Присъда № 4 от 22.01.2026, Районен съд - Дулово

МОТИВИ към Присъда № 4/22.01.2026 г. по НОХД № 168/2025 г. по описа на Районен съд – Дулово Подсъдимият О. М. А., ЕГН **********, роден в *********, е предаден на съд за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Подсъдимият У. Г. Ш., ЕГН **********, роден********, е предаден на съд за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

Доказателствата по делото са както писмени, така и гласни. Съдебното производство протече по реда на глава XXVII НПК – съкратено съдебно следствие с признаване на фактите по чл. 371, т. 2 НПК. ПострадА.ят А. М. А., ЕГН **********, редовно призован, се явява лично и е конституиран като граждански ищец и частен обвинител, с упълномощения си повереник адв. В.

К. (АК – Перник). Подсъдимите се явяват лично и със защитника си адв. Р. Н.

(АК – Силистра). В открито съдебно заседание двамата подсъдими признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и заявиха съгласие да не се събират доказателства за тези факти (по смисъла на чл. 371, т. 2 НПК). Това самопризнание беше надлежно прието от съда с определение по чл. 372, ал. 4 НПК.

В съдебните прения представителят на държавното обвинение пледира за осъдителна присъда при приложение на чл. 58а, ал. 1 НК. Прокурорът посочи, че от събраните доказателства по делото се установява по безспорен начин извършването на деянието от двамата подсъдими, така както са обвинени. По отношение на подсъдимия О. М. А. държавното обвинение предложи наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 години, изпълнението на което да бъде отложено с максималния изпитателен срок от 5 години (условно осъждане по чл. 66, ал. 1 НК). Прокурорът изтъкна, че не са нА.це основания за определяне на наказанието под специалния минимум (чл. 55, ал.

1, т. 1 НК), тъй като липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. С наказание в предложения размер и с отлагане на изтърпяването му за максимален изпитателен срок според прокурора найпълно биха се постигнА. целите на специалната и генералната превенция по чл. 36 НК. Наред с това, на основание чл. 67, ал. 2 НК, беше поискано възлагане на възпитателни грижи за подсъдимия А. от страна на служител при местоработата му по време на изпитателния срок. Относно подсъдимия У. Г.

Ш. обвинението счита, че с оглед правната квА.фикация (лека телесна повреда) и данните за неговата неосъжданост са нА.це условията същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно 1 наказание по чл. 78а НК. Предложено бе размерът на това наказание да бъде определен към средата на предвидената санкция, а именно глоба в размер на 2 500 лв. Прокурорът настоя вещественото доказателство по делото – дървената бухалка (дървен предмет с форма на бухалка, доброволно предаден на разследващите на **** г.) – да се отнеме в полза на държавата и унищожи по надлежния ред. Беше пледирано и взетата в досъдебното производство мярка за неотклонение “Подписка” спрямо двамата подсъдими да бъде отменена.

Относно разноските, прокурорът поиска сторените в досъдебното производство разходи за експертизи (в частност съдебномедицинската експертиза) да се възложат на подсъдимите солидарно.

Повереникът на частния обвинител (адв. В. К.) изрази становище, че обвинението е доказано, а деянията на подсъдимите се отличават с висока обществена опасност и дързост. За деянието на О. А. (причинена тежка телесна повреда по хулигански подбуди) повереникът посочи, че законът предвижда от 3 до 15 години лишаване от свобода, поР. което пледира за наказание около средния размер на този диапазон. Той се противопостави на прилагането на чл. 55 НК, тъй като не са нА.це нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства – напротив, деянието е извършено на публично място, пред множество хора, което демонстрира изключителна дързост и следва да се цени отегчаващо. По отношение на У. Ш. повереникът оспори възможността за прилагане на чл. 78а НК, аргументирайки че и неговото деяние (причинена лека телесна повреда по хулигански подбуди) е извършено с особена дързост. Вместо освобождаване от отговорност, според частния обвинител, и на Ш. следва да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” (до 3 години) с отлагане на изпълнението по чл. 66 НК за 5 години.

Повереникът настоя също гражданските искове на пострадА.я да бъдат уважени в пълния им предявен размер, както и на частния обвинител да се присъдят направените по делото разноски (адвокатски хонорар).

Защитникът на подсъдимите (адв. Р. Н.) пледира, че събраните доказателства, подкрепени от самопризнанията на двамата, безспорно установяват авторството и вината на подсъдимите. В същото време той обърна внимание на множество смекчаващи вината обстоятелства: и двамата подсъдими са в млада възраст и неосъждани досега; от самото начало на разследването са съдействА. на органите на реда, не са се укривА. и са имА. безупречно процесуално поведение; в съдебна зала изразяват искрено съжаление за стореното. Подсъдимият О. А. е трудово ангажиран, с добра характеристика, произхожда от добро семейство. Според защитата налагането на ефективно наказание “лишаване от свобода” би имало по-скоро обратен възпитателен ефект – посочено бе, че в много случаи престоят в затвор не допринася за поправянето на млади хора, а подсъдимите изпитват респект и страх от наказанието. ПоР. това защитникът настоя и за двамата подсъдими да 2 се определят условни наказания (с приложението на чл. 66 НК), като бъде избегнато ефективното им лишаване от свобода. Относно претенциите на гражданския ищец по чл. 52 ЗЗД, защитата аргументира, че същите са завишени и неотговарящи на трайната съдебна практика относно обезщетенията за неимуществени вреди. Адвокат Н. посочи, че в практиката на ВКС дори при случаи на причинена смърт по непредпазливост присъжданите обезщетения рядко достигат размера, претендиран от ищеца (150 000 лв.), а в конкретния случай се касае за тежка телесна повреда. В този смисъл претенцията от 150 000 лв. за болки и страдания на пострадА.я А. бе определена като прекомерна и неизпълнима (би довела практически до “гражданска смърт” на дееца при опит да я изплати). Аналогично, предявеният иск от 40 000 лв. срещу Ш. за причинена лека телесна повреда многократно надхвърля обичайните размери за подобен род увреждания (защитникът отбеляза, че в района по дела от частен характер за леки телесни повреди присъжданите суми обикновено са порядъка на 4 000 – 5 000 лв.). С оглед на горното, защитата пледира за значително редуциране на обезщетенията, които съдът би присъдил, до един справедлив размер, съответен на понесените вреди.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и направените самопризнания от подсъдимите, както и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ***** г. (през нощта срещу ***, около полунощ) по пътя между *** и ***, обл. ****, свидетелят А. М. А. пътувал с лек автомобил ****, управляван лично от него. Заедно с него пътувала и приятелката му – свид. Т. М. С.. По същото време по този път се движел и лек автомобил ***, управляван от подсъдимия О. М. А., в който като спътници се возели подс. У. Г. Ш., свид. А.

