Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11769 от 15.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 39533/2025
Вид
Решение № 11769
Подписан
15.06.2026
В сила
22.07.2026
Състав
МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 11769 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20251110139533 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „В енд Г ТРАНС ГРУП“ ЕООД срещу ответника „Тивас Спед България“ ЕООД установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 372 ТЗ вр. чл. 367 ТЗ вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на сумата от 2760,98 евро /5400,00 лева/ – представляваща дължимо, но незаплатено възнаграждение за превоз на товари /навло/, за което е издадена фактура № 0000003980/10.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.04.2025 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 119,17 евро /233,07 лева/ – обезщетение за забава за периода от 24.12.2024 г. до 16.04.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 05.05.2025 г. по ч.гр.д. 23038/2025 г. по описа на СРС, 77 състав.

Ищецът „В енд Г ТРАНС ГРУП“ ЕООД твърди, че ищцовото дружество е извършило транспортна услуга в полза на ответника „Тивас Спед България“ ЕООД за доставка на стока, която е приета на 09.12.2024 г. в гр.

София от получателя „Просол“ ООД. За стойността на услугата ищцовото дружество е издало фактура № 0000003980/10.12.2024 г. за сумата от 5400,00 лв. с включен ДДС и с падеж на 23.12.2024 г. Посочва, че ответното дружество е получило фактурата на 11.12.2024 г. чрез „Български пощи“ ЕАД. Въпреки това и след настъпване на падежа, ответното дружество не е заплатило фактурата, поради което е изпаднало в забава, като за периода на забавата от 24.12.2024 г. до 16.04.2025 г. върху главницата е начислена законна лихва за забава в размер на 233,07 лв. Въз основа на посоченото, ищецът моли съда да уважи предявения иск и претендира присъждане на разноски, включващи адвокатско възнаграждение с включен ДДС и държавна такса.

1

Ответникът „Тивас Спед България“ ЕООД редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение по договор за превоз между страните и оспорва ответника да е възлагал на ищеца извършване на процесния превоз.

Навежда твърдения, че договорът за превоз не е доказан с документи – международна C M R товарителница, а фактурата не е подписана от представител на ответното дружество. Посочва, че ищцовото дружество е извършило международен превоз на стоки от Нидерландия до Хърватия, а не до България, както е отбелязано в процесната фактура. Твърди, че превозът, за който се претендира възнаграждението, осъществен от ищеца, е с изпращач Broekman Logistics Weert BV, Холандия и с получател на стоката SAB DOO, гр. Дарувар, Хърватия, като твърди, че ищецът е сключил договор за международен превоз с изпращача, или с получателя на стоката и те са страни по договора за превоз с ищеца, но ответното дружество не е страна по договора за превоз. Въз основа на посоченото оспорва пасивната си легитимация да отговаря по предявения иск и поради това моли съдът да го отхвърли като неоснователен. Допълнително, посочва, че по процесния договор за превоз ищецът не е изпълнил задълженията си, като е доставил стоката на фирма „Просол“ ООД – Бургас, вместо в посоченото в CMR товарителницата крайно местоназначение в Хърватия, като в товарителницата е отразена забележка, че стоката не е за „Просол“ ООД и е с друг адрес на получаване. Твърди, че стоката, предназначена за „Просол“ ООД – Бургас, не е била натоварена от ищеца при превоза, предмет на настоящото производство.

Същата стока е била натоварена от ищеца с друг негов товарен автомобил на 08.01.2025 г. и е доставена на 13.01.2025 г., като превозния договор се установява от заявка за извършения превоз от 06.01.2025 г., два броя товарителници за транспорт и за стойността на навлото (възнаграждение за извършения транспорт) на ищеца е издадена фактура

№

0000004025/16.01.2025 г., която е заплатена с платежно нареждане от 24.01.2025 г. за заплащането на тази фактура, заедно с друга фактура, несвързана с процесния спор. Излага допълнителни твърдения за недължимост и на акцесорните вземания за обезщетение за забава и за ДДС върху вземанията по процесната фактура, вземанията по която се претендират от ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид направеното искане и прецени събраните по делото относими доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателност на иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за извършване на международен автомобилен превоз на стоки по направление Холандия – България, както и че е изпълнил задълженията си по същия да 2 извърши превоза съобразно уговореното, включително и в уговорените срокове и че стоките са доставени на получателя.

Страните се спорят, че се намират в трайни търговски взаимоотношения.

