“ ЕООД на длъжността водач на селскостопански машини, притежавал валидно свидетелство за управление на МПС от съответната категория. На 14.10.2016г. в землището на с. Х.Д., в това си качество, участвал в извършването на товаро-разтоварителна работа със специализирана селскостопанска техника, управлявана от Т. М. А.. На П. и А. било възложено да събират пресовани бали от ниви в землището на с. Р., да ги транспортират и стифират на определеното за това място в землището на с. Х.Д.. В процеса на тази дейност П. бил намерен от А. и останалите работници безжизнен в последната купчина бали. Съгласно съдебномедицинската експертиза за аутопсия на труп при огледа и аутопсията на трупа на П. се установила механична асфикция от притискане на снагата, корема и крайниците. Като причина за смъртта е посочена механична асфикция от притискане на снагата, корема и крайниците.

Досъдебното производство било прекратено с Постановление на ОП Д. от 10.07.2017г., което било отменено с Определение на Апелативен съд В. от 22.08.2017г. по ВЧНД №337/2017г., като делото е върнато на Прокуратурата за продължаване на разследването. След отмяната на това Постановление на ОП по делото бил проведен следствен експеримент, като била назначена и съставена допълнителна експертиза по безопасност на труда. Съгласно заключението по тази експертиза от свид. П. Деришев, в качеството му на управител на дружеството работодател, са били допуснати нарушения по безопасност на труда, които са във връзка с инцидента от 14.10.2016г.

2

На 1.02.2019г. наблюдаващият прокурор с Постановление е спрял наказателното производство по делото, което било отменено с Определение по ЧНД №48/2019г на ОС Д. и делото било върнато на прокурора за продължаване на разследването.

С Постановление от 24.02.2020г. наказателното производство по делото било прекратено за втори път, като същото било отменено с Определение по ЧНД №67/2020г. на ОС Д. и делото било върнато за доразследване. Повторно са били разпитани всички очевидци на инцидента, били събрани гласни доказателства относно провеждане на инструктаж за безопасни условия на труд. Назначена била допълнителна експертиза по безопасност на труда и повторна СМТЕ.

Междувременно ищецът направил искане пред Върховна касационна прокуратура за отвод на наблюдаващия прокурор, като делото да бъде възложено на НСлС. С Постановление от 14.10.2020г. на прокурор при ВКП е постановен отвод на наблюдаващия прокурор, делото е възложено на следовател при НСлС и било преобразувано като досъдебно производство №111/2020г. по описа на НСлС.

Впоследствие наказателното производство по цитираното досъдебно производство по описа на НСлС било отново прекратено с Постановление от 19.08.2021г. на ОП Д., което било отново отменено с Определение по ЧНД №309/2021г на ОС Д. След тази отмяна в хода на допълнителното разследване са били разпитани свидетели, приложени били писмени доказателства и са съставени допълнителна комплексна експертиза по безопасност на труда и организационно техническа експертиза.

С Постановление от 4.10.2022г. на прокурор в ОП Д. наказателното производство по делото било отново прекратено, като с Определение от 15.11.2022г. по ЧНД № 322/2022г. на ОС Д. този акт за прокурора бил отменен и делото било върнато на Окръжна прокуратура Д. за продължаване на разследването и прилагане на закона.

В посочените съдебни актове на Окръжен съд Д. и Апелативен съд В. е установено, че констатациите на Окръжна прокуратура Д. относно основанията за прекратяването на наказателното производство, с оглед на приложените по делото доказателства, са необосновани и незаконосъобразни и са последица от проведено разследване в противоречие с изискванията на 3 чл.13 и чл. 14 от НПК. Прибързани и необосновани са изводите на прокурора за липсата на виновни действия или бездействия, които да са в причинноследствена връзка с инцидента със смъртен изход от 14.10.2014г. В хода на разследването при формулиране на въпросите към вещите лица разследващите недопустимо са поставили задачи на експертите, свързани с тълкуване на нормативни разпоредби, с изследването на значението на определени понятия и установяването на взаимовръзки между отделни нормативни актове, предписания и ръководства за експлоатация. Установено е, че такъв подход при разследването е правно и процесуално неиздържан, като воденото разследване не било нито обективно, нито всестранно. Дадени са указания на прокурора и разследващите за провеждането на повторен следствен експеримент, тъй като такова указание е било дадено на прокурора с няколко съдебни актове. Посочено е, че при доразследването следва стриктно да бъдат спазвани правата на пострадалите лица.

