Решение № 520 от 26.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. София, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100500028 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Прокуратура на Република България срещу решение № 11214/17.10.2022г., постановено по гр.д. № 29299/2022г. по описа на СРС, 43-и състав, в частта, в която върху присъденото на ищеца Д. Д. Т. обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ в размер на сумата 3 000 лева, е присъдена законна лихва, считано от 01.11.2018г. до окончателното погасяване.

Жалбоподателят поддържа доводи за необоснованост и неправилност на постановения съдебен акт в обжалваната част. С отговора на исковата молба ответникът своевременно възразил за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната с искова молба законна лихва, предвид изтичането на тригодишна давност по отношение на акцесорната претенция, което възражение не било обсъдено от СРС. С оглед датата на подаване на исковата молба, лихвата била дължима не порано от 02.06.2019г. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, в която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на ищеца Т. законна лихва върху обезщетението от 3 000 лева, считано от 01.11.2018г., като вместо това постанови, че лихвата се дължи от 02.06.2019г.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Д. Д. Т. не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В хода на производството оспорва въззивната жалба на Прокуратура 1 на Република България като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност на въведените със жалбата доводи настоящият съдебен състав намира следното:

С нормата на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ законодателят е предвидил отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани от прокуратурата от незаконно обвинение за извършване на престъпление, ако лицето е било оправдано. Съобразно т.

4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2, т. 2, изр. 1 ЗОДВПГ. В случая оправдателната присъда влязла в сила на 01.11.2018г. и СРС присъдил законна лихва върху определеното обезщетение по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, считано от тази дата.

Своевременно в срока по чл. 131 ГПК ответникът Прокуратура на Република България възразил за изтекла погасителна давност за вземането на ищеца за законна лихва, което възражение останало необсъдено от първоинстанционния съд.

С нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД като изключение от общата давност законодателят е установил тригодишна давност за вземанията за лихви. В случая исковата молба е депозирана на 02.06.2022г. Първоинстанционното съдебно решение по искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е неправилно в частта, с която е присъдена законна лихва за периода от 01.11.2018г. до 01.06.2019г. включително, за който период вземането за законна лихва е погасено с изтичане на специалната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД (Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК ). По изложените мотиви първоинстанционното решение следва да се отмени в тази част и искането за присъждане на законна лихва за посочения период да се отхвърли, поради погасяване на вземането за лихва по давност.

При този изход на спора право на разноски пред въззивния съд има ответникът Прокуратура на Република България. Същият не претендира и не доказва сторени такива, предвид на което с решението си въззивния съд не присъжда разноски.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 11214/17.10.2022г., постановено по гр.д. № 29299/2022г. по описа на СРС, 43-и състав, в частта, в която върху обезщетението по чл. 2, ал. 1, т.

3 ЗОДОВ е присъдена законна лихва за периода от 01.11.2018г. до 01.06.2019г. включително, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху определеното на Д. Д. Т., ЕГН **********, обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за периода от 01.11.2018г. до 01.06.2019г. включително, поради погасяване на вземането за законна лихва по давност.

В останалата част, като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3