Решение № 119 от 03.07.2025, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Кубрат, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Д. като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20243320100823 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 537, ал.

2 от ГПК.

Ищцата З. Ф. Е., ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез адв. С. С. от АК – Разград твърди, че е родена през ***. През 1975 г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 52, том I, дело № 156/1975 г. на Кубратски районен съдия, дядо й Х. И. Б. чрез баща й Ф. Х. Б. й прехвърлил 1/2 ид. ч. от дворно място цялото от 1650 кв. метра, находящо се в ***, представляващо парцел IV-431 от кв. 60 по плана на селото заедно със застроените в него две жилищни сгради и две стопански постройки. Твърди, че останалите 1/2 ид. части от имота дядо й прехвърлил на нейния брат Ш. К.. От 1978 г. до 2000 г. за имотите се е грижило лице К., а през 2008 г. братът на ищцата заварил в дома им в *** ответницата Е. Х. Д.. Посочва, че брат й и ответницата се договорили тя да продължи да живее в имота и да плаща всички необходими разноски по използването на имотите вместо да плаща наем. През годините брат й неколкократно се връщал в България и стопанисвал имотите, останали от дядо им Х. И. Б., който починал през 1990 г. в Република Турция.

През 2015 г. ищцата и брат й продали наследствените земеделски имоти.

Ищцата също посещавала на няколко пъти имотите в ***, но нито тя, нито 1 брат й имали намерение да ги продават.

През 2020 г. здравословното състояние на брат й се влошило и след освидетелстването му бил настанен в болнично заведение със специални грижи в гр. Бурса.

През 2023 г. ответницата поискала да закупи процесните имоти, но ищцата отказала.

През 2024 г. ищцата възстановила българското си гражданство и тогава, посочвайки постоянния си адрес в ***, узнала, че ответницата се е снабдила с документ за собственост на нейните имоти. Поради изложеното, като твърди, че има правен интерес, претендира съда 1/да признае за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на основание правна сделка – дарение на 1/2 ид. ч. от поземлен имот: ДВОРНО МЯСТО, цялото 1650 кв. м.(хиляда шестстотин и петдесет квадратни метра), находящо се в ***, Разградски окръг, представляващо парцел IV – 431 от квартал № 60 по плана на селото заедно със застроените в него две жилищни сгради и две стопански постройки, със следните имоти:

- Урегулиран поземлен имот № IV-385 с площ 770 кв. м, от квартал 30, заедно с построените в имота жилищна сграда с декларирана застроена площ 48 кв. метра, второстепенна постройка с декларирана застроена площ 35 кв. метра, подобрения и трайни насаждения;

- Урегулиран поземлен имот № V-385 с площ 819 кв. метра от квартал 30, заедно с построените в имота жилищна сграда с декларирана застроена площ 48 кв. метра, второстепенна постройка с декларирана застроена площ 66 кв. метра, подобрения и трайни насаждения, за УПИ № V-385 се предават от ПИ 385 - 804 кв. метра, от ПИ 384-12 кв. метра и от улица - 3 кв. метра; 2/ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмени Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 62, том II, peг. № 4514, дело № 227/2023 г. на нотариус Б. Б. с peг. № 728 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията - Кубрат с вх. peг. 1729, акт № 135, том 5, дело № 954/2023 г.

Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа иска и моли за уважаването му изцяло.

Ответникът Е. Х. Д., ЕГН ********** с адрес за призоваване: *** чрез 2 пълномощник адв. Р. П. от АК – Разград заявява становище за недопустимост и неоснователност на заявената претенция по изложени подробно доводи.

Прави възражение, че е придобила правото на собственост върху имота, находящ се в ***, общ. Кубрат, на ул. „Добруджа“ № 18-20, тъй като е осъществявала непрекъснато владение, явно и необезпокоявано от никого в продължение на повече от 10 години, считано от 2006 г. до днес.

Оспорва описания в петитума на исковата молба имот да е идентичен с този описан в НА за дарение на недвижим имот № 52, том I, дело № 156/1975 г.

Ангажира становище, че след като ищцата се е изселила и изгубила автоматично българско гражданство, е следвало в 3-годишен срок да отчужди имота. Твърди, че З. Ф. Е. е изгубила собствеността върху имота съгласно чл.