Н. К. и свид. А. О. Б.. Автомобилът на свид. А. А. настигнал и изпреварил автомобила ***, управляван от подс. А.. Това провокирало последния да увеличи скоростта и впоследствие той настигнал и задминал обратно *****на А. А.. При навлизане в ***, обл. ****, подсъдимият А. с рязка маневра препречил пътя пред автомобила **** и принудил свид. А. да спре. Веднага след това О. А. слязъл от автомобила си, държейки в ръце дървен предмет с форма на бухалка, и директно се насочил към водача на **** – пострадА.я А.

А.. Без всякакво колебание подс. А. нанесъл с дървения предмет силен удар по главата на А. А.. В резултат на удара свид. А. паднал и получил сериозни наранявания в областта на главата: разкъсно-контузна рана в лявата теменна област на главата, контузия на главата, подкожен хематом в същата област, хематом на левия темпорален мускул, както и многофрагментна импресионнодепресионна фрактура на лява теменна кост с компресия върху мозъчната тъкан. Травмата причинила на пострадА.я също мозъчна контузия, 3 съпроводена с епидУ.ен кръвоизлив и субарахноидален травматичен кръвоизлив в лявата париетална област, както и контра-куп контузия на мозъка в дясно фронтално. Изброените увреждания довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на пострадА.я.

В разразилия се конфликт на място се намесил и подсъдимият У. Г. Ш..

Докато свид. А. А. бил повален на земята след удара с бухалката, Ш. му нанесъл удари с юмрук в лицето. Тези удари причинили на А. контузия на носа (с разкъсване на меките тъкани на носа) и хематом на лявото око. Тези травми отговарят на временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

След инцидента на мястото на сбиването пристигнА. и други хора (очевидци). Агресията, проявена от двамата подсъдими спрямо пострадА.я, не е била провокирана от страна на последния. Няма данни А. А. с поведението си да е предизвикал нападението – изпреварването на автомобила на А. било извършено според правилата и не е засегнало по противоправен начин подсъдимите. Напротив, събраните доказателства сочат, че подсъдимите са предизвикА. и осъществили нападението без основателна причина, демонстрирайки явна неуважителност към обществения ред и нормите на поведение. Вследствие на побоя, свид. А. А. е бил хоспитА.зиран и му е оказана спешна медицинска помощ, благодарение на която е предотвратен летален изход.

От заключенията на изготвените по делото съдебномедицински експертизи се установява по категоричен начин характерът на причинените телесни увреждания и степента им. Експертът е дал заключение, че чрез нанесения от подс. О. А. удар с дървената бухалка в областта на главата на А.

А. са причинени описаните по-горе черепно-мозъчни травми, обуславящи постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Съгласно медицинските критерии тези увреждания представляват тежка телесна повреда. Съдебномедицинската експертиза сочи също, че нанесените от подс.

У. Ш. удари с юмрук в лицето на пострадА.я са причинили посочените по-горе травми (контузия на нос и околоочно кръвонасядане), които обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Това съответства на лека телесна повреда по смисъла на закона.

От правна страна:

С деянието си подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна всички признаци от съставите на престъпленията, за които са им повдигнати обвинения.

По отношение на О. М. А.: На ****г. в ***, общ. ***, обл. ***– на 4 публично място (на улица в населено място) и пред присъстващи множество хора – подсъдимият умишлено е причинил на свид. А. М. А. тежка телесна повреда. От обективна страна деянието му се изразява в нанасяне на силен удар с дървен тъп предмет (бухалка) по главата на пострадА.я, в резултат на което са причинени подробно описаните по-горе черепно-мозъчни увреждания, довели до трайно разстройство на здравето, опасно за живота.

Между извършеното действие (нанасянето на удара) и настъпилите вредни последици (получените телесни увреждания) е нА.це пряка причинноследствена връзка – ударът на подсъдимия пряко е предизвикал уврежданията и тежкото здравословно разстройство на пострадА.я. Деянието е извършено по хулигански подбуди – доказано е, че то не е било провокирано с нищо съществено от страна на пострадА.я и произтича от желание у подсъдимия да демонстрира надмощие и пренебрежение към обществения ред (т.нар. хулигански мотив). От субективна страна деянието на А. е извършено с пряк умисъл – той е съзнавал общественоопасния характер на действието си, предвиждал е настъпването на увреждащия резултат и е искал настъпването му. Подсъдимият съзнателно насочил удар с бухалка към главата на пострадА.я – жизнено важна и уязвима област – което разкрива еднозначно намерението му да причини значително телесно увреждане на А.. Ето защо съдът прие, че с деянието си О. М. А. е осъществил състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК (причиняване на тежка телесна повреда по хулигански подбуди).