Решение № 1416 от 18.12.2025, Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 1416

Силистра, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - II състав, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА

При секретар РУМЯНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА административно дело № 20257210700056 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от А. Ц. Н.,чрез адвикат И. К., против Решение № 1040-18-4/24.01.2025 г. издадено от директора на ТП – Силистра на НОИ, с което на основание чл. 117, ал. 1,т.2,б.“б“ от КСО е отхвърлена жалбата му против разпореждане 181-00-819-3/12.12.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Силистра на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 11 § 3, б. "а" и чл. 65, § 2 от Регламент (Е0) № 883/2004 г. му е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

Изложени са следните доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт: Срочното трудово правоотношение на жалбоподателя с немския работодател е прекратено на 15.11.2023 г., поради което към 20.11.2023 г. - датата на подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/, той няма връзка с държавата – членка по последната му заетост.

След подаване на заявлението той живее постоянно в гр. Силистра, Р България и не са налице данни да е работил в друга държава – членка на Европейския съюз. Той разполага с жилище в Р България, сключил е трудов договор с работодател със седалище в Р България. Притежава валидно свидетелство за управление на МПС за територията на Р България,.

В периода след завръщането си в Р България многократно е напускал територията й през съответен граничен пункт и веднага се е връщал през същия пункт с оглед набавяне на данни за удължаване валидността на документа за правоспособност, издаден от друга държава.Живее на семейни начала с Г. И. в гр.Силистра от 2023 г.с която се познава от около 4 години, с адресна регистрация гр.Силистра, [улица].В Германия А. е живеел с хора, с които е работел, там той е нямал роднини или близки, с които да го свързват трайни интереси.Той няма и недвижими имоти в Германия.Притежава жилище в Р България.Има три деца- двете – пълнолетни , които живеят в Шотландия , а третото – непълнолетно - в Испания. В страната си се е завърнал през 2023 г.и поради обстоятелството, че майка му е болна, а в последствие на 08.12.2023 г. е и починала.

В тази връзка мотивите на Решение № U3 от 12.06.2009 г. т. 3 на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, съобразно които „ако едно лице не поддържа връзка с държавата по последното пребиваване , която държава е и държава-членка на ЕС, то заявлението му за преценка за правото на обезщетение се разглежда от държавата по местопребиваване. В този смисъл заявлението за предоставяне право на обезщетение за безработица е следвало да се прецени от Р България.

Отправено е искане за отмяна на оспорения административен акт. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител жалбата се поддържа. Претендира за присъждане на сторени разноски.

Ответникът в производството, Директорът на Териториално поделение – Силистра на НОИ, чрез юрисконсулт Н.-Н., в съдебно заседание и чрез писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че намерението на жалбоподателя и центърът на жизнените му интереси не е в Р България съгласно критериите, посочени в чл. 11, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 . Той не е е бил осигуряван за фондовете на ДОО по българското законодателство в периодите от 16.06.2005 г. до 09.01.2006 г. ;от 20.11.2006 г. до 24.04.2009г.;от 09.07.2009 г. до 18.03.2019 г.; от 20.05.2019 г. до 19.02.2020 г., т.е. през тези периоди не е имал връзка с Република България, основана на валидни трудови/осигурителни правоотношения, за които да е подлежал на задължително осигуряване по чл. 4 и/или чл. 4а от КСО. Има общ осигурителен стаж за периода от 2002 г. до 2023 г. - 2 години 11 месеца и 21 дни, за който перод са били внесени осигуровки за фонд „Безработица“ в Република България. Подлага под съмнение обяснението на жалбоподателя в съдебно заседание от 20.11.2025 г., че по грешка процесуалният му представител е вписал в жалбата с вх. № 1012-18-221/30.12.2024 г., че „..заедно с цялото си семейство е заминал от България за Германия на 01.02.2022 г. като на 01.05.2022 г. е сключил трудов договор за работа“ В последващата жалба с вх. № 1012-18- 38/18.02.2025 г. А. Н. е заявил същото обстоятелство, а именно, че негов представител е написал това в резултат на грешка, но няма данни първата жалба да е била подадена чрез пълномощник.

От справка в ГРАО е установено, че Н. е разведен, има 3 деца - две от тях пълнолетни, едно - непълнолетно, което понастоящем е с настоящ адрес в Испания, като най-вероятно майката полага грижи за него. Няма данни г-н Н. да го издържа или поне да помага в издръжката му, но така или иначе детето също не е на територията на Р България. Явно жалбоподателят не полага грижи за пълнолетните деца, тъй като те са пълнолетни и се самоиздържат и не се намират на територията на България.

Тъй като и двамата родители на Н. са починали, а бе установено, че децата му не са на територията на страната ни, единствената връзка на жалбоподателят с България е връзката му на семейни начала със свидетелката - Г. Д. И., която е променила адреса си на ул. Б. В., в гр. Силистра /адреса на жалбоподателя/, на дата 17.04.2025 г., което се явява след завеждане на жалбата на Н. срещу Решението на Директора на ТП на НОИ – Силистра. Изведен е извод, че е налице действие в интерес на жалбоподателя, което в хода на съдебното производство да бъде използвано. Но той се е завърнал в България в края на 2023 г. и към момента на подаване на заявлението - 20.11.2023 г. няма данни за фактическо съжителство със свидетелката. Същата е пенсионер по болест, което обстоятелство обуславяло извод, че същата може да пребивава на територията на която и да е страна без да е необходимо непременно да е на територията на Република България.