В показанията си свидетелите А. Д. и М. Маринов, без родствена връзка с ищеца, заявяват че след обаждане от брата на ищеца посетили мястото на инцидента, където заварили ищеца. Той бил разстроен, затворен, опечален от мъртвия си баща. В техните разговори винаги присъствала темата за бащата на ищеца, като последният споделял, че вследствие на инцидента ищецът посещавал психолог. Ищецът се интересувал за хода на разследването за смъртта на бащата му, опасявал се, че никой нищо не предприема за смъртта на баща му.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото съдебнопсихиатрична експертиза към момента на експертизата у ищеца се установяват депресивните симптоми с лека умерена тежест с изразена соматизация, но с елементи на посттравматично стресово разстройство /тежко нарушен сън, ангажиране с починалия си баща в мислите, тревожност за бъдещето/. Негативните изживявания на ищеца са надхвърлили по интензитет обичайните такива и са в пряка зависимост от наказателното производство. Разследването по делото допълнително е връщало в подробности ищеца в мислите му за преживяната семейна трагедия, което е довело до болка и страдание.

От така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.2,ал1 от Закона за отговорността на 4 държавата и общините /ЗОДОВ/ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6,§1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Тази разпоредба представлява национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие и е самостоятелна хипотеза за отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. В разпоредбата на алинея втора от цитираната разпоредба са посочени примерно критериите, въз основа на които съдът прави преценка дали е допуснато нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.Такива са общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните процесуални представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и на други факти от значение за правилното решаване на спора.

От приложените по делото доказателства се установяват елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ В случая наказателното производство е продължило повече от шест години, като предмета на делото е установяване на извършване на евентуално престъпление по чл.123,ал.1 от НК. По критерия сложност следва да се посочи, че тази разпоредба е бланкетна и при привличането на обвинеямо лице съдържанието следва да бъде конкретизирано с точни правила, нормативни и поднормативни актове, регламентиращи задълженията, предмет на обвинението. В тази връзка по делото са извършени поредица от процесуално-следствени действия: огледи на местопроизшествието, разпитани са свидетели, извършен оглед и аутопсия на труп, назначени са и са съставени няколко различни по вид експертизи, както и допълнителни експертизи, проведен е следствен експеримент.Тези обстоятелства определят делото с фактическа и правна сложност в степен, по-голяма от обичайната.

Относно критерия поведение на страните от приложените по делото доказателства се установява, че с действията си ищецът не само не е допринесъл за забавяне хода на разследването. Напротив бил е достатъчно активен, като участвал в процеса, чрез процесуален представител, в 5 качеството си пострадало лице.

Съдът преценява, че срокът на разследването-повече от шест години надвишава разумния срок за разследване, но този срок, с оглед фактическата и правна сложност на делото, не може да се приеме като прекомерен. За продължителността на досъдебното производство са допринесли прокуратурата и разследващите органи, поради допуснати от тях слабости по разследването, обстойно коментирани в цитираните съдебни актове за отмяна на постановленията на прокурора за прекратяване на досъдебното производство.

Поради тези обстоятелства съдът намира предявеният иск с правно основание чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Р. България за доказан по основание.

Предвид изложеното съдът приема за установено, че дългия срок на разследването е причинило на ищеца неимуществени вреди. Конкретните неимуществени вреди-негативни изживявания се установяват от приложените по делото гласни доказателства и съдебно-психиатрична експертиза. Като последица от нарушеното му право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок ищецът е изпитвал емоционално напрежение, тревожност, несигурност за бъдещето, усещане за безпомощност, отчаяние и обърканост.

Съгласно Решение №222 от 15.03.2021г. по гр.д.№120/2020г. Г.К., IV Г.О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, на обезщетяване подлежат само претърпените неимуществени вреди от ищеца, които са в пряка причинна връзка с нарушеното му право на разглеждане и решаване на наказателното дело в разумен срок. Претърпените неимуществени вреди-страдания и негативни емоции от смъртта на бащата на ищеца, за които са налице данни в показанията на разпитаните свидетели и съдебно-психиатричната експертиза, не са предмет на предявения иск по чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Р. България.