Определение № 1390 от 31.07.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1390 гр. Варна, 31.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20263110201901 по описа за 2026 година и постъпилата молба от ОД на МВР – Варна за изменение на съдебно решение № 865/14.07.2026 г., постановено по НАХД № 1901/2026 г. по описа на ВРС, в частта за разноските, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на

Административнопроцесуалния кодекс (АПК). чл.

176а, ал.

1 от

Постъпила е молба от Началник на група в Пето РУ ОД на МВР – Варна, чрез гл. ю.к. К.Л. - А.а, с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В молбата се излагат съображения, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро е прекомерно и неправилно определено.

Молителят твърди, че минималният размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 500 лева, а не 500 евро. На следващо място се позовава на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело C-438/22, според което съдът не е длъжен да прилага минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако те нарушават правилата на конкуренцията, и може да присъди по-нисък размер. Изтъква се, че присъденият размер е прекомерно висок с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 176а, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С решение № 865/14.07.2026 г. съдът е отменил Наказателно 1 постановление **** г. и е осъдил ОД на МВР – Варна да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В производството по обжалване на наказателни постановления, съгласно специалната норма на чл. 63д, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.

Основният довод на молителя е за прекомерност на присъденото възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, както и по общия ред на чл.

78, ал. 5 от ГПК, приложим субсидиарно по силата на чл. 144 от АПК, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност да присъди по-нисък размер на разноските. Критерий за преценката е действителната правна и фактическа сложност на делото.

Позоваването на Решение на СЕС по дело C-438/22 е правилно, доколкото то потвърждава правомощието на националния съд да не прилага сляпо минималните размери, определени в Наредба № 1/2004 г., и да присъди по-нисък размер, ако те не съответстват на пазарните цени или на сложността на казуса. Това правомощие обаче е предвидено и в националното законодателство и е последователно прилагано в практиката на върховните съдилища. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при преценка за прекомерност съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в наредбата минимален размер, съобразявайки сложността на делото.

В конкретния случай съдът е приел, че фактическата и правна сложност на делото обосновава присъдения размер. Макар за административния орган казусът да изглежда елементарен, за жалбоподателя и неговия процесуален представител той е изисквал анализ на административната преписка, формулиране на правни доводи за незаконосъобразност на акта, изготвяне на жалба и процесуално представителство в открито съдебно заседание. Успешният за жалбоподателя изход на делото е резултат именно от положените от процесуалния му 2 представител усилия. Присъденият размер на разноските съответства на фактическата и правна сложност и не се явява прекомерен, а адекватен на осъществената защита. Липсват основания за намаляването му.

По изложените съображения съдът намира, че молбата по чл. 176а от АПК следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Областна дирекция на МВР – Варна за изменение на Решение № 865 от 14.07.2026 г., постановено по НАХД № 1901/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Административен съд – Варна в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3