99 от ЗС, тъй като е придобила същия по оригинерен начин на основание чл.

79, ал. 1 от ЗС. Ищцата от изгубване на българското гражданство до 2024 г. е пребивавала постоянно в Република Турция, не се е връщала в България, не е посещавала имота и едва с исковата молба е заявила претенция по отношение на 1/2 ид. ч. от имота.

Заявява, че през 2006 г. със съпруга й се настанили в имота явно и необезпокоявани от никого започнали да го владеят като свой. По това време същият не бил годен за живеене – обрасъл в бурени и храсти, къщите били с изгнили врати и изпочупени прозорци, покривите течали, защото гредореда им бил изгнил, а керемидите счупени. Ремонтирали първо покривите, след което подменили дограмата на едната от сградите, за да стане годна за обитаване. През 2007 г. ответницата платила дължимите данъци за имота считано от 1978 г. Пристроили лятна кухня към едната сграда, изградили вътрешна баня и тоалетна. След смъртта на съпруга й през 2012 г. ответницата продължила сама владението, като демонстрирала намерението си да го свои пред ищцата чрез нейния брат.

Оспорва приложеното към исковата молба пълномощно от Ш. К. в полза на ищцата. Твърди, че когато ищцата е възстановила българското си гражданство е потърсила съдействие от ответницата, за да се регистрира на нейния адрес, за което Е. Х. дала съгласие и тя именно й е показала съставения констативен нотариален акт. Поради това, претендира исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и да й бъдат присъдени сторените по 3 делото разноски.

В съдебно заседание ответницата лично и чрез процесуалния си представител поддържа отговора на исковата молба и претендира за отхвърляне на иска като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 от ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 52, том I, дело № 156/1975 г. на Кубратски районен съдия, Х. И. Б. – дядо на ищцата чрез Ф. Х.

И. е дарил на внучката си З. Ф. Х. от дворното място, цялото от 1650 кв. м, находящо се в ***, представляващо парцел IV–431 от кв. 60 по плана на селото заедно с построените в него две жилищни сгради и две стопански постройки, само 1/2 ид. част, която реално ще се ползва в западната половина на дворището към съседа С. И. Б., а от жилищните сгради и стопански постройки – само едната жилищна сграда и стопанска постройка, които се намират в западната половина на парцела и са към съседа С. И. Б..

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 53, том I, дело № 157/1975 г. на Кубратски районен съдия, Х. И. Б. – дядо на ищцата чрез Ф. Х.

И. е дарил на внука си Ш. Ф. Х. другата половина от дворното място, находящо се в ***, а именно източната и съответно намиращите се в тази източна половина постройки.

От представеното Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 1852/05.11.2024 г. издадено от Община Кубрат се установява, че имената З. Ф. Е. и имената З. Е. и З. Ф. Х. са на едно и също лице.

Не се спори между страните, а се установява от представените писмени доказателства, че през 1978 г. ищцата заедно с родителите и брат си Ш. се изселили в Република Турция като през 1979 г. тя е придобила турско гражданство и съответно загубила българското такова.

През 2007 г. братът на ищцата Ш. К. (Ш. Ф. Х.) упълномощил ответницата (л.23) да го представлява пред Енергоразпределение гр. Разград във връзка с поставянето на електромер в жилищна сграда, находяща се в дворно място с площ от 1650 кв. м, представляващо парцел IV-431 от кв. 60, находящ се в строителните граници на ***.