От представеното от ищеца и прието като доказателство по делото възлагателно писмо от 02.12.2024 г. /листове 63-64 от делото/ се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът „Тивас спед България“ ЕООД е възложил на ищеца „В енд Г ТРАНС ГРУП“ ЕООД извършването на международен превоз на товар от Веерт, Нидерландия до София, България с получател на товара „Просол“ и референция CP-24 0095. Страните са постигнали съгласие за навло в размер на сумата 4500 лева без ДДС като е посочена дата на натоварване 03.12.2024 г. и срок на доставка 09.12.2024 г.

Представена е oт ищеца и приета като доказателство по делото международна товарителница /лист 65 от делото/, издадена на 28.11.2024 г. във Веерт, Нидерландия, в която в графи номер 2 и 3 като получател на товара и крайна дестинация са посочени „SAB“ DOO и адрес Дарувар, Хърватска.

Посочен е в товарителницата номер на патката CP24 0096. В графи 6-12 (Описание на стоката) е отбелязано от получателя Просол ООД, че е некоректно доставено оборудване по референция CP24 0096 вместо CP24 0095. В графа 24 са положени подпис и печат на получателя Просол ООД в ср.

София.

Представена е oт ответника и приета като доказателство по делото международна товарителница /лист 66 от делото/, издадена на 13.12.2024 г. в София, България с изпращач Просол ООД. В графи номер 2 и 3 като получател на товара и крайна дестинация са посочени „SAB“ DOO и адрес Дарувар, Хърватска. В графа 24 са положени подпис и печат на получателя „SAB“ DOO на 16.12.2024 г.

Договорът за международен автомобилен превоз на стоки е двустранен, възмезден, консенсуален и неформален договор. Постигнатото между страните съгласие е необхоД.то и достатъчно условие, за да се счита договорът за сключен, като не е предвидена задължителна форма за неговата валидност.

По правило той се установява с товарителница, която обаче не е форма за действителност, а форма за доказване, и нейната липса, нередовност или загубата не засягат съществуването, нито действието на договора. В този смисъл чл. 4 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).

Съгласно чл. 9 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. От представените по делото доказателства е видно, че извършеният превоз е различен от заявения такъв – имената на дружеството получател, крайната дестинация, както и референтния номер на пратката са различни от заявените такива. Още повече – датата на натоварване предхожда датата на заявката и посочената в нея дата на натоварване. Не се твърдят от ищца и не се установяват по делото последващи различни уговорки относно мястото, на 3 което е следвало да бъде доставен процесният товар, както и досежно дружеството получател. Следователно, след като уговореният товар не е доставен на посоченото място и получател, е налице пълно неизпълнение на сключения между страните договор в уговорения срок.

Доколкото ищецът- превозвач не е изпълнил задължението да достави товара, за ответника- изпращач не е възникнало задължение да плати навло.

Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения главен иск, който следва да бъде изцяло отхвърлен.

Предвид неоснователността на главната претенция, неоснователна се явява и акцесорната искова претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на мораторната лихва.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане в тази насока право на разноски възниква за ответната страна. На основание чл.

78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 102,26 евро /200,00 лева/ съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „В енд Г ТРАНС ГРУП“ ЕООД, ЕИК 201295438 със седалище и адрес на управление гр. Ракитово, ул. Парка № 18, вх. А срещу „Тивас Спед България“ ЕООД, ЕИК 207047264 със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Лозенец, ул. Рилски езера № 6, ет. 1 установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 372 ТЗ вр. чл. 367 ТЗ вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на сумата от 2760,98 евро /5400,00 лева/ – представляваща дължимо, но незаплатено възнаграждение за превоз на товари /навло/, осъществен от ищеца, за което е издадена фактура № 0000003980/10.12.2024 г. и сумата от 119,17 евро /233,07 лева/ – обезщетение за забава за периода от 24.12.2024 г. до 16.04.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 05.05.2025 г. по ч.гр.д. 23038/2025 г. по описа на СРС, 77 състав като НЕОСОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „В енд Г ТРАНС ГРУП“ ЕООД, ЕИК 201295438 със седалище и адрес на управление гр. Ракитово, ул. Парка № 18, вх. А ДА ЗАПЛАТИ НА „Тивас Спед България“ ЕООД, ЕИК 207047264 със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Лозенец, ул. Рилски езера № 6, ет. 1 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 102,26 евро – разноски в 4 исковото производство пред СРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5