В съдебното заседание от 20.11.2025 г. Н. представил доказателства, свързани с влизанията/излизанията му през границата на Р България като твърденията му затова са били, че било необходимо с оглед запазване на валидността на свидетелството му за управление на МПС. Свидетелството за управление на МПС, издадено от чуждестранна институция, обаче, е изтекло на 28.10.2024 г. ,следователно жалбоподателя е искал да го запази за използване.Със СУМПС, издадено от българската институция, Н. се е снабдил едва през септември 2025 г. Т.е. около една година същият е бил без свидетелство за управление на МПС. В тази връзка обстоятелствата- влизане/излизане от страната с цел запазване валидността на СУМПС, са били безпредметни. Изведен е извод, че жалбоподателят е възнамерявал отново да замине в чужбина и да полага труд на територията на друга държава-членка и с оглед на това е поддържал валидно СУМПС, издадено от чуждестранната институция.

В документа, представен от Н., с който се прекратява трудовата му дейност, Федералната централна данъчна служба на Германия е упоменала, че, за да се избегнат неудобства при по-късно получаване на обезщетение за безработица съгласно раздел 37 b SGB III, същият е длъжен да се регистрира като търсещ работа лично в „Бюрото по труда“ веднага след узнаването на датата на прекратяване, алтернативно след получаване на известието за прекратяване. В преписката се съдържа документ за регистрация на лицето като безработен, но датата на същия е 25.05.2022 г., т.е. около година преди прекратяване на последната му трудова заетост. Жалбоподателят не е изпълнил задължението си за регистрация към германската институция, а вместо това се е върнал в България да търси обезщетение за безработица, при положение, че изрично му е указано какви стъпки следва да предприеме.

В обобщение, всички гореизложени факти и обстоятелства водели до извода, че центърът на интереси на жалбоподателят не е в Република България. Държавата на пребиваване се определя от релевантните факти през периода на последната заетост, а не от такива, настъпили след завръщането на гражданина. В този смисъл той, като се премества в друга държава, без да поддържа значителни връзки с държавата си на произход, не може да се счита за пребиваващ в държавата по произход, дори ако възнамерява да се завърне в нея.

С оглед на всичко изложено се счита, че Н. се е завърнал в страната единствено с цел да се облагодетелства от фондовете на ДОО, въпреки че има минимален принос към тях, и няма намерение да остане в Р България за постоянно. Цялото му трудово досие сочело, че повечето от осигурителния си стаж същият е натрупал извън пределите на страната по произход. Всички гореизложени факти и обстоятелства сочели, че последната му заетост е била в чужбина и че България не е страна, компетентна да отпусне обезщетение за безработица.

Предвид горното се счита, че жалбата на А. Н. е неоснователна, а Решение № 1040-18-4 от 24.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Силистра, с което е потвърдено Разпореждане № 181 -00-819/20.11.2024 г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ — Силистра, с което на лицето е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54Ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, пар. 3, б. „а“ и чл. 65, пар. 2 от Регламент (ЕО) 883/2024 г. следва да бъде потвърдено. Моли се за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция Съдът приема за установено следното от фактическа страна.

Жалбоподателят А. Ц. Н. е подал заявление с вх. №1355/20.11.2023 г. чрез Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“- Силистра до ТП на НОИ - Силистра с вх. №181-00-819/23.11.2023 г., с което е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица като е декларирал упражняване на трудова дейност в Германия за периода от 02.05.2022 г. до 15.11.2023 г.

С оглед преценка правото и определяне размера на паричното обезщетение с писмо изх. №У-181-00-819-1/22.11.2023 г. е изискано от г - н Н. да коригира представената декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане па чл. 65/2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г., тъй като не е посочен период на заетост през последните 5 календарни години преди годината на последната заетост и да представи документи, съгласно списък на документите, които изискват държавите - членки на ЕС за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи при кандидатстване за обезщетение за безработица в Р България, публикувани в сайта на НОИ - заявление за издаване на преносим документ U1 (удостоверение за осигурителни периоди в Германия) и документи за стаж и/или зачетени на основание международни договори в областта на социалното осигуряване за периоди от м.10.2005 г. до м.11,2006 г., от м.12.2006 г. др м.04.2009 г., от м.08.2009 г. до 19.03.2019 г. и от м. 11.2019 г. до 19.02.2020 г. Видно от справка вх. №181-00-819- 3/14.12.2023г. в указания срок лицето е представило заявление за издаване на преносим документ U1 (удостоверение за осигурителни периоди в Германия).

С оглед предоставените документи с Разпореждане №181-00-819-1/15.01.2024 г. на упълномощено лице за ръководител на осигуряването за безработица е било спряно производството по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на СЕД U002 и СЕД U004 от компетентната институция на Германия за удостоверяване на осигурителни периоди, осигурителен доход и причина за прекратяване на осигуряването, както и СЕД Н006 - Информация за пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г.

Служебно чрез „Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС“ (EESSI) на 18.12.2023 г. е изпратен СЕД Н005 - Искане за информация за пребиваване до компетентната институция на Германия (случай 3048458). След многократни напомняния със СЕД Х009, от компетентната институция на Германия на 25.11.2024 г. е получен СЕД Н006 - Отговор на искането за информация за пребиваване, в което посочват адрес на пребиваване за А. Н. в Германия - „undefindet Salzweg, ул. Passauer Strafie 27, ПК: 94121“.