Решение № 185 от 02.06.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Смолян, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20265400500140 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 204/18.12.2025 г. по гр. д. № 409/2025 г. Девински районен съд е прогласил нищожността на Договор за потребителски кредит № **********/28.07.2023 г., сключен между Г. П. Т. и „Т. Б. А. Б.“ ЕАД на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 11 и чл. 19 от ЗПК; осъдил е ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 1 497, 93 лева Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответника „Т. Б. А. К.“, чрез пълномощник юрк. К. З., с оплаквания, че е неправилно.

Твърди се в жалбата, че погасителния план в чл. 11.2 от договора отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК.

Твърди се, че с оглед предвиденото в чл. 9.1, 02 и 9.3 от договора същият отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК.

Твърди се също, че не е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като е посочен ГПР, общата дължима сума към момента на сключване на договора.

По-нататък във въззивната жалба се излагат доводи по отношение въпроса дали застрахователната премия представлява разход, който следва да се включи в ГПР. В тази връзка се твърди, че сключването на застраховка не е задължително условие за получаване на кредита; развиват се доводи за характера на застрахователната премия, като се набляга, че се касае за отделно 1 договорно отношение и се прави позоваване на чл. 10 от ОУ; прави се позоваване и на чл. 19 от договора за кредит; в тази връзка се сочи и възможността за отказ от договора за застраховка.

Във въззивната жалба се прави позоваване на съдебна практика.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена; претендират се разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение; прави се възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК.

В срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от ищеца.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител.

Въззиваемият не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. От пълномощникът му адв. Н. М. е постъпило писмено становище, с което се оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

Претендира се нищожност на Договор за потребителски кредит № 7053480282/28.07.2023 г., по силата на който е отпуснат кредит в размер на 10 000 лева, при фиксиран годишен лихвен процент 30, 39 % и ГПР в размер на 34, 27 %. Ищецът е сключил застраховки „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА“ и „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА“, в размер общо на 2 987, 62 лева, като тази сума се превежда от кредитора към сметка на застрахователя, като така общия размер на кредита възлиза на 12 987,х62 лева, която сума е била разсрочена на 36 погасителни месечни вноски.

В случая се установява, че при сключване на договора за кредит страните са установили задължение за покупка на застраховки, като дължимостта на застрахователната премия е определена към момента на сключване на договора и е включена в размера на погасителните вноски и в общия размер на задълженията по кредита. В Условията към договора е посочено, че размерът на плащанията се формира от предоставената главница, както и от задължението за заплащане на застрахователна премия.

Следователно, доколкото задължението за заплащане на застрахователна премия е установено към момента на сключване на договора и формира общата стойност към плащанията по кредита, последното е следвало да бъде съобразено при определяне на годишния процент на разходите по кредита.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

В настоящия случай освен посочване цифрово на размера на ГПР, не е посочено какви елементи включва ГПР и как се формира. Посочването на лихвения процент и броя и размера на месечните погасителни вноски по никакъв начин не удовлетворява горното изискване на закона, още по-малко посочването, че ГПР се изчислява за всеки конкретен договор за кредит и зависи от избрания лихвен процент, размер на кредита, гратисен период и матуритет.

Същественото в случая, което води до недействителност на договора за кредит по смисъла на чл. 22, във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, е невключването на сумите по застрахователните премии за застраховка в ГПР.

В случая, освен че в договора не е посочен начина на формиране на ГПР, е посочен и заблуждаващо по-нисък размер на ГПР, тъй като същият не включва всички разходи по кредита – конкретно сумата по застраховките.

Налице е заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД .

Към разходите по кредита следва да се причисли и задължението за заплащане на застрахователна премия. Включване на застрахователната премия при формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Въпреки посочването, че сключването на договор за застраховка 3 не е условие за сключването на договора за кредит или за определени условия по този договор, от посоченото, че застрахователните премии се заплащат директно на застрахователя, както и посочения размер на месечната погасителна вноска, за който не се спори, че включва в себе си и застрахователната премия, следва извод, че не се касае нито за индивидуално уговорени клаузи, нито за избор на кредитополучателя дали да сключи застраховка. В случая не е и предоставен избор на застраховател, като последният е „свързано лице“ с кредитодателя.

Доводите, че незадължителния характер на застраховката се извежда от възможността този договор да бъде прекратен, без това да води като последица промяна на условията по договора, са голословни. Посоченото в договора не дава основание за такъв извод, още повече, че месечните погасителни вноски включват в себе си застрахователна премия и кредиторът с постъпленията за погасяване на кредита освен главница и лихви погасява и съответна част от дължимата премия.

В Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22 , с което е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Прието е, че член 10, параграф 2, буква ж ) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния 4 потребител на предоставената в заем главница.

В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г") от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случаи не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива.

Отделно от гореизложеното следва да се посочи, че включването на сумите за застрахователни премии в месечните погасителни вноски води до начисляване върху тях на възнаградителна лихва, съответно лихва за забава, което именно е начин още един път скрито да се увеличи възнаграждението по кредита за кредитодателя. Също така, сумата по застраховката е неоправдано висока спрямо размера на отпуснатия кредит.

Съгласно т. 85 от Решение на СЕС по дело С-377/214 г. в общия размер на кредита се включват само реално предоставени на разположение на потребителя суми, но не и такива, които не са му били изплатени от кредитора, а последният го е ползвал /удържал/ приспаднал за заплащане на разходи, свързани с кредита. Чрез включване на сумата за застраховка като главница по кредита изкуствено се намалява размера на ГПР, но доколкото те се олихвяват, се увеличава размера като абсолютна стойност на сумата за възнаградителна лихва, а оттам и на общата сума, която е дължима от потребителя, а така се нарушава функцията на ГПР на единен показател за стойност на кредита с оглед общия пазар. В този смисъл Определение № 3345/27.11.2025 г. по т. д. № 1614/2025 г. на І т.о. на ВКС.

По така изложените съображения правоотношението по договора за кредит следва да се приеме за недействително на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК .

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде 5 потвърдено като законосъобразно и обосновано, като с оглед този изход от спора следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати на въззиваемия деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 500 евро за адвокатско възнаграждение. Предвид направеното възражение от другата страна по чл. 78 ал. 5 от ГПК, с оглед цената на иска 10000 лева /в този смисъл Определение № 1368/05.05.2025 г. по к.ч.т.д. № 595/25 г. на І т.о. на ВКС/, както и предвид константната практика по този вид дела, които не се отличават с правна и фактическа сложност, претендираното възнаграждение в размер на 766 евро е прекомерно и не отговаря на принципа на принципа за пропорционалност и справедливост. Намаляването на адвокатското възнаграждение под сумата от 400 евро не би съответствало на размера на сумите, които кредитора би претендирал без успешно провеждане на иска, предмет на настоящото производство.

Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 204/18.12.2025 г. по гр. д. № 409/2025 г. на Девински районен съд.

ОСЪЖДА „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Г. П.

Т. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 500 евро.