4

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 62, том II, рег. № 4514, дело № 227/2023 г. на Нотариус Б. Б. с рег. № 728 на НК с район на действие РС – Кубрат, вписан в СВ с вх. рег. № 1729/30.08.2023 г., акт № 135, том 1, дело № 954, ответницата Е. Х. е призната за собственик на поземлен имот, находящ се в строителните граници на ***, ***, представляващ имот с планоснимачен номер 385 от кв. 30 по ПУП на ***, одобрен със Заповед № 573/1984 г. с площ 1635 кв. м, при граници и съседи: улица, ПИ № 384, УПИ № XIV-390, УПИ XV-389, ЕПИ III-386, за който имот съгласно цитирания план са отредени: 1) Урегулиран поземлен имот № IV – 385 с площ 770 кв. мот кв. 30, заедно с построените в имота Жилищна сграда с декларирана застроена площ 48 кв. м, второстепенна постройка с декларирана застроена площ 35 кв. м, подобрения и трайни насаждения; 2)Урегулиран поземлен имот № V – 385 с площ 819 кв. м от кв. 30, заедно с построените в имота Жилищна сграда с декларирана застроена площ 48 кв. м, второстепенна постройка с декларирана застроена площ 66 кв. м, подобрения и трайни насаждения, за УПИ № V – 385се предават от ПИ 385 – 804 кв. м, от ПИ 384 – 12 кв. м и от улица – 3 кв. метра.

Съгласно Удостоверение № 142/21.07.2023 г. изд. от Община Кубрат, приложено към нотариалната преписка № 227/2023 г., се установява, че ПИ № 385, за който са отредени УПИ № IV-385 и УПИ № V-385 от кв. 30 по подробния устройствен план на ***, общ. Кубрат, е идентичен с част от УПИ № IV-431 от кв. № 60 по отменения план на *** от 1932 г.

Изслушана в съдебно заседание по реда на чл. 176 ГПК ищцата заявява, че е подала заявление за възстановяване на българско гражданство през 2016 г., а от 24.04.2024 г. е български гражданин. Разрешение за дългосрочно пребиваване е получила на адреса в гр. Кърджали, а постоянният й адрес е в ***. От изселването си до датата на изслушването й само веднъж е посетила имота през 2016 г., но тогава ответницата не била там. Твърди, че не се е срещала с Е., за да й каже, че трябва да освободи имота, но заявява, че ответницата е идвала при нея в Турция, защото е искала да купи имота.

По инициатива на ищцата и ответника са събрани гласни доказателства.

Св. С. И., която живее в ***, посочва, че познава ищцата и брат й. Знае, че те с родителите си се изселили в Турция през 1978 г. Посочва, че в този имот са се самонастанявали много семейства. Първоначално е имало един мъж 5 от ***, който се грижил за къщата, но той починал. Ш. идвал да наглежда къщата. Е. се нанесла в къщата заедно със съпруга си през 2007 г. Посочва, че когато ответницата се нанесла да живее в имота, той е имал врати, прозорци, а тя е извършила някакви козметични подобрения за нейно удобство. Направила баня и тоалетна вътре, и градината поддържала. Посочва, че от 2007 г. до този момент само Е. и съпругът й, преди да почине, са обитавали къщата. Ш. също отсядал в имота, когато идвал в България. След като се разболял през 2019 г. той повече не се е връщал в селото.

От показанията на св. Б. С.-А., братовчедка на ищцата, се установява, че от братовчед си Ш. знаела, че къщата в *** не е за продан. В периода 2007 г. до 2019 г. много хора са искали да купят имота, но Ш. отказвал да продава.

Признава, че преди да се настани в имота Е., същият е бил в занемарено състояние, след което тя го подобрила – сменила врати, прозорци, изчистила е около къщата. Ш. й споделил, че Е. може да стои в къщата колкото си иска, но къщата не е за продан. Посочва, че Ш. много пъти е правил опити да вземе българско гражданство, но процедурите били трудни.

В показанията си св. Ю. И., която е родена в ***, посочва, че познава Е., а ищцата я вижда за пръв път в съдебната зала. Знае, че лелята на Ш. е разрешила на Е. да се нанесе в къщата, която приличала на кокошарник, през 2006 г., а градината била като джунгла. Събрали се съселяни от махалата и й помогнали да изчисти. После направили много ремонти – ответницата и съпругът й, който бил строител – ремонт на покрива, сменили прозорци и врати, направили вътрешна баня и тоалетна. Свидетелката е присъствала на разговор между Е. и Ш., при който тя казала, че плаща данъци за имота, а той й казал да си живее в имота, не искал нито къща, нито двор. Посочва, че когато Ш. идвал в Бисерци отсядал при леля си Х.. На въпрос, че има сестра, братът на ищцата заявил, че З. за тук той отговаря, а не сестра му. През 2006 г., когато се нанесла Е. в къщата нямало ток и вода.